неделя, 4 август 2013 г.

След теб

Кой си ти, че да го правиш?
Как и защо винаги успяваш?
Възможно ли е всеки път, когато съм щастлива,
да се появяваш.. и разваляш всичко ..
Всичко рухва на парчета, става пепел ..
Изгаря.
Разбиваш всичко на парчета..
Щастието ми.
Усмивките.
Сърцето.
Мислите.
Ума.
След тебе не остава нищо ..
Разпиляваш всичко и си тръгваш ..
А след теб оставам
изгорена,
изплашена,
че всички са такива ..
След теб оставам на парчета,
прах и спомен за една усмивка..
След теб остава само спомена за мен.
След тебе съм сама.
Изгорена.
Изплашена
Изпепелена.

Докога?


K.

петък, 2 август 2013 г.

02.08.2013

Единствена не бях и миг,
но дори не го очаквах..
Да съм истинска за ден
дори не позволи.

Реши, че ще съм ти перфектна,
та аз добра не съм дори!
Измисли ме Принцеса и красива,
а очите ми не ги погледна даже миг.

Не съм красавица, не съм перфектна,
не летя със феи, не рисувам залези,
не съм добра, не съм и мила,
не умея да показвам обич,
но .. прегръщам до припадък!

За романтика не ти говоря,
но не знаеш колко мога да обичам!
Не обичам да ми казват "мила",
не съм ти слънце, захарче, бонбон,
но с мене щеше да е сладък всеки ден.

Не съм виновна, че не съм това, което искаш!
(Не мога за всички да бъда перфектна!)
За миг не чу какво харесвам,
затова не ме вини, че не съм каквато
си представи, че ще бъдa.


M.