сряда, 7 декември 2011 г.

Искам да бъда добра с него и да го обичам..

Толкова искам да бъда добра с него и да го обичам.. Иска ми се да можех да му дам това, което заслужава, но не мога.. Всеки път, когато си помисля, че може би мога да бъда с него ме заболява в ляво.. Да. Наистина боли. Сякаш някой ме ръчка с нещо силно в сърцето и не позволява дори за миг да си помисля, че мога да обичам някой друг.. Само един е.. И може би дълго ще бъде само един.. Глупаво сърце.. глупаво.. Знае кое е най-доброто за него, а не може да се съгласи.. Глупаво сърце.. Отрича любовта заради една мечта.. Глупаво.. Наивно..
.. Жалко.. но нека го боли.. то само избира да е така.. Може би знае, че някой ден ще бъде дори милион пъти по-щастливо, затова сега да отказва да бъда с НАЙ-ДОБРИЯ.. Може би скоро.. съвсем скоро ПРИНЦА ще дойде и болката, която усеща сега, ще се превърне в усмивки и споделена обич.. може би след време ръчкането ще се превърне в пеперуди..
.. Може би.. Дано да е така.. Колкото и да е глупаво, е добро.. заслужава мъничко щастие..

четвъртък, 24 ноември 2011 г.

Трябва да си сляп.

Трябва да си сляп, за да не забележиш искрите във очите на влюбена жена. Трябва да си глух, за да не чуеш призива й за любов..
Най-глупавия трябва да си, за да не разбереш, че всяка нейна стъпка е, защото те обича.. И че всяка друга иска на нея да прилича. Не виждаш ли, че тя те иска.. и всички други искат нея.. Заради теб, пред тях очи затваря. Непоклатима е "Обичам него" само им повтаря и с усмивка ги отпраща. Чака теб, а ти дори не забелязваш. Правиш се на луд, пред тази, която всичко свое даде да си неин.. Тази, която се надява най-накрая да се сетиш, че всичко заради теб го прави. Не се прави на глупав и не забелязващ колко много те обича. Бъди силен, признай, че умираш за нея, но се страхуваш, че не си достоен за нея. Бъди смел, кажи й "Обичам те. Искам те. Само за мен" .. Кажи й го и ще видиш как от радост й изгарят очите.. Ще видиш как от щастие ще се усмихва и ще е готова да крещи пред всички "Той е мой" .. Не бъди глупак. Кажи й всичко и я направи щастлива, най-малкото, което можеш да направиш за жена такава е това..

И двете във мене живеят..

Красива съм..
А тя студена.
Добричка съм,
а тя е твърда..
не прощава на никой за нищо..
а аз съм мека като желе..
прощавам на всички за лъжи и обиди..
а тя помни всичко.
Записва в тефтера лъжите..
и след време си връща..
Тя пред хората е силна..
а аз вечер в тъмното поплаквам..
Тя се смее, а очите й блестят,
а аз се крия, за да не личат сълзите..
Тя е буйна, аз пък кротка..
Аз съм мила, тя е котка..
Решителна и смела..
а аз премислям всичко до последно..
Аз мразя и никой не харесвам,
а тя от обич се разтапя..
Когато види цвете се разнежва,
а аз от книгите плача..
Аз се усмихвам,
а тя крещи от болка..
Аз му се смея,
а тя плаче..
За мен красивото е важно,
за нея само най-доброто.
Аз искам да живея, да съм луда,
а тя за любовта на всичко е готова.
Аз искам да обиколя Света,
а тя - да бъде булка..
Когато се усмихна, всички радват се със мен,
а като заплаче тя, тъгуват всички покрай нея..
В очите ми - блести омраза,
а нейните "Обичам те" повтарят..

Такива сме - различни,
но и двете ни обичат..
Една без друга не можем
Искаш ли мен - получаваш и нея..
Защото и двете във мене живеят..

вторник, 1 ноември 2011 г.

Уж е любов..

Уж е любов, а ме боли.. Уж обичам, а се чувствам някак празна.. Прилича ми на страст, а не усещам тръпка.. Мислех, че ми липсваш, а се оказа лъжа - за миг ме пусна и усетих, че дишам.. Задушавал си ме досега.
Нали е любов, защо тогава не усещам нищо? Защо тогава се чувствам сякаш съм сама? Нали те искам, защо тогава те целувам на сила? Защо, когато кажеш, че ти липсвам, казвам си "Защо сега?" ..
Защо сега се сещаш, че ме искаш?.. Защо сега се сети пак за мен?.. Защо сега помисли за всичко?.. Защо сега? Кажи? Защо чак сега реши, че трябва да се извиняваш и да искаш прошка за вече минали неща? Защо ме искаш? За какво ти трябвам аз? ..
Как така от теб не се отказвам? Как? След като те обичах толкова години? Как? След като мислих за теб милиони минути?.. Как? След като простих толкова грешки - безумни?
Уж е обич, а боли ме.. Уж те искам, а от теб се плаша.. Уж обичах, а сега.. Сега е късно, даже да те мразя..

Никога не те заболя..

Никога не те заболя..
Никога не заплака..
Никога не показа, че ти пука..
Не показа, че изпитваш нещо..
Аз исках само любовта ни да се съхрани..
Никога не показа, че ме искаш..
Не показа, че ти липсвам..
Дори не каза, че обичаш..
А всичко, което аз исках, беше да си мой за дълго..
Не показа слабост..
Не показа болка..
Никога не каза, че ти трябвам..
А аз като луда те обичах..
Никога не показа, дори и грам топлина..
Цял живот ще си такъв студен..
Никога не поиска помощ..
Всичко цял живот сама го преживявам!..
Не поиска да съм с теб!
Никога не показа, че си сам!..
Не показа нищо! Никога! На никой!..
А аз.. аз още те обичам и те искам..

понеделник, 24 октомври 2011 г.

Знаеш ли какво е

 
Знаеш ли какво е да си с някой, а всичко в тебе да крещи „Не трябва” ?
Знаеш ли какво е да го гледаш, а да мислиш за съвсем различен.. друг човек?..
Знаеш ли какво е да шептиш „Обичам те”, но на неправилния човек.. а думите ти да остават.. сякаш празни..
Знаеш ли какво е да казваш „Липсваш ми”.. а думите ти да се носят във безкрая.. нечути, от когото трябва..
Знаеш ли какво е да гледаш някой в очите, а да виждаш друг.. коренно различен човек?
Знаеш ли какво е да се усмихваш, а усмивката ти, да остава неразбрана?
Знаеш ли какво е да блестят очите ти, а във сърцето ти – една огромна рана сякаш с всеки поглед, става по-голяма..
Знаеш ли какво е да прегръщаш някой, а замръзваща в неговата прегръдка, сърцето ти да прескача лудо, горещо, мислещо за някой друг?..
А знаеш ли какво е да обичаш някой, който никога не е бил твой?
А знаеш ли какво е да ти липсва някой, с който никога не си била?
Знаеш ли какво е да намираш щастието в някой, който само с думичката „Слънце” те прави щастлива?
Знаеш ли какво е да тъгуваш, че не те обича някой, който е на километри..?
А знаеш ли какво е да раняваш някой, заради човек, когото си виждала само веднъж?
Знаеш ли какво е да обичаш, а човека отсреща, дори да няма представа за твоите чувства?
Знаеш ли какво е да мечтаеш да държиш ръце, които никога не си докосвал?
И да сънуваш очи, в които никога не си се взирал?
Знаеш ли какво усещам всеки път, когато видя НЕГОВАТА снимка?
Знаеш ли, че нощем тайничко си мисля, че утре може би ще дойде.. и ще каже, че ме иска?
Знаеш ли, че сутрин като стана първата ми мисъл е, дали и той понякога се буди с мисълта за мене?
Знаеш ли?.. Кажи ми знаеш ли? Имаш ли представа какво е да си с някой, а цялото ти същество да крещи „ОСТАВИ ГО!! ОБИЧАШ ДРУГ!  ..”

Силна съм..

Силна съм, когато всичко в мене плаче, а аз ти се усмихвам..
Силна съм,когато ме боли, а аз се смея..
Силна съм, когато зная, че си с друга, а все пак те подкрепям..
Силна съм, когато нямам нищо, а обичам..
Силна съм, когато всичко в мен е празно, а дарявам безвъзвратно..
Силна съм, когато другите ме лъжат, а въпреки това, напред вървя..
Силна съм, когато всичко в мен крещи, а нежно се усмихвам..
Силна съм, когато повтаряш ми лъжи..
Силна съм, когато ми е тъжно, а си пея..
Силна съм, когато ме предават хората, които обичам..
Силна съм... а ти не си.. Силна съм, затова не ме съди.

ще страдаш...

Стоях пред него, загледана в кафевите му очи.. и мълчах..
На въпроса "За какво мислиш", през главата ми минаха хиляди мисли "Ами например, че дори не искам да те виждам.." .. "Мисля.. мисля, че дори нямаш идея колко обичам да си играя с теб.. " .. "Чудя се, знаеш ли, че всичко е игра.. Нищо, от това което се случва не е сериозно".. "Ама ти какво за толкова изумена ли ме имаш, че да мислиш, че пак ще се върна при теб" .. и още 1000 подобни мисли минаха през главата ми, а всичко, което казах беше "Нищо", последвано от кратка усмивка.. една от онези, които казват "Ама ти сериозно ли? Питаш ме, но не искаш да знаеш.. Просто не ти трябва. Играта ще свърши прекалено бързо, ако ти кажа.. А и не искаш да чуеш истината.. Ще те заболи.. а е рано още.. Трябва да те боли повече.. "
А колко само ти харесва усмивката ми, макар че нямаш никаква идея какво се крие зад нея.. Нямаш ни най-малка представа, че зад всеки горещ поглед, се крие мисълта за НЕГО.. Не знаеш, че докато те целувам, не затварям очи, просто, защото виждам НЕГО.. А после се страхувам, че ще кажа "Обичам те слънце".. Дори не знаеш, че всеки път, когато те погледна.. и когато гледам очите ти, всъщност виждам НЕГО.. и НЕГОВИТЕ очи..
Само, ако знаеше, че всеки път, когато замълча, дори за миг,в главата ми излиза ТОЙ и спомена как се запознахме.. Всеки път, когато се усмихнеш, се сещам как ми казваше, че ме обича..
А ако ти кажа всичко това, ще се зачудиш, защо тогава съм с теб.. Е, на този въпрос, вече ще дам категоричен отговор. За да си играя. Знам, че ще страдаш. Знам, че ще те боли, затова - НЕ се "привързвай отново" .. защото този път НАИСТИНА ще страдаш...
ОБЕЩАВАМ ТИ!!.........

вторник, 20 септември 2011 г.

Цял един живот не ще ми стигне..


Цял един живот не ще ми стигне,
да се извинявам и да ми прощаваш..
Хиляда години да минат,
не ще изкупят вината и болката,
които ти причиних…
Обичах те, за теб умирах,
а от глупост чувствата си крих..
Сънувах те, бленувах те,
и тъй жестоко себе си раних.
Милиони грешки бих простила,
само една не успях..
Че сърцето си лъгах, без тебе че мога
и че щастлива ще бъда без теб.

Три живота да имам
пак искам тебе да срещна..
Да те обичам и да ме искаш,
да не допускам грешки като преди.
Като пустиня е сърцето ми без тебе
празно.. тъжно – безкрайно самотно.
А колко щастливо беше
когато до мене стоеше..
Като във тъмна кутия са мислите
във дните, когато те няма..
Блъскат се тъжни, студени и мрачни
без обичта ти, която ги сгрява.

Ако можех отново да те имам
и цялата любов във времето да върна,
не знаеш само колко бих била щастлива
,
да знам, че си до мен и че те има..
Ако можех на себе си да простя
за всички грешки, които допуснах
и всички неща, които пропуснах..
заради ината си и глупостта..
Сега щях поне да бъда спокойна..
да си кажа „Не исках да го ранявам..
и не исках да го предавам.. „
щях да тъгувам за тебе, да страдам, но
да знам, че от обич било е..

четвъртък, 15 септември 2011 г.

Мисля за теб ..

Знаеш ли? Често, когато лежа, гледам тавана и мисля за теб, за мен, за нас, за това какво е било.. какво е сега.. и какво можеше да бъде.. Мисля си колко много те обичах.. и как бях готова на всичко за теб.. Спомням си всичко, което си ми казал от първия път, когато се видяхме.. Сещам се и за първия път, когато ми каза, че ме обичаш.. Мисля си.. Често се чудя дали вината не е моя.. Дали пък аз не съм виновна, задето сега само стоя и гледам тавана, мислейки за теб, вместо да стоя до теб и да държа ръцете ти.. Moже би аз сгреших някъде, но къде? Защо, ако наистина си ме обичал, не ми каза, че съм сгрешила? Защо не ми помогна да поправя грешката, за да продължим напред? Друг път пък мисля, че не си ме обичал.. и всичко, което си ми казал, е било лъжа..
А има и дни, когато се чудя дали и ти понякога не лежиш и не гледаш тавана, мислейки за мен, за теб, за нас.. за това какво е било и какво можеше да е.. Мисля, че трябва да ти кажа, че все още те обичам, но се страхувам, че съм станала прекалено уязвима.. страх ме е от това, което ще ми отговориш.. затова и само ще си стоя и загледана в тавана ще мисля за теб..

Не искай да ти кажа

Не искай да ти кажа, че искам да съм с теб.
Не мога.
Не ме моли да правя опити да бъда твоя.
Не искам да съм причината за твоето нещастие и твоята тъга.
Не мога да съм с теб.
Всичко в мен крещи едно име..
Едно толкова далечно, чуждо име…
Името на някой друг,
така различен от теб и всички досега..
Не ме моли да те обичам..
Не искай щастието ти да съсипвам..
Не си разваляй живота заради мен.
Добър си, но не съм за теб..
Потърси любов при друга..
От мен приятелство ще да имаш.
Не искай да те обичам. Не мога.
Обичам друг, за друг умирам.
За теб ще бъда само тежест, облаците,
които скриват слънцето на Любовта.
Не искам да те виждам тъжен и унил,
не искам да съм мила с теб насила.
Не искай да бъда с теб, да те обичам.
Не искай да посвещавам щастието си на теб.
То за друг е отредено.

Защо любовта е толкова трудна? Защо?

Загледана в снимките на двамата.. стоях и гледах объркано.. Каква ирония - единия беше готов да ме чака цял живот, а другия АЗ бях готова да го чакам цял живот.. Обичам и двамата, но единия като приятел, а другия както не съм обичала никой друг досега.. Балансирам между двамата.. Сърцето ми не спира да тупти и не може да направи своя избор.. Толкова си приличат, а всъщност нямат нищо общо помежду си.. Освен мен.. За единия съм любовта.. Най-красивото нещо на света.. За другия бях.. Бях неговата принцеса.. Бях мечтата му.. Бях неговия сбъднат сън.. Жалко, че днес вече не съм.. А толкова ми се иска още да съм момичето, което ще топли дните му и ще осветява нощите му.. Искам още да чувам как тихо и нежно ми казва "Обичам те" ..
Защо не мога да се откъсна от миналото и да продължа напред? Защо не мога да кажа "Да" и да градя живота и щастието си с човек, който ме обича и държи на мен.. Защо любовта е толкова трудна? Защо?

Как да ти кажа, че не те обичам

Как да ти кажа, че вече не те обичам и че не искам да съм с теб? Как да те погледна в очите и да те излъжа? Нали така ще съкратя моето щастие.. Нали така пак мен ще ме боли.. А как само искам да застана тихо до теб, да те погледна в очите и да кажа „Не те обичам. Не те искам” .. Но не мога.. Сърцето ми крещи друго, очите ми казват „Погледни ме. Виж колко те обичам. Бори се за мен” Защо не се научи да четеш в очите ми? Защо не успя да разбереш, че там можеш да разбереш всичко.. Устните лъжат.. Само очите и сърцето винаги казват истината..
Онази премълчаната – че още се обичаме, че се искаме, че не можем един без друг, но не можем да си го кажем..
Ами ти? Защо не се изправи поне веднъж пред мен и като истински мъж да покажеш силата си. Да покажеш какво чувстваш. Защо се криеш от мен? Не искаш да видя в очите ти и да чуя сърцето ти как шепнат „Обичам те. Не тръгвай” .. Може би се страхуваш от нещо..
А може и друга да има и затова да се криеш от мен.. Ако е това – кажи ми. Понесох толкова много. Толкова много болка изтърпях и толкова много страдах заради теб, та сега ли няма да издържа.. Само ми кажи какво има и защо се криеш от мен.. Кажи ми и ще те пусна да бъдеш щастлив. Надалеч. Без мен…

Не бях до теб

Нямах възможност да съм с теб, когато беше най-щастлив.. Не ми позволи да бъда до теб, и когато бе най-самотен..Нямах шанс за пръв или последен танц.. Не получихме и целувките.. прегръдките, които заслужаваме.. Всичко, което получихме бе Любовта, която не оценихме на време.. Обичахме се, знам го.. Знам, че беше Любов, а не само заблуда.. Ти ми доказа, че ме обичаш още в нощта, когато ме видя.. Естествено-моето доказателство закъсня.. Закъсня и "Обичам те" .. След време получи и своето "Липсваш ми" .. Но ги чуваше и беше щастлив.. Аз ли? Нищо, че не получих прегръдките и целувките и нежните думи, прошепнати в ухото ми, те oбичах.. и още те обичам.. Странно е.. глупаво е.. наивно е да вярвам, че може би нещо ще се промени, но съм такава.. Още щом чуя онази песен, всичко в мен трепва.. Още щом чуя телефонът да звъни, тайничко се надявам да си ти, прошепвайки тихо "Обичам те, Слънце, липсваш ми" ..

Песента на сърцето ..

А как искам да се сгуша нежно до теб, да слушаме "Нашата песен" и да ти говоря.. говоря.. за дните, в които те нямаше.. За дните, когато беше далеч от мен.. Когато бях най-самотна, а ти беше някъде там.. а може би с някоя друга.. Искам да стоя сгушена до теб.. опряла глава до сърцето ти.. Ти ще говориш за тях - за всички преди и след мен.. Докато разказваш сърцето ти ще бъде като лудо, а опряла ухо до него, аз ще чуя и неговата история.. То ще разкаже за дните, пълни с усмивки на сила, с момичета, които само са го залъгвали, че ще бъде щастливо. Ще ми разкаже за всички целувки, които не са стрували нищо, докато не си усетил моите.. Сърцето ще разкаже за момичетата преди мен.. И.. тогава ще стигне до мене.. Със трепет ще ми припомни онази нощ, когато се запознахме, ще ни припомни всички усмивки, целувки, прегръдки, ще ни припомни всичко, което ти искаш да скриеш от мен.. След това, то ще продължи своя разказ за живота, ще стигне до тези след мен.. Знам.. Историята ще е кратка.. Сърцето ще се натъжи.. ще забие бавно, ще си спомни всички тъжни, празни и самотни дни.. ще ти припомни за безкрайните нощи, в които ме е нямало.. Знам.. Знам всичко това, защото те познавам и знам, че и ти още изпитваш същото, което и аз.. И ти като мен още сънуваш Онези дни.. Също като мен и ти мечтаеш отново да сме заедно и сърцето да бие лудо както преди.. Знам го..

неделя, 4 септември 2011 г.

По-добре недей...

Знаеш ли, по-добре недей.. не ми пиши.. не ми звъни.. не питай как съм и как минават дните ми.. не питай как е любовта? Зле е - откакто те няма не върви.. Във всички виждам само теб.. Образа ти ме преследва навсякъде.. Чувам името ти където и да отида.. Толкова си далеч, а все едно си тук - постоянно чувам хората да ми говорят за теб.. Искам да те забравя.. Искам да продължа напред, да обичам някой друг, да съм щастлива с друг.. Просто ме остави да продължа напред.

За хората, които бяха около него, бях поредната..


За хората, които бяха около него, бях поредната..
За приятелите му бях, момичето, което въпреки глупостите, които е вършил, го обича, момичето, което го плени още с първата усмивка...
За него бях най-светлото, най-доброто, най-хубавото нещо в живота му..
 За хората около мен той беше един от многото, които вървят след мен..
За приятелите ми той беше човека, който беше грабнал сърцето ми още от първия път, когато го видях..
За мен той беше слънцето в дъждовен ден, усмивката, която не слизаше от лицето ми,
беше всичко, от което имах нужда.. беше човека, който обичам и който ме обича, повече от който и да е друг на тази Земя..
 Сега ли?
За хората около нас сега.. ..всичко свърши...
За приятелите ни все още се обичаме, но от инат не го признаваме..
Сега сме само двама познати, които си говорят, споделят как е минал деня или седмицата, разказват си какво са правили, докато не са си говорили, споделят за празнината в сърцата си, но нищо повече..
Сега повече от всякога имаме нужда един от друг, но от инат не го признаваме..

Rascal Flatts - What hurts the most


Мога да се справя с дъжда по покрива на тази празна къща,
Не това ме тревожи.
Мога да поема още няколко сълзи и сега, и тогава и просто да ги пресуша.
Не ме е страх да поплача дори за малко, поне веднъж.
Въпреки това да знам, че теб те няма все още да ме разстройва.
Има дни, в които се просто се преструвам, че всичко е наред,
Но не това ме побърква.

Кое боли най-жестоко?
Това, да бъда толкова близо,
И да имам толкова много неща да кажа,
И да те гледам как се отдалечаваш
И никога няма да узнаеш
Какво е можело да бъде
И няма да можеш да разбереш,
че всичко, което правех, посветих на това да те обичам.

Трудно е да се справя с болката от това да те губя навсякъде, където отида.
Но го правя.
Трудно е да устоя срещу тази усмивка на старите ни приятели, а аз съм сама.
Все по трудно е
да ставам сутрин, да се обличам, да живея с това съжаление,
но знам, че ако го преодолея
ще мога да пусна на воля всичките думи, които запазих в сърцето си,
които останаха неизречени..

Да, да те обичам - това беше нещото,
което с цялото си сърце се опитвах.

четвъртък, 1 септември 2011 г.

Мечтая за някой,

Мечтая за някой,
който да ме обича
каквато съм си
луда и дива.. буйна..
и красива.. и крива..
 Мечтая си да срещна някой,
който ме обича толкова,
че да се страхува да ме изгуби..
Мечтая за момче, което ще
ме иска повече отколкото да диша..
Искам да срещна човек,
който за мен да убива
и някой, който тихо и нежно
до мен да заспива..
Мечтая за някой добър,
смел и силен.. красив.. и верен
страстен, романтичен и нежен..
Някой, който ще тъгува,
когато ме няма..
и ще се радва за мисълта,
че сме двама..
Мечтая за някой,
който ще обича всичко в мен..
от красивото лице..
до доброто сърце
и всички глупости, които правя..
Искам за себе си някой,
да ме обича със всички капризи
и да ме прави щастлива..
да ме зарежда със радости
и да поддържа усмивката дива..
Сънувам до себе си мъж..       
Силен.. достоен да ме обича
каквато съм си – нежна и дива
романтична и неприлична..
В съня си го виждам, но
защо не го познавам? Къде е?
Защо ли го няма?
Защо се крие и не идва..
за да го обикна
и да ме обича… 

четвъртък, 18 август 2011 г.

Обичам те.. не те обичам..

Обичам те.. не те обичам..
Обичам те.. не те обичам..
и така отново и отново..
всеки ден.. всеки час..
постоянно мисля за нас..
за теб.. за мен.. за всичко
което бе.. и можеше да бъде..
ако не бяха лъжите, ако не бяха игрите
ако беше по-смел.. ако бях по-добра..
Липсваш ми.. Не .. не ми липсваш..
Искам те.. Но защо?
За какво си ми?
Не ми трябва мъж като теб..
Искам някой силен..
добър, който ще знае,
че ме обича и ще ме иска..

Пожелавам ти да срещнеш любовта
и някоя силна жена..
жена, която ще те иска
и ще те подкрепя..
така както не можах..
жена, която те обича
и ще ти прощава..
както не успях..

Пожелавам ти да си достоен
за това момиче
и да я обичаш
както мене не обикна..
и да бъдеш силен..
Както с мен не беше..
 Пожелавам ви да сте щастливи
и да сте добри един към друг..

А аз ли? Мен не ме мисли..
Само понякога си спомняй
за момичето, което целия
си свят ти даде,
а ти дори не забеляза..

сряда, 10 август 2011 г.

Момичето от огледалото

Глупаво дете, нима не знаеш,
разбитото сърце не се лекува,
а любов до гроб не съществува..
Мечтите  рядко се сбъдват..
Нима не знаеше и това?
Наивно сърце, защо все още вярваш,
че ще дойда принца от мечтите
и ще бъдеш щастливо като преди?
Още ли не си разбрало..
никой няма да го замени..

В ума ти, скъпа, ще бъде само той
и сърцето ти дълго няма да има покой
той ще бъде там и ще те следва като сянка
а душата ти като пустиня празна
ще тъгува за една любов несподелена.
Дните ще се нижат бавни, тъмни, еднакви..
Нощите ще са безкрайни като черни дупки..
В съня ти той ще бъде като гост неканен..
ще идва и ще си отива,
а ти ще чакаш да се върне..

 Красиво момиче, защо за него плачеш?
Нима не разбра, че той не те заслужава..
Не знаеш ли, че за тебе друг е избран
и той те търси във сълзи облян.

Умно момиче, не тъгувай за някой,
който за тебе не мисли дори.
Усмихни се на живота и
от утре по-красива и по-щастлива бъди.
Зная, любовта боли, но моля те,
по-силна от нея бъди.
Засмей се на всички и продължи..

Стоях така със часове
загледана в тъжното лице
на момичето самотно,
което от огледалото
ме гледа и искаше съвет.

събота, 6 август 2011 г.


Трудно е да си силен, когато някой ти е липсвал толкова дълго време.. ♫

Someone's watcing over me..

I found myself today,
Oh I found myself and ran away,
something pulled me back,
Voice of reason I forgot I had,
All I know is your not here to say,
What you always used to say,
But it's written in the sky tonight


So I won't give up,
no I won't break down,
sooner than it seems life turns around,
and I will be strong
even if it all goes wrong,

when I'm standing in the dark I'll still believe,
someone's watching over me

Seen that ray of light,
and it's shining on my destiny
shining all the time
and I won't be afraid
to follow everywhere it's taking me
all I know is yesterday is gone
and right now I belong
to this moment, to my dreams


It doesn't matter what people say
and it doesn't matter how long it takes
believe in yourself and you'll fly, high,
and it only matters how true you are
be true to yourself and follow your heart

сряда, 3 август 2011 г.

http://vbox7.com/play:2e4a1157

Сбогуване


- Затвори очи.. - прошепна тихо тя..
представи си всички дни на любовта..
- Видях - изрече тихо той - едно момче..
щастливо, със усмивка на лице..
Това съм аз.. засмя се на себе си и продължи..
Виждам любовта.. в онази нощ..
- Само една? - попита изумена тя..
А през моята глава преминаха 1001 ..
- Спомням си онази - най-красивата..
най-нежната, най-милата и най-любимата..
- Коя?
- Онази, във която ти прошепна тези мили думи,
които стоплиха сърцето и озариха ми с усмивката лицето
когато каза, че за тебе няма друг,
когато каза ми, че ме обичаш..
Това е моя спомен за любовта..
За мен това е нощта..
Тя се обърна на страна..
Във тъмнината проблесна тихо сълза
и намокри красивата й страна..
Очите й се сляха с тъмата..
Сърцето се сви и заплака..
За него бе готова на всичко
Обичаше го повече от всички,
а той си замина без думи, без Сбогом дори..
Сега говореше така, сякаш любовта
никога не бе си заминавала..
Искаше й се да му разкаже за всички нощи,
във които го е нямало..
за милионите сълзи и тъжни песни
във миговете, когато се питаше
"Къде си?"
Избърса сълзите, отново стана силна и каза:
- A помниш ли, когато се запознахме?
- Помня.. едва ли някога ще забравя..
Онази нощ безумно красива, нежна и тиха..
На брега на езерото, музиката, усмивките
смеха ти и очите красиви..
Ти ми плени сърцето със думите нежни и мили..
А целувката първа ме разтопи
накара ме още тогава да те обикна..
Тя го погледна, но за последно..
загледа се нежно в очите кафеви..
Как искаше само всичко да беше лъжа..
.. но не беше..
Знаеше, както знаеше своето име,
че той я обича..
За съжаление всичко което можа да направи
бе да се усмихне и да си тръгне..
с последните думи, преди напълно да рухне..
- Още те обичам.. - събирах смелост да го кажа
вече цяла година..но сега си отивам..
Сбогом, любими..

събота, 9 юли 2011 г.

Обичах, намразих...


Обичах, намразих...
сега само боли
от толкова рани и толкоз лъжи...
Чаках... прощавах,
а в замяна ЛЪЖА...
Сърцето не заслужава тази съдба.
В живота поисках само душа,
а от всичко получих нож във гърба.
И мразя днес теб и света...
Е... вече не искам тази душа!...
Обичах, намразих,
сега чакам слънца
и нови любови във нечии... други сърца...

Не искам да съм с теб..

Не искам да съм с теб!! Не го ли разбра.. Обичам друг..  искам друг.. Не го ли видя в очите ми. Казах ти вече – един поглед значи много повече от хиляди думи. Очите казват това, което устните не могат.  А ти се взира достатъчно дълго във моите. Трябваше да си прочел, че не те обичам по начина, по който ти мен.  Искам да бъда до теб, да държа ръката ти, да споделям с теб и ти с мен, но да бъдем само приятели. Никога не съм гледала на теб като на нещо повече.  Искам и ти да ме гледаш по същия начин. Не искам да бъда твоята мечта. Не искам да съм несподелената ти любов, момичето, което не споделяше чувствата ти. Искам да съм най-добрата приятелка. Тази, с която ще говориш до среднощ. Тази, на която ще разказваш за глупавите постъпки на другите. Тази, с която ще се смееш и ще плачеш, ще споделяш всякакви мигове, но без да казваш „Обичам те”. Без да ме гледаш влюбено.  Не искам да бъда със теб. Не мога. Годините приятелство ми пречат. Те само напомнят на всички споделени мигове..
Как да пробвам и да опитвам да бъда с най-добрия си приятел. Нали така ще нараня и двама ни. Знаеш, че след любовта остава само прах. Останки от мечти и сянката на едно „бившо” приятелство. Направи го заради себе си. Откажи се от тази идея да бъда твоя. Откажи се от мен.  Искай ме, но само за приятелка. Не мисли за мен, като за момичето, което някога ще те обича и ще бъде до теб. Недей. Не си заслужава.

..

За хората, които бяха около него, бях поредната..
За приятелите му бях, момичето, което въпреки глупостите, които е вършил, го обича, момичето, което го плени още с първата усмивка...
За него бях най-светлото, най-доброто, най-хубавото нещо в живота му..
 За хората около мен той беше един от многото, които вървят след мен..
За приятелите ми той беше човека, който беше грабнал сърцето ми още от първия път, когато го видях..
За мен той беше слънцето в дъждовен ден, усмивката, която не слизаше от лицето ми,
беше всичко, от което имах нужда.. беше човека, който обичам и който ме обича, повече от който и да е друг на тази Земя..
 Сега ли?
За хората около нас сега.. ..всичко свърши...
За приятелите ни все още се обичаме, но от инат не го признаваме..
Сега сме само двама познати, които си говорят, споделят как е минал деня или седмицата, разказват си какво са правили, докато не са си говорили, споделят за празнината в сърцата си, но нищо повече..
Сега повече от всякога имаме нужда един от друг, но от инат не го признаваме..