събота, 30 ноември 2013 г.

Най-добре да те оставя.


Най-добре да те оставя
без мен ще бъдеш по-добре..

Кого залъгвам? Без тебе АЗ ще съм добре!

Ще съжаляваш, че си тръгнах,
ще ме молиш да се върна,
ще ме търсиш, ще ме искаш,
ще си платиш за всяка долна,
мръсна, мъничка лъжа!

Най-добре да те напусна!
Стига толкова лъжи!
Сърцето ми не е играчка, да го мачкаш!
Тръгвам! Стига толкова игри!

Най-добре да тръгна още днес!
Без мен ще си щастлив, нали?!
Съмняваш се? Недей!
Не заслужаваш усмивчица дори!

Тръгвам! Сбогом! За проследен път!
Този път го казвам АЗ
и няма връщане назад!
Не казвай, че ме искаш,
че ще липсвам, че сънуваш, че си с мен
Недей! Не усложнявай всичко
без теб по-лек е всеки ден!

Отивам си.
Но този път е за последно, чу ли?!
Няма връщане назад!
"Ще бъдем ли приятели поне?"
Не зная, ти реши!

Хайде вече, тръгвам!
Довиждане, бъди щастлив,
нали това желаеш цял живот?
 
С.

Животът не свършва с края на една любов.


Ще ти кажа нещо.. и ако искаш ме послушай.. Ще ти кажа нещо.. и само ако искаш се замисли над него, но моля те, поне ме изслушай.
Знам, че го обичаш. Зная го, както знам, че си до мен. Знам, че си готова на всичко за него, но момиче, едно момче не е цялото щастие на света. Знам също колко много искаш да сте заедно, но помисли, заслужава ли си? Струва ли си да си с някой, който те лъже по-често, отколкото поглежда в очите ти? Струва ли си да си с човек, който излиза с ДРУГАТА по-често, отколкото с ТЕБ - ЕДИНСТВЕНАТА, която обича? Замисли се, струват ли си годините, които си прекарала в борба за нещо толкова хубаво, сега да бъдат пропилявани, в жалки опити да върнете нещо, което знаеш, че няма да се върне.
Познаваш го по-добре от самата себе си, тогава защо не познаваш погледа, който вече не блести от искри и от желание да бъде с теб? Не забелязваш ли, че този поглед вече е отегчен от всичко, абсолютно всичко?!
Сама разбираш, че иска да е с нея. И двете знаем, че пред тебе, тя е нищо. Но защо, защо се наказваш като оставаш с него? Остави го, знам че е трудно, но знам и че можеш. Ще се справиш, ще бъдеш дори по-щастлива, отколкото си била с него. Вярно, прекарахте заедно толкова години, но.. ще има и други. Факта, че е пръв, поне в този случай, не значи и че ще е последен. Ще има много след него.. и след теб. Приеми го. Просто го остави. Напусни го. Тръгни си. Докажи на себе си и на него, че можеш да живееш без него. Покажи му какво е изгубил като е предпочел някоя, която дори не може да се сравни с теб. Намери някой друг. Някой нов, Напълно различен. Така ще му докажеш, че не само той продължава.. ще му покажеш, че има хора, които те оценяват, без да са те изгубили. Ще видиш.
Тръгни си и ще видиш всички красоти на света, за които досега дори не си помисляла. Ще бъдеш щастлива. Необяснимо щастлива. Ще видиш.
Животът не свършва с края на една любов.
Страшна сила е събрана в желанието на една жела да бъде красива. Бури и урагани се вият всеки път, щом оправи грима и косата си.
Като фурия е всяко женско желание да направи впечатление в мъжките очи. Но и милион влюбени погледи и въздишки не са достатъчни, ако не получи поне един единствен кратък, откраднат, поглед от онзи, за когото се е "контила".
Неописуема е силата на един влюбен женски поглед, готов на всичко, за да покори две мъжки очи, които сякаш не подозират за какво е цялата суетня около цялата тази красота, която зари от нея. Най-могъщата сила на земята е събрана в желанието на жената да бъде красива и да впечатли мъжа, когото желае.

Inspiration..

Може да не е най-силният, нито най-красивият, но ако те стиска за ръката и те гледа с усмивка, какво друго има значение?
Понякога ще греши, но няма да е единственият.. може да те ядосва и понякога да те разплаква, но все пак - и ти не си перфектна. Обичал е преди, може би ще обича и след теб, но ако ти казва, че те обича СЕГА - казвай му го и ти. Не сте перфектни, но заедно може да изглеждате перфектно и да се допълвате взаимно. Ако те кара да се усмихваш, ако те разсмива и с него забравяш за всичко друго - НЕ ГО ОСТАВЯЙ.
Доказвай му, че го цениш, и че ти е хубаво с него. С времето ще се научиш да го обичаш и ще оцениш истинската му стойност.. дотогава го подкрепяй във всичко.
Усмихвай се и му вярвай. НЕ ГО ЛЪЖИ - тези преди теб са го правили достатъчно. Не бъди като тях. Направи така, че да бъдеш УНИКАЛНА за него..
Не е най-умния, но за теб е готов да каже какво ли не, за да види само за миг усмивката ти и пламъче в погледа ти.
Не е най-красивия, но усмивката, която виждаш всеки път, когато те целуне е НАЙ-ЩАСТЛИВАТА.. и причината за това може би си ТИ.

Обичам и него, и теб, и себе си обичам

Обичам тебе и тебе..
и тебе ..
Безброй твои снимки около мен..
Обичам и него.. макар, че
не трябва.
И двамата знаем.
Но снимките му не чуват.
Запазили са спомена за
обичам те,
което му шепнех и
толкова.
Не искат да тръгват.
Добре им е тук.
Обичам и него,
и теб,
и себе си обичам,
а не мога да го пусна ..
Не иска да си тръгне...
Обичам тебе.. и тебе..
Снимките му
са навсякъде
край мен..
Но повече от тебе,
обичам вече НЕГО,
само той е в моя ден.
Обичам теб.. и
теб.. и теб!
Единственият мъж за мен..

Ех.. любов

.. И след всички разсъждения, след всички страсти, размисли, пожари, които вилнеят в теб, в един миг разбираш нещо - Мамка му! Не спираш да мислиш за този човек. Тази мисъл изгаря всичко. С въглени прогаря съзнанието ти. Сърцето ти се подпалва от една малка искрица - спомен. За какво ти е? Точно сега ли трябваше да се сещаш за НЕГО. Ама, ех, глупаво сърце. Не.. не не.. той не е правилния, друг трябва да искаш. Друг трябва да обичаш.
Глухо е. Не му се чува. Не иска да чуе "обичам те, които му казва". Знае си неговото. Чака грешния.
"Ама и ти си една".. Сама си си виновна. Кой те кара да му говориш.. Ех.. любов"..
И все несподелена.
"По-скоро недооценена" ..
Ама на мен така не ми харесва. Омръзна ми да слушам разума да ми говори. Не съм толкова малка. Голяма съм вече. Знам какво искам. Да го забравя.
"Не става"..
И сега какво? Ще оставя всичко така.
"Докога?"


Докато изчезне напълно. Жалко. такъв мъж се не забравя. Цял живот се помни. Обичаш го и толкова. Не прави нищо, само вечер тайно идва в съня ти.. в безсънието.. в леглото ляга сянката му.. и ти пречи да спиш.. Пречи през деня - в училище, на работа, с приятели - със него. Застава между вас и.. Толкова. Пречи. Не иска с теб, а без тебе не може.. Ами сега?
"Какво сега? Живееш така толкова години. Станала си добра актриса. Преструваш се. Не разбират - отлична си. Продължавай така. Може и да си тръгне.."
След всички бури, урагани, наводнения от чувства - той остава. Не за да те предпази. Не.. а да докара още.

От такива жени бягат всички мъже..

Няма по-силна жена от тази, която въпреки всичко, намира сили да тръгне, въпреки, че всичко в нея крещи "ОСТАНИ", намира смелост и заминава. Не се връща. Въпреки, че боли. Сякаш две невидими ръце те дърпат назад, но как да се върнеш? Как? Какво печелиш? Това, което искаш, така или иначе, не го получаваш..
Няма по-вдъхновяваща гледка от жена, която се е преборила с всичките си страхове, илюзии, мечти.. и е продължила напред. Няма. В жените буди възхищение и завист, а в мъжете страх. От такива жени бягат всички мъже. Без един. Той остава. Когато всички други си тръгнат, той е там. В края на деня, той е с нея - възхитен и притеснен, че може би и той не е достоен да я има...

Не искам да ти се нарадвам.

- Не мога да ти се нарадвам.
- Ами недей.
- Не искам да те пускам.
- И по-добре.
- Нямаш представа колко те обичам.
- Нямам.
Но ще се наситиш скоро.
- Дали?
- Да.
- И тогава какво? Ще те обичам повече от досега.
- Не няма. Ще ти омръзна.
- Няма.
- И ще тръгнеш.
- Ще те обичам както досега.
- По-бързо отколкото дойде.
- Дори по-силно.
- И ще ме забравиш.
- Няма да си тръгна отново.
- Сякаш никога не съм била.
- Не мога да си представя живота без теб
- Сякаш не си ме познавал.
- Обичам те.
- Не искам да ми се нарадваш скоро.
- Но знам, че ще тръгнеш.
- Всъщност никога не искам..
- И ще ме оставиш сам.
- Иначе ще ти омръзна.
- И пак ще е мрак.
- Не ме чуваш.
- Не слушаш.
- Не искам да ми се нарадваш.
- Не искам да ти се нарадвам.

вторник, 10 септември 2013 г.

Не съм перфектна

Не съм перфектна,
колкото ме мислиш.
Дори не съм добра
наполовина, както казваш.
Не съм момичето,
което искаш.
Не съм принцесата,
която търсиш,
Не съм перфектна
както ме описваш.
Във мене няма капка
от това, което търсиш.
Не съм принцеса, фея
и красавица дори.
Не ходя по вода
и не говоря с еднорози.
Не съм перфектна,
както ме описваш.
Не съм и капка
от това, което казваш.
Затова не искай
да съм твоя.
Не искай
да те рисувам със поглед.

Искам да съм си принцеса,
но без принц.
Без замъци, кули, слуги.
Без среднощни разходки.
Без целувки след 1000 години.
Без кристални пантофки.
Без карети от тикви.
Ще бъда принцеса без принц.
Във моята - новата приказка.


Д.

неделя, 4 август 2013 г.

След теб

Кой си ти, че да го правиш?
Как и защо винаги успяваш?
Възможно ли е всеки път, когато съм щастлива,
да се появяваш.. и разваляш всичко ..
Всичко рухва на парчета, става пепел ..
Изгаря.
Разбиваш всичко на парчета..
Щастието ми.
Усмивките.
Сърцето.
Мислите.
Ума.
След тебе не остава нищо ..
Разпиляваш всичко и си тръгваш ..
А след теб оставам
изгорена,
изплашена,
че всички са такива ..
След теб оставам на парчета,
прах и спомен за една усмивка..
След теб остава само спомена за мен.
След тебе съм сама.
Изгорена.
Изплашена
Изпепелена.

Докога?


K.

петък, 2 август 2013 г.

02.08.2013

Единствена не бях и миг,
но дори не го очаквах..
Да съм истинска за ден
дори не позволи.

Реши, че ще съм ти перфектна,
та аз добра не съм дори!
Измисли ме Принцеса и красива,
а очите ми не ги погледна даже миг.

Не съм красавица, не съм перфектна,
не летя със феи, не рисувам залези,
не съм добра, не съм и мила,
не умея да показвам обич,
но .. прегръщам до припадък!

За романтика не ти говоря,
но не знаеш колко мога да обичам!
Не обичам да ми казват "мила",
не съм ти слънце, захарче, бонбон,
но с мене щеше да е сладък всеки ден.

Не съм виновна, че не съм това, което искаш!
(Не мога за всички да бъда перфектна!)
За миг не чу какво харесвам,
затова не ме вини, че не съм каквато
си представи, че ще бъдa.


M.

неделя, 23 юни 2013 г.

Не те виня, че я избра пред мен.

Не те виня, че я избра пред мен. Обичал си я много, преди да ме срещнеш. Проблемът е друг.
Аз съм това, което цял живот си чакал, искал си, а изпусна. Сам ме отпрати. Не, не те виня. Обичаш я, макар, че.. вие всички мъже си имате такава слабост - заради онази, със която свиквате, забравяте, че в света има други, които са хиляди, милиони пъти по-добри от нея.
Но.. не те виня. Обичаше я. Аз бях вятър. Дойдох за малко.. Знаеш, че там някъде - в света.. далеч.. съществувам.
Не. Няма да ме имаш. Просто съм там. И правя някой щастлив.
Не, че с теб щеше да се получи, но.. припомням ти - правя някой щастлив. Някой късметлия, който има приятелка, която прави всичко, което ТИ харесваш. : )

четвъртък, 25 април 2013 г.

Обича ме, а аз ..

Обича ме, а
аз му давам спомени
за минали мъже,
целувки, заклинания.
падащи звезди, мечти,
и все за други..
а той дори не подозира.
Такава съм, като го няма.
Като ме погледне е различно.
Ставам кротка, тиха,
забравяме се със тъгата,
злобата и самотата.
Като ми припомня,
че ме иска, съм различна.
Нежна, тихичка, невинна.
Ставам малка, кротка
и целувам нежно.
Сякаш
дълго ме е нямало.
Обича ме, а
аз му давам обич.
Каквато никога е нямало,
но само нощем,
като легна,
като помечтая..
И като размисля..
Като забравя за другите,
за лъжите, прегръдките.
Обича ме.
Принцеса съм.

А пък аз му давам късове
спомени за обич,
късчета надежда,
останала на прах след другите.

понеделник, 25 март 2013 г.

Докато ме искаш.

Давам ти се цялата
И днес.
И утре.
И завинаги.
И до безкрая.
Докато ме искаш,
докато изгаряш.

Като ти омръзна,
си тръгни.
И не се обръщай.
Забрави ме.
До тогава ме обичай.

Давам ти се.
Цялата съм твоя
И днес.
И утре.
До безкрая.
Докато ме искаш.
Докато за теб мечтая.

четвъртък, 21 март 2013 г.

Завинаги

Мрaзя думaтa "зaвинaги" .. плaши ме.. изглеждa нaистинa дълъг период, a всъсност имa крaй.. крaй, който зa жaлост идвa прекaлено скоро.
Не обичaм дa чувaм обещaния, съдържaщи в себе си "зaвинaги" ... Искaм всичко дa е сегa! Дa ме обичaт сегa, дa ме искaт сегa, дa ме оценявaт, докaто ме гледaт в очите. Нямa по-рaзочaровaщо чувство от "обич зaвинaги" приключилa мaлко след мисълтa, че нaистинa може дa продължи дотогaвa. Прекaлено оптимистично е. Прекaлено хубaво, зa дa е истинa.
Стaх ме е от тaкaвa любов - прекaлено хубaвa, зa дa е истинa, с мъж -прекaлено добър, зa дa е истинa... Плaшa се. Стрaхувaм се, че товa прекaлено хубaво време съвсем скоро ще отмине.... В моменти, кaто този, когaто мисля, че в миг всичко ще се срути искaм дa вярвaм в "зaвинaги"

Недей

Не ме сънувай.
Недей.
Не ме мисли.
Недей.
Не ме целувай в мечтите
за нас отдавна е късно.
Не ме мисли
отдавна ме няма.
Недей да ме искаш,
че вече съм чужда.
Не подавай ръка
отдавна съм ти ненужна.
Не поглеждай назад -
там никого няма!
Не ме искай пак
и мен.. и спомена за измама..
Не ме сънувай
не съм ти позната!
Не ме рисувай
не виждаш в мъглата!
Не ме обичай,
отминах отдавна.
Не ме доближавай,
За теб съм забрана!

петък, 25 януари 2013 г.

"Да избягаш от любовта или сляпо да й се отдадеш? Кое от двете е по-малко разрушително?"

Спокойна.
Красива.
Усмихната.
Тиха.
Замислена.
И засмяна.
Понякога даже
от обич пияна.
Такава съм,
щом си наблизо.

"Да избягаш от любовта или сляпо да й се отдадеш? Кое от двете е по-малко разрушително?"
Има ли разлика? Дали ще избягам.. или ще остана в ръцете на този, който би дал живота си, за да бъда щастлива? Накрая и в двата случая ще боли. Всичко ще гори. Отвътре. Това сърце ще спре. Ще се откаже да воюва. Да се бори. Да живее. Да мечтае. И в двата случая умира. Изчезвам. Избледнявам.
Всичко ще стане на прах. Не мога да си тръгна.
Всъщност.. тук ми харесва. Добре съм. Щастлива. Спокойна. С усмивка. Щастлива. Обича ме. Обичам го. Добър е. Нежен. Мил. Загрижен до безкрайност. Ще се отдам сляпо на една мечта - за мъж, който ще ме иска лудо и безстрашно. За един копнеж - забравен, заровен, погребан отдавна. За една любов, която ще ме разпилее, ще ме изгори, ще ме издуха и ще ме удави в океан от чувства. За едно сърце, което бие като лудо, извървяло километри, пребягало мили, прелетяло над пустини. За едни очи - слепи за други, луди за мен. За едни ръце, които топлят посинелите от студ ръце и тялото, забравило какво е някой да стиска, сякаш ще те види за последно.
Ще се отдам напълно на една любов, на едни ръце, очи, сърце.. на един мъж, който знае, че без мен ще е никой. На един мъж, който знае, че до себе си има жена. На един мъж, който знае, че съм Любовта.
От такава Любов се не бяга. За нея се живее. За нея се бори. Воюва се с всяка капчица сила, останала в теб. За такава любов се умира. Дава се най-ценното. И последната искра за живот. За такава Любов никой, никога, за нищо, не трябва да се предава.

сряда, 9 януари 2013 г.

Някой

Някой, който те разсмива..
Някой, който бърше сълзите ти..
Някой, който те приспива..
Някой, който те събужда сутрин с целувка..
Някой, който те кара да се усмихваш..
Някой, който те успокоява..
Някой, който те изслушва..
Някой, който те разбира..
Някой, заради когото летиш от щастие..
Някой, заради когото пееш от радост..
Някой, на когото можеш да споделяш..
Някой, до когото да заспиваш..
Някой, със когото да се чувстваш цяла..
Някой, от когото не искаш да тръгнеш..
Някой, без който е празно..
Някой, който да обичаш..
НЯКОЙ, КОЙТО ТЕ ОБИЧА.

И всички тези хора да са един човек.
Всички тези Някой, всъщност са ТОЙ.

неделя, 6 януари 2013 г.

Истинската любов..

Сега ще ти кажа на какво аз казвам истинска любов.
Не. Нямам предвид целувките, прегръдките и "обичам те" по 100 пъти на ден. Нищо подобно.
Просто е. Даже много. Истинска обич, е когато мислиш за човека отсреща повече, отколкото за себе си. Още не разбираш. Това е, когато неговото щастие е с една стъпка пред твоето собствено. Да. Ти сам си решил така. просто, защото не можеш да причиниш на някой нещо подобно. Не можеш да нараниш едно перфектно чисто, стъклено за теб сърце. Не можеш да разрушиш чужди надежди ей така. Не можеш. Не е правилно.
Истинска любов е, когато той мисли за теб, повече отколкото за себе си. Когато двамата поставяте другия пред себе си. Когато знаете, че ако му се случи нещо, може би вината ще е ваша, защото не сте го предпазили. 
Когато знаеш, че причината за безсънието му нощем си ти.
Когато знае, че новата ти рокля, всъщност е за него.
Когато знаеш, че причината за сълзите му (защото и мъжете плачат) си ТИ.
Когато знае, че си облечена в любимия му цвят.. или носиш най-хубавата рокля заради него.
Когато знаеш, че искрите в очите му са дошли, защото е чул твоето име.
Когато знае, че ако мълчиш повече от 5 минути, значи ти има нещо..
Когато знаеш, че се месиш прекалено много в живота му, но не спираш, защото "така трябва" ..
Когато знае, че можеш да му отнемеш всичко за секунди.
Когато знаеш, че всичко, което е градил с години, може да си тръгне с теб..
Когато и двамата знаете, че ТИ СИ най-ценното и истинско  нещо, появявало се скоро в живота му.
Когато не можеш да си тръгнеш.. просто.. защото знаеш, че всичко в живота му, че самия той ще рухне за секунди, още щом обърнеш гръб. Когато знаеш, че причината да стане още по-добър, си ти. Когато се появят пламъчета в очите ти, щом някой заговори за него.

Не мисля, че истинска любов е да му казваш, че го обичаш.
Истинска е, когато ти казва "Още не знам защо ме обичаш".
Не е, когато ти казва, че за него си целия свят.
Истинска е, когато пред приятелките си казваш "Готов е на всичко за мен. Обожава ме. Знам го"
Истинска любов е, когато без да го казвате, знаете че сте готови на абсолютно всичко един за друг.

12 пъти в минута

Случвало ли ти се е някога да се влюбиш? Не.. Не кога да е, а в най-неподходящия момент. В най-неподходящия човек. На най-неподходящото място? Не е? На мен се случи.  Няма да забравя скоро. Съмнявам се дори, че някога ще стане.
Не се забравя някой, който всъщност никога си нямал. Нали? Най-силна била любовта към някой, който никога не е бил твой. Жалко. Само похабени чувства. И думи, които остават нечути.
Знаеш ли все пак кое е най-лошото? Не. Не е, че си обичал само някаква мечта. Не.. Далеч не е това. Щеше да е добре, ако беше това. Проблемът в цялата работа е, че винаги има някой, който обича ТЕБ.. и те чака.. Готов за твоето голямо, обичащо, биещо лудо сърце.. А ти.. просто не можеш да го дадеш. Не се получава.. Не е за този човек. Макар, че той го заслужава повече от всеки друг на планетата. Не.. Не можеш. Как? Обичаш друг. Дишаш за друг. Мислиш за друг. Живееш за друг. А този до теб, който понякога те получава, мисли че всяка усмивка е за него.
Жалко. Това е жалко.
Гледаш един, а мислиш за друг.
Целуваш един, а пак мислиш за друг.
Прегръщаш го, а духът ти е при другия.
Заспиваш до този човек, а в съня ти отново е друг.
Готвиш му, а мислиш какво ли е щял да каже другия.
Усмихваш му се, а виждаш усмивката на другия по лицето си.
ТОЙ те поглежда, обсипва те с обожание, а виждаш погледа на другия - звезден като по филмите.
Шепне ти мили думи, а се чудиш какво ли щеше да е, ако ги бе казал друг.
Всяко негово докосване те пари. Как ли щеше да те целува сега другия? Как щеше да те докосва? Да те съблича? Да заспива в прегръдките ти? Да те буди с целувки? Да ти казва, че те обича? Какво ли щеше да е? Дали пък някой ден няма да се случи? Дали наистина той, другия, онзи, който никога си нямала е по-добър .. в нещо.. от този, който дава всичко.. дори живота си, за да бъде до теб?

Не ти се е случвало нищо подобно. Не знаеш за какво говоря. Дано не разбираш. Най-страшното нещо за една жена е да е с един, а да иска друг. Не. Страшното не е в това, че не може да го има.. Страшна е мисълта, че МОЖЕ да го има, но трябва да разбие живота на този, който я обича. Страшно е. Убийствено. Боли повече от забиване на пирони в тялото. Боли. Всеки миг. Сякаш сърцето ти е от стъкло.. и с всяка глътка въздух някой го чупи с чукче. Отново и отново.
12 пъти в минута.

петък, 4 януари 2013 г.

Най-топлите ръце, са тези, които те стискат от страх да не тръгнеш..

Най-трудните думи са тези, които знаем, че няма кой да чуе..
Най-силната обич, е тази, за която знаем само ние..
Най-милите спомени не можем да споделим с никой..
Най-голямата любов, е тази, която почти сме имали..
Най-горещата ни тръпка, е човек, на който сякаш му е било все едно за нас..
Най-страшната целувка, е онази, за която тогава не сме знаели, че е последна, а ни се иска да повторим пак.. и пак..
Най-силната прегръдка е не от обич, а от страх, да не изгубим някой..
Най-тъжен е погледът, загледан в миналото..
Най-красива е усмивката на Любовта. .
Най-щастлива е обичаща жена..
Най-силен е обичан мъж..
Най-страшна е ревнуваща жена..
Най-топла е прегръдка след раздяла..
Най-луда е Любов на младини..
Най-добрите са обичани жени..
Най-сигурно е във прегръдките на някой..
Най-топлите ръце, са тези, които те стискат от страх да не тръгнеш..