петък, 25 януари 2013 г.

"Да избягаш от любовта или сляпо да й се отдадеш? Кое от двете е по-малко разрушително?"

Спокойна.
Красива.
Усмихната.
Тиха.
Замислена.
И засмяна.
Понякога даже
от обич пияна.
Такава съм,
щом си наблизо.

"Да избягаш от любовта или сляпо да й се отдадеш? Кое от двете е по-малко разрушително?"
Има ли разлика? Дали ще избягам.. или ще остана в ръцете на този, който би дал живота си, за да бъда щастлива? Накрая и в двата случая ще боли. Всичко ще гори. Отвътре. Това сърце ще спре. Ще се откаже да воюва. Да се бори. Да живее. Да мечтае. И в двата случая умира. Изчезвам. Избледнявам.
Всичко ще стане на прах. Не мога да си тръгна.
Всъщност.. тук ми харесва. Добре съм. Щастлива. Спокойна. С усмивка. Щастлива. Обича ме. Обичам го. Добър е. Нежен. Мил. Загрижен до безкрайност. Ще се отдам сляпо на една мечта - за мъж, който ще ме иска лудо и безстрашно. За един копнеж - забравен, заровен, погребан отдавна. За една любов, която ще ме разпилее, ще ме изгори, ще ме издуха и ще ме удави в океан от чувства. За едно сърце, което бие като лудо, извървяло километри, пребягало мили, прелетяло над пустини. За едни очи - слепи за други, луди за мен. За едни ръце, които топлят посинелите от студ ръце и тялото, забравило какво е някой да стиска, сякаш ще те види за последно.
Ще се отдам напълно на една любов, на едни ръце, очи, сърце.. на един мъж, който знае, че без мен ще е никой. На един мъж, който знае, че до себе си има жена. На един мъж, който знае, че съм Любовта.
От такава Любов се не бяга. За нея се живее. За нея се бори. Воюва се с всяка капчица сила, останала в теб. За такава любов се умира. Дава се най-ценното. И последната искра за живот. За такава Любов никой, никога, за нищо, не трябва да се предава.

сряда, 9 януари 2013 г.

Някой

Някой, който те разсмива..
Някой, който бърше сълзите ти..
Някой, който те приспива..
Някой, който те събужда сутрин с целувка..
Някой, който те кара да се усмихваш..
Някой, който те успокоява..
Някой, който те изслушва..
Някой, който те разбира..
Някой, заради когото летиш от щастие..
Някой, заради когото пееш от радост..
Някой, на когото можеш да споделяш..
Някой, до когото да заспиваш..
Някой, със когото да се чувстваш цяла..
Някой, от когото не искаш да тръгнеш..
Някой, без който е празно..
Някой, който да обичаш..
НЯКОЙ, КОЙТО ТЕ ОБИЧА.

И всички тези хора да са един човек.
Всички тези Някой, всъщност са ТОЙ.

неделя, 6 януари 2013 г.

Истинската любов..

Сега ще ти кажа на какво аз казвам истинска любов.
Не. Нямам предвид целувките, прегръдките и "обичам те" по 100 пъти на ден. Нищо подобно.
Просто е. Даже много. Истинска обич, е когато мислиш за човека отсреща повече, отколкото за себе си. Още не разбираш. Това е, когато неговото щастие е с една стъпка пред твоето собствено. Да. Ти сам си решил така. просто, защото не можеш да причиниш на някой нещо подобно. Не можеш да нараниш едно перфектно чисто, стъклено за теб сърце. Не можеш да разрушиш чужди надежди ей така. Не можеш. Не е правилно.
Истинска любов е, когато той мисли за теб, повече отколкото за себе си. Когато двамата поставяте другия пред себе си. Когато знаете, че ако му се случи нещо, може би вината ще е ваша, защото не сте го предпазили. 
Когато знаеш, че причината за безсънието му нощем си ти.
Когато знае, че новата ти рокля, всъщност е за него.
Когато знаеш, че причината за сълзите му (защото и мъжете плачат) си ТИ.
Когато знае, че си облечена в любимия му цвят.. или носиш най-хубавата рокля заради него.
Когато знаеш, че искрите в очите му са дошли, защото е чул твоето име.
Когато знае, че ако мълчиш повече от 5 минути, значи ти има нещо..
Когато знаеш, че се месиш прекалено много в живота му, но не спираш, защото "така трябва" ..
Когато знае, че можеш да му отнемеш всичко за секунди.
Когато знаеш, че всичко, което е градил с години, може да си тръгне с теб..
Когато и двамата знаете, че ТИ СИ най-ценното и истинско  нещо, появявало се скоро в живота му.
Когато не можеш да си тръгнеш.. просто.. защото знаеш, че всичко в живота му, че самия той ще рухне за секунди, още щом обърнеш гръб. Когато знаеш, че причината да стане още по-добър, си ти. Когато се появят пламъчета в очите ти, щом някой заговори за него.

Не мисля, че истинска любов е да му казваш, че го обичаш.
Истинска е, когато ти казва "Още не знам защо ме обичаш".
Не е, когато ти казва, че за него си целия свят.
Истинска е, когато пред приятелките си казваш "Готов е на всичко за мен. Обожава ме. Знам го"
Истинска любов е, когато без да го казвате, знаете че сте готови на абсолютно всичко един за друг.

12 пъти в минута

Случвало ли ти се е някога да се влюбиш? Не.. Не кога да е, а в най-неподходящия момент. В най-неподходящия човек. На най-неподходящото място? Не е? На мен се случи.  Няма да забравя скоро. Съмнявам се дори, че някога ще стане.
Не се забравя някой, който всъщност никога си нямал. Нали? Най-силна била любовта към някой, който никога не е бил твой. Жалко. Само похабени чувства. И думи, които остават нечути.
Знаеш ли все пак кое е най-лошото? Не. Не е, че си обичал само някаква мечта. Не.. Далеч не е това. Щеше да е добре, ако беше това. Проблемът в цялата работа е, че винаги има някой, който обича ТЕБ.. и те чака.. Готов за твоето голямо, обичащо, биещо лудо сърце.. А ти.. просто не можеш да го дадеш. Не се получава.. Не е за този човек. Макар, че той го заслужава повече от всеки друг на планетата. Не.. Не можеш. Как? Обичаш друг. Дишаш за друг. Мислиш за друг. Живееш за друг. А този до теб, който понякога те получава, мисли че всяка усмивка е за него.
Жалко. Това е жалко.
Гледаш един, а мислиш за друг.
Целуваш един, а пак мислиш за друг.
Прегръщаш го, а духът ти е при другия.
Заспиваш до този човек, а в съня ти отново е друг.
Готвиш му, а мислиш какво ли е щял да каже другия.
Усмихваш му се, а виждаш усмивката на другия по лицето си.
ТОЙ те поглежда, обсипва те с обожание, а виждаш погледа на другия - звезден като по филмите.
Шепне ти мили думи, а се чудиш какво ли щеше да е, ако ги бе казал друг.
Всяко негово докосване те пари. Как ли щеше да те целува сега другия? Как щеше да те докосва? Да те съблича? Да заспива в прегръдките ти? Да те буди с целувки? Да ти казва, че те обича? Какво ли щеше да е? Дали пък някой ден няма да се случи? Дали наистина той, другия, онзи, който никога си нямала е по-добър .. в нещо.. от този, който дава всичко.. дори живота си, за да бъде до теб?

Не ти се е случвало нищо подобно. Не знаеш за какво говоря. Дано не разбираш. Най-страшното нещо за една жена е да е с един, а да иска друг. Не. Страшното не е в това, че не може да го има.. Страшна е мисълта, че МОЖЕ да го има, но трябва да разбие живота на този, който я обича. Страшно е. Убийствено. Боли повече от забиване на пирони в тялото. Боли. Всеки миг. Сякаш сърцето ти е от стъкло.. и с всяка глътка въздух някой го чупи с чукче. Отново и отново.
12 пъти в минута.

петък, 4 януари 2013 г.

Най-топлите ръце, са тези, които те стискат от страх да не тръгнеш..

Най-трудните думи са тези, които знаем, че няма кой да чуе..
Най-силната обич, е тази, за която знаем само ние..
Най-милите спомени не можем да споделим с никой..
Най-голямата любов, е тази, която почти сме имали..
Най-горещата ни тръпка, е човек, на който сякаш му е било все едно за нас..
Най-страшната целувка, е онази, за която тогава не сме знаели, че е последна, а ни се иска да повторим пак.. и пак..
Най-силната прегръдка е не от обич, а от страх, да не изгубим някой..
Най-тъжен е погледът, загледан в миналото..
Най-красива е усмивката на Любовта. .
Най-щастлива е обичаща жена..
Най-силен е обичан мъж..
Най-страшна е ревнуваща жена..
Най-топла е прегръдка след раздяла..
Най-луда е Любов на младини..
Най-добрите са обичани жени..
Най-сигурно е във прегръдките на някой..
Най-топлите ръце, са тези, които те стискат от страх да не тръгнеш..