Хапче за любов

На етикета пишеше „Не пипай”
а аз най-нагло във ръце  го взех
„За нищо на света не го отваряй”
а аз избързах и с това..

Във страничните ефекти
имаше потеж, усмивки, трепет и мечти,
а никой никъде не споменава за избягали мъже..

Пишеше, че по едно на ден ми трябва
и ще се сбъднат всичките мечти,
а и със шепа да ги вземам
пак няма спомен от добрите дни..

 Странно хапче – само при мен ли не действа?
Само при мене ли има обратен ефект?
Само аз ли останах нещастна?
Само за мен ли вместо усмивки има тъга?

Май, че на хапчето срока изтече
и затова е така..

Тогава защо пък „Не пипай” ще пише?
За да не причинява тъга?
О, стига! Мен ме отдавна споходи
и няма да ме остави сама.

Уж за любов, а причинява несгоди,
да не е развалено това, което съм пила?
Нима? Най-вероятно ще е това! ..

Обичаше го.. беше толкова просто..

Обичаше го. Беше толкова просто.. Това беше решението на всички проблеми. Обичаше го, повече отколкото някой можеше да си представи. Дори самата тя не вярваше, че може да обича така, но ето - случи й се. И все пак болеше. Не беше той мъжа, когото трябваше да обича.. "И никога не е бил" - помисли си.
Всеки път, когато помислеше за него, очите й се изпълваха с такъв блясък, който никой досега никъде не бе виждал. Все път, когато го споменеше, усмивката й озаряваше всичко наоколо.. Всеки път, когато чуеше някой да говори за него, сърцето й забиваше лудо като на малко дете.. всеки път, когато чуеше гласа му в корема й запърхваха пеперуди. Всеки път, когато той минаваше през ума й цялото й същество се променяше.
Определено го обичаше. Жалко само, че не можеше да го има. Толкова силна, изгаряща, нестихваща, опустошаваща, изпепеляваща, всеотдайна, връхлитаща като магия любов, любов, която никой досега не бе срещал, а не можеше да я сподели. Това я побъркваше. Толкова го обичаше, а не можеше да го има.. "И никога няма" - отговори ума й ..
Как е възможно да обичаш някой толкова силно, а да нямаш право да бъдеш със него? Нима бе възможно да правиш щастлив някой,а в същото време да изгаряш нещастен в прегръдките му? Съществуваше ли друг толкова добър човек като нея? Някой, който жертваше своето собствено щастие в името на нечие друго? Живееше ли някой друг толкова мил, загрижен за хората човек, колкото беше ТЯ? Имаше ли някой, който да се бори със самия себе си, за да направи щастлив човек, който всъщност не обичаше? Едва ли. Нямаше друга такава жена. Тя беше единствена. Никоя друга не би заменила изгарящия поглед на мъжа, когото обича, за тъжната усмивка, която имаше и лудия пулс на мъжа, който я обичаше толкова силно. Никоя друга не би пожертвала щастието си, за да направи щастлив някой, който всъщност не обичаше.. Той. Той беше мъжа, който правеше "най-щастливия човек на света". Трябваше да го обича. "Само че не мога" - каза със въздишка..
Обичаше него. Обичаше го повече от всичко. Любовта му беше изхода на всички проблеми. Само и единствено неговата. Жалко, че той никога нямаше да научи.. Никога нямаше да разбере, че с две думи може да направи едно толкова добро и нежно създание най-щастливата жена на Планетата. Никога нямаше да разбере, че онова, което тя можеше да му даде, всичката онази обич и топлина щяха да го направят най-големия късметлия някога. Неговата обич щеше да реши всички проблеми. Тя беше капчицата, която щеше да изпълни доброто й сърце със щастие и красивите й очи със звездите, които той някога виждаше.. Той беше всичко, което някога е обичала.. и Всичко, което някога щеше да обича.. Той беше мъжа на живота й.. "Жалко, че не знае!" ....

Пак те сънувах

Пак те сънувах.. Не ти ли омръзна да влизаш в ума ми? Не стига, че го правиш по цял ден,а  и вечер.. Беше толкова мил, толкова добър.. и.. ме обичаше.. Постоянно ми натякваше, че не съм ти доказала, че те обичам, а чак тази сутрин разбрах, че ти не го направи нито веднъж!.. НО .. снощи.. снощи беше различно..
Изкрещя го пред всички.. Буквално целия свят разбра, че ме обичаш.. Твоето "Обичам те, слънчице! Толкова много те обичам, че не искам да има човек, който не го знае" ме направи най-щастливия човек. До 6.30 - когато разбрах, че всичко и сън.. А и все пак - ти никога не би направил нещо подобно в действителност! Никой не би го направил..
И все пак бях толкова щастлива, а в същото време засрамена. Представяш ли си, чак се изчервих от думите ти, но събрах смелост и аз изкрещях "И аз те обичам!" Наистина и сега искам да го изкрещя, но знам, че няма да го чуе, който трябва, а какъв е смисълът да хабя думи, които ще останат нечути? Какъв е смисълът да се бора за някой, който никога не е бил и няма да бъде мой? Къде е смисълът да се боря за човек, за който всъщност май не означавам нищо? Няма го.. Затова трябва да спра да мисля за теб!.. Така, че СПРИ да се появяваш в мислите ми! Спри да изплуваш в съзнанието ми всеки път, когато някой спомене името ти, въпреки, че говори за друг човек. Спри да изгряваш като светъл лъч в ума ми всеки път, когато се усмихна. СПРИ да изникваш в главата ми и в сърцето ми винаги, когато чуя някоя бавна и тъжна песен. Спри да се появяваш и когато слушам моите-"наши" песни. СПРИ, за да продължа напред щастлива..

Знаеш ли, толкова е добър, че ...

Знаеш ли, толкова е добър, че чак не мога да повярвам, че е истински .. Толкова е мил с мен, а аз .. аз чак не мога да разбера защо се отнасям толкова зле с него?... Толкова нежен.. толкова грижовен, замислен за мен, за здравето, за щастието ми.. за всичко.. Обича ме.. обича всичко в мен.. Обича всяка частица, всеки милиметър, всяка моя глупост. Всичко. Обича ме!..
Знаеш ли, дори може и да се получи между нас.. Добър е.. Толкова добър, че чак не го заслужавам.. И все пак между нас може и да потръгне. Ще бъдем добра двойка.. Не.. ще бъдем перфектни..
Но, знаеш ли, все пак може и да не се получи.. ТИ пречиш. ТИ винаги си пречил.. Винаги си бил ТИ.. Той ме обсипва с толкова много внимание, той прави всичко за мен, а аз през цялото време си мисля какво щеше да бъде, ако сега ТИ беше на неговото място.. Определено щеше да бъде различно.. Но не е. Ако беше ТИ.. щяхме да сме повече от перфектни.. но не сме.. и няма да бъдем никога.. Никога. Жалко.. 

is he the one who...

Той ли е мъжът, който ще ме буди сутрин със целувка?
Той ли е мъжът, до когото вечер ще заспивам със усмивка? ..
Той ли е мъжът, когото ще изпращам със целувка? ..
Той ли е мъжът, когото ще посрещам вечер със прегръдка? ..
Той ли е този, за когото ще мисля всеки ден? ..
Той ли е този, който ще сънувам вечер? ..
Той ли е мъжът, с когото искам да споделя всяка свободна минута? ..
Той ли е мъжът, когото ще обичам вечно? ..
Той ли е този, който във дъжда ще чака да ме види, дори и само за минута?
Той ли е този, с когото ще споделя мечтите и тревогите си ?
Той ли е този, на когото ще доверя и най-подтисканите тайни?
Той ли е този, който е готов на всичко, за да държи ръката ми, когато съм най-тъжна?
Той ли е този, който със зъби и нокти ще се бори, за да бъде до мен в най-щастливия ми ден?
Той ли е този, който ще бъде до мен и ще се бори за мен, дори когато знае, че ще бъда безусловно, само негова?
Той ли е този, който ще ме обича като за двама?
Той ли е този, който само с поглед ще ме подлудява?
Той ли е този, който ще знае какво обичам и кого не мога д атърпя?
Той ли е този, който ще ме познава както самата аз?
Той ли е този, който ще ме обича, но заради характера, а не дългите крака и перфектното тяло?
Той ли ще е този, който със затворени очи ще ме познава?
Той ли е този, който дори на километри ще знае, че нещо с мен не е наред?
Той ли ще е този, който въпреки усмивката, ще вижда тъгата в очите ми?
Той ли ще е този, който ще ме изпраща със целувка.. и ще брои минутите, докато се върна?
Той ли ще е този, който ще засиява от радост, когато ме види да се връщам?
Той ли е този, на когото ще пея всички песни, които толкова обичам?
Той ли ще ме гледа с възхищение и радост, с мисълта "Това е тя! Обичам я такава!"
Той ли ще ме гледа влюбено, когато не изглеждам никак добре?
Той ли ще прощава всяка глупост, която правя?
Той ли ще обича всяка моя странност? Всяка ругатня, която чуе да изричам?
Той ли ще се бори, за да е мъжа, когото ще обичам?
Той ли ще е този, който с усмивка ще гледа и ще си спомня за белезите по тялото ми?
Той ли е този, който ще иска да лежи до мен, докато чета книга?
Той ли е този, с който ще споделя 90% от живота си?
Той ли е този, който ще се влюбва в мен всеки път, когато ме види?
Той ли е? Той ли е моето бъдеще?
Аз ли съм тази, за която цял живот мечтае?
Аз ли съм тази, чиято усмивка го прави щастлив?
Аз ли съм тази, която сънува всяка вечер?
Аз ли съм тази, за чиито ласки копнее?
Аз ли съм тази, чиито очи вижда всеки път, когато за миг дори си затвори очите?
Аз ли съм тази, на която мечтае да прави закуска?
Аз ли съм тази, която ще води на скъпи вечери?
Аз ли съм единствената, която ще вижда от сега нататък?
Аз ли съм единствената, за която ще се усмихва толкова щастливо ?
Аз ли съм тази, за която понякога ще плаче?
И в нощите, когато ме няма - ще тъгува?
Аз ли съм единствената, на която иска да подарява цветя?
Аз ли съм тази, до която иска да заспива?
Аз ли съм тази, чиито характер ще го кара да се чувства като хлапе?
Аз ли съм тази, чиито глупости ще го разсмиват?
Аз ли съм тази, чиито остри забележки и тъпи коментари, ще го карат да се радва, че е с мен?
Аз ли съм тази, в чиито очи и усмивка, той ще вижда щастието си?
Аз ли съм тази, чиято коса ще гали сутрин, докато се излежавам?
Аз ли съм тази, чиито крака ще топли вечер, преди да заспим?
Аз ли съм тази, с която ще гледа мачовете и ще се ядосва?
Аз ли съм тази, която ще му пее песните, които мрази?
Аз ли съм тази, която във клуба ще гледа и с усмивка ще казва "Да! Това е тя!
Аз ли съм тази, която и без грим ще го впечатлява?
Аз ли съм тази, чиито таланти ще смята за най-невероятни?
Аз ли съм тази, чиято сила ще го вдъхновява?
Аз ли съм тази, чиито досадни оплаквания той ще слуша с интерес?
Аз ли съм тази, чиито глупави истории ще слуша за милионен път?
Аз ли съм тази, с която ще се кара за глупости?
Аз ли съм тази, в която ще преоткрива любовта всеки ден?
Аз ли съм тази, до която няма да може да заспи, просто от радост, че ме има?
Аз ли съм тази, без която няма да може да живее?
Аз ли съм таз, без която ще се чувства сам и празен?
Аз ли съм тази, която ще го прави най-щастливия човек на планетата?