Цял един живот не ще ми стигне..

Цял един живот не ще ми стигне,
да се извинявам и да ми прощаваш..
Хиляда години да минат,
не ще изкупят вината и болката,
които ти причиних…
Обичах те, за теб умирах,
а от глупост чувствата си крих..
Сънувах те, бленувах те,
и тъй жестоко себе си раних.
Милиони грешки бих простила,
само една не успях..
Че сърцето си лъгах, без тебе че мога
и че щастлива ще бъда без теб.

Три живота да имам
пак искам тебе да срещна..
Да те обичам и да ме искаш,
да не допускам грешки като преди.
Като пустиня е сърцето ми без тебе
празно.. тъжно – безкрайно самотно.
А колко щастливо беше
когато до мене стоеше..
Като във тъмна кутия са мислите
във дните, когато те няма..
Блъскат се тъжни, студени и мрачни
без обичта ти, която ги сгрява.

Ако можех отново да те имам
и цялата любов във времето да върна,
не знаеш само колко бих била щастлива,
да знам, че си до мен и че те има..
Ако можех на себе си да простя
за всички грешки, които допуснах
и всички неща, които пропуснах..
заради ината си и глупостта..
Сега щях поне да бъда спокойна..
да си кажа „Не исках да го ранявам..
и не исках да го предавам.. „
щях да тъгувам за тебе, да страдам, но
да знам, че от обич било е..

Мисля за теб ..

Знаеш ли? Често, когато лежа, гледам тавана и мисля за теб, за мен, за нас, за това какво е било.. какво е сега.. и какво можеше да бъде.. Мисля си колко много те обичах.. и как бях готова на всичко за теб.. Спомням си всичко, което си ми казал от първия път, когато се видяхме.. Сещам се и за първия път, когато ми каза, че ме обичаш.. Мисля си.. Често се чудя дали вината не е моя.. Дали пък аз не съм виновна, задето сега само стоя и гледам тавана, мислейки за теб, вместо да стоя до теб и да държа ръцете ти.. Moже би аз сгреших някъде, но къде? Защо, ако наистина си ме обичал, не ми каза, че съм сгрешила? Защо не ми помогна да поправя грешката, за да продължим напред? Друг път пък мисля, че не си ме обичал.. и всичко, което си ми казал, е било лъжа..
А има и дни, когато се чудя дали и ти понякога не лежиш и не гледаш тавана, мислейки за мен, за теб, за нас.. за това какво е било и какво можеше да е.. Мисля, че трябва да ти кажа, че все още те обичам, но се страхувам, че съм станала прекалено уязвима.. страх ме е от това, което ще ми отговориш.. затова и само ще си стоя и загледана в тавана ще мисля за теб..

Не искай да ти кажа

Не искай да ти кажа, че искам да съм с теб.
Не мога.
Не ме моли да правя опити да бъда твоя.
Не искам да съм причината за твоето нещастие и твоята тъга.
Не мога да съм с теб.
Всичко в мен крещи едно име..
Едно толкова далечно, чуждо име…
Името на някой друг,
така различен от теб и всички досега..
Не ме моли да те обичам..
Не искай щастието ти да съсипвам..
Не си разваляй живота заради мен.
Добър си, но не съм за теб..
Потърси любов при друга..
От мен приятелство ще да имаш.
Не искай да те обичам. Не мога.
Обичам друг, за друг умирам.
За теб ще бъда само тежест, облаците,
които скриват слънцето на Любовта.
Не искам да те виждам тъжен и унил,
не искам да съм мила с теб насила.
Не искай да бъда с теб, да те обичам.
Не искай да посвещавам щастието си на теб.
То за друг е отредено.

Защо любовта е толкова трудна? Защо?

Загледана в снимките на двамата.. стоях и гледах объркано.. Каква ирония - единия беше готов да ме чака цял живот, а другия АЗ бях готова да го чакам цял живот.. Обичам и двамата, но единия като приятел, а другия както не съм обичала никой друг досега.. Балансирам между двамата.. Сърцето ми не спира да тупти и не може да направи своя избор.. Толкова си приличат, а всъщност нямат нищо общо помежду си.. Освен мен.. За единия съм любовта.. Най-красивото нещо на света.. За другия бях.. Бях неговата принцеса.. Бях мечтата му.. Бях неговия сбъднат сън.. Жалко, че днес вече не съм.. А толкова ми се иска още да съм момичето, което ще топли дните му и ще осветява нощите му.. Искам още да чувам как тихо и нежно ми казва "Обичам те" ..
Защо не мога да се откъсна от миналото и да продължа напред? Защо не мога да кажа "Да" и да градя живота и щастието си с човек, който ме обича и държи на мен.. Защо любовта е толкова трудна? Защо?

Как да ти кажа, че не те обичам

Как да ти кажа, че вече не те обичам и че не искам да съм с теб? Как да те погледна в очите и да те излъжа? Нали така ще съкратя моето щастие.. Нали така пак мен ще ме боли.. А как само искам да застана тихо до теб, да те погледна в очите и да кажа „Не те обичам. Не те искам” .. Но не мога.. Сърцето ми крещи друго, очите ми казват „Погледни ме. Виж колко те обичам. Бори се за мен” Защо не се научи да четеш в очите ми? Защо не успя да разбереш, че там можеш да разбереш всичко.. Устните лъжат.. Само очите и сърцето винаги казват истината..
Онази премълчаната – че още се обичаме, че се искаме, че не можем един без друг, но не можем да си го кажем..
Ами ти? Защо не се изправи поне веднъж пред мен и като истински мъж да покажеш силата си. Да покажеш какво чувстваш. Защо се криеш от мен? Не искаш да видя в очите ти и да чуя сърцето ти как шепнат „Обичам те. Не тръгвай” .. Може би се страхуваш от нещо..

А може и друга да има и затова да се криеш от мен.. Ако е това – кажи ми. Понесох толкова много. Толкова много болка изтърпях и толкова много страдах заради теб, та сега ли няма да издържа.. Само ми кажи какво има и защо се криеш от мен.. Кажи ми и ще те пусна да бъдеш щастлив. Надалеч. Без мен…

Не бях до теб

Нямах възможност да съм с теб, когато беше най-щастлив.. Не ми позволи да бъда до теб, и когато бе най-самотен..Нямах шанс за пръв или последен танц.. Не получихме и целувките.. прегръдките, които заслужаваме.. Всичко, което получихме бе Любовта, която не оценихме на време.. Обичахме се, знам го.. Знам, че беше Любов, а не само заблуда.. Ти ми доказа, че ме обичаш още в нощта, когато ме видя.. Естествено-моето доказателство закъсня.. Закъсня и "Обичам те" .. След време получи и своето "Липсваш ми" .. Но ги чуваше и беше щастлив.. Аз ли? Нищо, че не получих прегръдките и целувките и нежните думи, прошепнати в ухото ми, те oбичах.. и още те обичам.. Странно е.. глупаво е.. наивно е да вярвам, че може би нещо ще се промени, но съм такава.. Още щом чуя онази песен, всичко в мен трепва.. Още щом чуя телефонът да звъни, тайничко се надявам да си ти, прошепвайки тихо "Обичам те, Слънце, липсваш ми" ..

Песента на сърцето ..

А как искам да се сгуша нежно до теб, да слушаме "Нашата песен" и да ти говоря.. говоря.. за дните, в които те нямаше.. За дните, когато беше далеч от мен.. Когато бях най-самотна, а ти беше някъде там.. а може би с някоя друга.. Искам да стоя сгушена до теб.. опряла глава до сърцето ти.. Ти ще говориш за тях - за всички преди и след мен.. Докато разказваш сърцето ти ще бъде като лудо, а опряла ухо до него, аз ще чуя и неговата история.. То ще разкаже за дните, пълни с усмивки на сила, с момичета, които само са го залъгвали, че ще бъде щастливо. Ще ми разкаже за всички целувки, които не са стрували нищо, докато не си усетил моите.. Сърцето ще разкаже за момичетата преди мен.. И.. тогава ще стигне до мене.. Със трепет ще ми припомни онази нощ, когато се запознахме, ще ни припомни всички усмивки, целувки, прегръдки, ще ни припомни всичко, което ти искаш да скриеш от мен.. След това, то ще продължи своя разказ за живота, ще стигне до тези след мен.. Знам.. Историята ще е кратка.. Сърцето ще се натъжи.. ще забие бавно, ще си спомни всички тъжни, празни и самотни дни.. ще ти припомни за безкрайните нощи, в които ме е нямало.. Знам.. Знам всичко това, защото те познавам и знам, че и ти още изпитваш същото, което и аз.. И ти като мен още сънуваш Онези дни.. Също като мен и ти мечтаеш отново да сме заедно и сърцето да бие лудо както преди.. Знам го..

По-добре недей...

Знаеш ли, по-добре недей.. не ми пиши.. не ми звъни.. не питай как съм и как минават дните ми.. не питай как е любовта? Зле е - откакто те няма не върви.. Във всички виждам само теб.. Образа ти ме преследва навсякъде.. Чувам името ти където и да отида.. Толкова си далеч, а все едно си тук - постоянно чувам хората да ми говорят за теб.. Искам да те забравя.. Искам да продължа напред, да обичам някой друг, да съм щастлива с друг.. Просто ме остави да продължа напред.

За хората, които бяха около него, бях поредната..

За хората, които бяха около него, бях поредната..
За приятелите му бях, момичето, което въпреки глупостите, които е вършил, го обича, момичето, което го плени още с първата усмивка...
За него бях най-светлото, най-доброто, най-хубавото нещо в живота му..
 За хората около мен той беше един от многото, които вървят след мен..
За приятелите ми той беше човека, който беше грабнал сърцето ми още от първия път, когато го видях..
За мен той беше слънцето в дъждовен ден, усмивката, която не слизаше от лицето ми,
беше всичко, от което имах нужда.. беше човека, който обичам и който ме обича, повече от който и да е друг на тази Земя..
 Сега ли?
За хората около нас сега.. ..всичко свърши...
За приятелите ни все още се обичаме, но от инат не го признаваме..
Сега сме само двама познати, които си говорят, споделят как е минал деня или седмицата, разказват си какво са правили, докато не са си говорили, споделят за празнината в сърцата си, но нищо повече..
Сега повече от всякога имаме нужда един от друг, но от инат не го признаваме..

Rascal Flatts - What hurts the most

Мога да се справя с дъжда по покрива на тази празна къща,
Не това ме тревожи.
Мога да поема още няколко сълзи и сега, и тогава и просто да ги пресуша.
Не ме е страх да поплача дори за малко, поне веднъж.
Въпреки това да знам, че теб те няма все още да ме разстройва.
Има дни, в които се просто се преструвам, че всичко е наред,
Но не това ме побърква.

Кое боли най-жестоко?
Това, да бъда толкова близо,
И да имам толкова много неща да кажа,
И да те гледам как се отдалечаваш
И никога няма да узнаеш
Какво е можело да бъде
И няма да можеш да разбереш,
че всичко, което правех, посветих на това да те обичам.

Трудно е да се справя с болката от това да те губя навсякъде, където отида.
Но го правя.
Трудно е да устоя срещу тази усмивка на старите ни приятели, а аз съм сама.
Все по трудно е
да ставам сутрин, да се обличам, да живея с това съжаление,
но знам, че ако го преодолея
ще мога да пусна на воля всичките думи, които запазих в сърцето си,
които останаха неизречени..

Да, да те обичам - това беше нещото,
което с цялото си сърце се опитвах.

Мечтая за някой,

Мечтая за някой,
който да ме обича
каквато съм си
луда и дива.. буйна..
и красива.. и крива..
 Мечтая си да срещна някой,
който ме обича толкова,
че да се страхува да ме изгуби..
Мечтая за момче, което ще
ме иска повече отколкото да диша..
Искам да срещна човек,
който за мен да убива
и някой, който тихо и нежно
до мен да заспива..
Мечтая за някой добър,
смел и силен.. красив.. и верен
страстен, романтичен и нежен..
Някой, който ще тъгува,
когато ме няма..
и ще се радва за мисълта,
че сме двама..
Мечтая за някой,
който ще обича всичко в мен..
от красивото лице..
до доброто сърце
и всички глупости, които правя..
Искам за себе си някой,
да ме обича със всички капризи
и да ме прави щастлива..
да ме зарежда със радости
и да поддържа усмивката дива..
Сънувам до себе си мъж..       
Силен.. достоен да ме обича
каквато съм си – нежна и дива
романтична и неприлична..
В съня си го виждам, но
защо не го познавам? Къде е?
Защо ли го няма?
Защо се крие и не идва..
за да го обикна
и да ме обича…