четвъртък, 24 ноември 2011 г.

Трябва да си сляп.

Трябва да си сляп, за да не забележиш искрите във очите на влюбена жена. Трябва да си глух, за да не чуеш призива й за любов..
Най-глупавия трябва да си, за да не разбереш, че всяка нейна стъпка е, защото те обича.. И че всяка друга иска на нея да прилича. Не виждаш ли, че тя те иска.. и всички други искат нея.. Заради теб, пред тях очи затваря. Непоклатима е "Обичам него" само им повтаря и с усмивка ги отпраща. Чака теб, а ти дори не забелязваш. Правиш се на луд, пред тази, която всичко свое даде да си неин.. Тази, която се надява най-накрая да се сетиш, че всичко заради теб го прави. Не се прави на глупав и не забелязващ колко много те обича. Бъди силен, признай, че умираш за нея, но се страхуваш, че не си достоен за нея. Бъди смел, кажи й "Обичам те. Искам те. Само за мен" .. Кажи й го и ще видиш как от радост й изгарят очите.. Ще видиш как от щастие ще се усмихва и ще е готова да крещи пред всички "Той е мой" .. Не бъди глупак. Кажи й всичко и я направи щастлива, най-малкото, което можеш да направиш за жена такава е това..

И двете във мене живеят..

Красива съм..
А тя студена.
Добричка съм,
а тя е твърда..
не прощава на никой за нищо..
а аз съм мека като желе..
прощавам на всички за лъжи и обиди..
а тя помни всичко.
Записва в тефтера лъжите..
и след време си връща..
Тя пред хората е силна..
а аз вечер в тъмното поплаквам..
Тя се смее, а очите й блестят,
а аз се крия, за да не личат сълзите..
Тя е буйна, аз пък кротка..
Аз съм мила, тя е котка..
Решителна и смела..
а аз премислям всичко до последно..
Аз мразя и никой не харесвам,
а тя от обич се разтапя..
Когато види цвете се разнежва,
а аз от книгите плача..
Аз се усмихвам,
а тя крещи от болка..
Аз му се смея,
а тя плаче..
За мен красивото е важно,
за нея само най-доброто.
Аз искам да живея, да съм луда,
а тя за любовта на всичко е готова.
Аз искам да обиколя Света,
а тя - да бъде булка..
Когато се усмихна, всички радват се със мен,
а като заплаче тя, тъгуват всички покрай нея..
В очите ми - блести омраза,
а нейните "Обичам те" повтарят..

Такива сме - различни,
но и двете ни обичат..
Една без друга не можем
Искаш ли мен - получаваш и нея..
Защото и двете във мене живеят..

вторник, 1 ноември 2011 г.

Уж е любов..

Уж е любов, а ме боли.. Уж обичам, а се чувствам някак празна.. Прилича ми на страст, а не усещам тръпка.. Мислех, че ми липсваш, а се оказа лъжа - за миг ме пусна и усетих, че дишам.. Задушавал си ме досега.
Нали е любов, защо тогава не усещам нищо? Защо тогава се чувствам сякаш съм сама? Нали те искам, защо тогава те целувам на сила? Защо, когато кажеш, че ти липсвам, казвам си "Защо сега?" ..
Защо сега се сещаш, че ме искаш?.. Защо сега се сети пак за мен?.. Защо сега помисли за всичко?.. Защо сега? Кажи? Защо чак сега реши, че трябва да се извиняваш и да искаш прошка за вече минали неща? Защо ме искаш? За какво ти трябвам аз? ..
Как така от теб не се отказвам? Как? След като те обичах толкова години? Как? След като мислих за теб милиони минути?.. Как? След като простих толкова грешки - безумни?
Уж е обич, а боли ме.. Уж те искам, а от теб се плаша.. Уж обичах, а сега.. Сега е късно, даже да те мразя..

Никога не те заболя..

Никога не те заболя..
Никога не заплака..
Никога не показа, че ти пука..
Не показа, че изпитваш нещо..
Аз исках само любовта ни да се съхрани..
Никога не показа, че ме искаш..
Не показа, че ти липсвам..
Дори не каза, че обичаш..
А всичко, което аз исках, беше да си мой за дълго..
Не показа слабост..
Не показа болка..
Никога не каза, че ти трябвам..
А аз като луда те обичах..
Никога не показа, дори и грам топлина..
Цял живот ще си такъв студен..
Никога не поиска помощ..
Всичко цял живот сама го преживявам!..
Не поиска да съм с теб!
Никога не показа, че си сам!..
Не показа нищо! Никога! На никой!..
А аз.. аз още те обичам и те искам..