Там е цялата работа - прекалено много ни пука за хора, които сякаш са забравили за нашето съществуване и обичаме тези, за които любовта ни сякаш е проклятие.. От друга страна пък, има толкова хора, които са готови да убият заради нас, а ние ги отблъскваме с такава лекота, сякаш са стоки втора ръка. Ирония.. всичко това е такава ирония, че .. дори не ми стигат думите да го опиша. Целият живот.. Всеки един миг, всеки един човек в този наш "живот, изпълнен с любов" .. Цяял живот се раздаваме напразно за хора, които не правят дори минимално усилие, за да бъдат със нас и накрая пропускаме тези, които дават всичко свято, за да ни докажат, че може би ще си заслужава да бъдем до тях. Колко сме наивни и глупави само. И така минава целия ни живот. Целият.
Години наред бягаш след някой, преследваш го като луд, за да му покажеш, че го обичаш, да го обичаш и поне за миг да се радваш на присъствието и "любовта" му, а през цялото това време зад теб бяга друг - също готов на всичко, за да се радва на обичта ти.. А ти въпреки, че вече знаеш какво е, го отблъскваш, искаш някой друг, който дори не заслужава да мислиш за него, но .. Живот.. Любов.. Май никой, никога няма да ги разбере..
