събота, 9 юли 2011 г.

Обичах, намразих...


Обичах, намразих...
сега само боли
от толкова рани и толкоз лъжи...
Чаках... прощавах,
а в замяна ЛЪЖА...
Сърцето не заслужава тази съдба.
В живота поисках само душа,
а от всичко получих нож във гърба.
И мразя днес теб и света...
Е... вече не искам тази душа!...
Обичах, намразих,
сега чакам слънца
и нови любови във нечии... други сърца...

Не искам да съм с теб..

Не искам да съм с теб!! Не го ли разбра.. Обичам друг..  искам друг.. Не го ли видя в очите ми. Казах ти вече – един поглед значи много повече от хиляди думи. Очите казват това, което устните не могат.  А ти се взира достатъчно дълго във моите. Трябваше да си прочел, че не те обичам по начина, по който ти мен.  Искам да бъда до теб, да държа ръката ти, да споделям с теб и ти с мен, но да бъдем само приятели. Никога не съм гледала на теб като на нещо повече.  Искам и ти да ме гледаш по същия начин. Не искам да бъда твоята мечта. Не искам да съм несподелената ти любов, момичето, което не споделяше чувствата ти. Искам да съм най-добрата приятелка. Тази, с която ще говориш до среднощ. Тази, на която ще разказваш за глупавите постъпки на другите. Тази, с която ще се смееш и ще плачеш, ще споделяш всякакви мигове, но без да казваш „Обичам те”. Без да ме гледаш влюбено.  Не искам да бъда със теб. Не мога. Годините приятелство ми пречат. Те само напомнят на всички споделени мигове..
Как да пробвам и да опитвам да бъда с най-добрия си приятел. Нали така ще нараня и двама ни. Знаеш, че след любовта остава само прах. Останки от мечти и сянката на едно „бившо” приятелство. Направи го заради себе си. Откажи се от тази идея да бъда твоя. Откажи се от мен.  Искай ме, но само за приятелка. Не мисли за мен, като за момичето, което някога ще те обича и ще бъде до теб. Недей. Не си заслужава.

..

За хората, които бяха около него, бях поредната..
За приятелите му бях, момичето, което въпреки глупостите, които е вършил, го обича, момичето, което го плени още с първата усмивка...
За него бях най-светлото, най-доброто, най-хубавото нещо в живота му..
 За хората около мен той беше един от многото, които вървят след мен..
За приятелите ми той беше човека, който беше грабнал сърцето ми още от първия път, когато го видях..
За мен той беше слънцето в дъждовен ден, усмивката, която не слизаше от лицето ми,
беше всичко, от което имах нужда.. беше човека, който обичам и който ме обича, повече от който и да е друг на тази Земя..
 Сега ли?
За хората около нас сега.. ..всичко свърши...
За приятелите ни все още се обичаме, но от инат не го признаваме..
Сега сме само двама познати, които си говорят, споделят как е минал деня или седмицата, разказват си какво са правили, докато не са си говорили, споделят за празнината в сърцата си, но нищо повече..
Сега повече от всякога имаме нужда един от друг, но от инат не го признаваме..

Не ме моли да те обичам..

Не искай да ти кажа, че искам да съм с теб. Не мога. Не ме моли да правя опити да бъда твоя. Не искам да ставам причината за твоето нещастие и твоята тъга. Не мога да съм с теб. Всичко в мен крещи едно име.. Едно толкова далечно, чуждо име… Името на някой друг, така различен от теб и всички досега..
Не ме моли да те обичам.. Не искай щастието ти да съсипвам.. Не си разваляй живота заради мен. Добър си, но не съм за теб.. Потърси любов при друга.. От мен приятелство ще да имаш. Не искай да те обичам. Не мога.
Обичам друг, за друг умирам. За теб ще бъда само тежест, облаците, скриващи слънцето на Любовта. Не искам да те виждам тъжен и унил, не искам да мила със теб насила. Не искай да бъда с теб, да те обичам.
Не искай да посвещавам щастието си на теб.
То за друг е отредено.