сряда, 10 декември 2014 г.

Нямах нищо за губене.

Нямах нищо за губене.
Нищичко.
Беше най-студения слънчев ден.. Но той проклетникът, ме накара да мечтая. Стопли го. И деня и нощта. И мечтите ми стопли... А аз май още тогава се влюбих. Да му се не види.
Не исках мъж. Нито връзка. Нито подкрепа. Нито обич. Прегръдки. Усмивки. И нищо. Нищичко не исках. А той се появи. И ме накара да мечтая. Безсрамник. За него. За кой друг.
Нямах какво да губя. Опитах го. Ей така на шега. Изобщо не беше наистина. А и колко истина да има в няколко прекрасни, зашеметяващи, умопомрачителни, "каращи-те-да-забравиш-за-какво-мислиш" усмивки. Правилно. Не губех.
Само започнах да мечтая.
Още повече. И за него.
И ей така.. На шега. От нищото. За да видя какво е, още съм с него. Дълго време вече. Повече от половин година. Още се уча. Учи ме. На каквото се сетиш. Да се смея. Да вярвам. Да мечтая. Да мълча. Да се усмихвам. Да съм благодарна. Да обичам. Като малко дете. Учи ме. Най-добрия е.
Наистина.. Нямах какво да губя тогава. Аз и сега нямам. Ако си тръгне, губя само едно. Себе си.

събота, 18 октомври 2014 г.

- Ти с колко си бил преди нея?
- Не много. Тя ми е обаче за 20 различни.
- Не разбрах...
- Лудостта й я прави различна всеки нов ден.
Една е като се смее. Съвсем друга като реши да се сърди. Чак небето потъмнява със нея.
Като се усмихва, разцъфват цветята. Ако реши да мълчи, пък чувам вълните.. Такава пустота ни изпълва. Тъжна с мен поне не е била... И не искам да бъде...
Ревността й води до усмивки.. Кара ме да си мисля, че съм с различни по всяко време на деня.
Дете, Жена, Богиня, Ангел, а после Дявол, Вещица и Злото във едно... А не мога без нея. Не искам, свикнах до болка. Луда е. За 10 не, ами 20. Скача във локвите и танцува под дъжда, обича пеперуди и цветя до безпаметност. В ума ми е перфектната жена.
Ще я обичам до безумие поне до края на света....
И още малко, ако пък си тръгне, умира ми смеха. Усмивката ми. Звездите. Слънцето. Уран. Изчезва всичко без единствената на света...

понеделник, 22 септември 2014 г.

Той е от онези милите, дори когато съм до болка остра..
От загрижените е, дори когато не съм за търпене..
От обичащите е, когато най-не съм за харесване...
И е влюбен, когато се мразя до ненавист.
Прекрасен е във всеки момент от живота ми! Мил до безпаметност! Прегръщащ до бездиханност!
Нощем ме завива и се буди всеки път, щом се завъртя с думите "Как си?".. Най-добрият е. Никой друг не прави с мен закуска и не се усмихва сладко като чака да му сготвя късно посреднощ.
Никой друг не е опитвал да доказва, че мога да му вярвам. И се старае за 200. По-невероятно истински и непрестанно мой. Ще спра да дишам, ако си отиде. Сърцето ми ще спре да бие, знаейки, че няма да ги има очите му, в които се оглеждам..ръцете му, които да ме топлят..устните му, които да будя..и челото, което целувам, когато си тръгвам... Спокойствието, което излъчва, докато го гледам как сладко поспива и усмивката му -най-прелестната в целия свят. Ще спре да бие, няма да дишам, знаейки, че няма да го има..и няма кого да прегръщам докато спя. Няма да има кой да ме стиска силно в обятията си, докато заспивам. И няма да има до кого да сънувам и да мечтая.
Не мога да си представя да бъда без него. Всичко давам да е мой, до безкрайност!

неделя, 22 юни 2014 г.

Юни

Не казвай, че ме обичаш.
Не е нужно да казваш, че ме обичаш.
Чувам го, всеки път, когато ме погледнеш.
Ръцете ти, стискащи ме до посиняване, крещяха "Благодаря, че си тук"
Очите ти, изгарящи за час почивка, и гледащи в мен, ми шепнеха "Радвам се, че си тук"
Когато ме целуваш с първите лъчи на слънцето сутрин, съненият ти поглед тишичко казва "Дори във съня си, мисля за теб"
Прегръдката ти като на малко бебе, без думи казваше "Ще те топля до края"
Когато вечер заспиваш и стискаш до бездиханност, наум ми повтаряш "Не. Няма да те пусна"
Целувките ти всеки път ми напомнят "Ти си тази, която искам"
А когато ми говориш пред другите, дори когато ме дразниш, без думи казваш "Само ти си! Никоя друга"

Не казвай, че ме обичаш!
Не е нужно!
Чувам го всеки път!
Дори, когато кажеш, че ме мразиш, ще чувам "ОБИЧАМ ТЕ!"

четвъртък, 22 май 2014 г.

Maй

Виждам, искаш да знаеш кое му е толкова специалното?
Защо държа на тази връзка?
Казваш, че не искам да съм сама! Така е!
Хубаво е. Още по-хубавото е, че не съм задушена.
Дишам. Живея. Мечтая.
И се събуждам от някой, който вярва в мен!
Най-хубавото е, че не е обсебен от мен! Не е влюбен, не прави планове за далечното бъдеще и не очаква и от мен подобно нещо!
Блажено спокойно и невероятно прекрасно е да знам, че имам някой, който не припада заради мисълта, че утре може да си тръгна и в същото време се старае да не ме изгуби! Трудно е да се опише правилно и още повече да се разбере! Не. Не целя да търся разбирае от когото и да е! Аз просто ти споделям.. искаше да знаеш защо все още съм с него.
Не, казах ти, не съм влюбена! Харесвам идеята, че не съм влюбена, че той не иска да бъда влюбена, но иска да е със мен! Обожавам мисълта, че го мотивирам за куп неща и че ме кара да се чувствам малка.
За пръв път съм с някой, на когото не се налага да казвам, че обичам, който не ми казва, че ме обича, но ме стиска толкова силно, дори когато спи! Той е първият, който прави нещата, които ми харесват, само защото иска да ме вижда усмихната и все пак бих пуснала, ако иска да бъде щастлив - САМ! ...
Понякога и сама се обърквам, но .. не искам да ме разбираш!
Не е нужно.. Ако беше толкова просто за обяснение, просто нямаше да е същото! Но.. нищо. На мен така ми харесва!

вторник, 22 април 2014 г.

"El amor es la cosa mas bonita del mundo que cambia totalmente a una persona y gana siempre"

Всъщност, да, няма по-сладко чувство от това да знаеш, че в края на деня, ще легнеш в студеното легло и нечии 2 топли ръце ще стоплят твоите..
Няма по-сладко от това да се събудиш целувана от някой, който вече просто не издържа да не те нацелува..
Някой, който дълго преди това те е гледал как "спиш сладко като бебе"
Същия някой, който цяла нощ не те изпуска от обятията си и те завива, ако успееш да помръднеш от ръцете му.
Няма по-стопляща мисъл от тази, че някъде има човек, който мисли за теб и слуша какво му говориш..
Няма по-голяма радост от това да видиш човека, който е откраднал сърцето ти с цветята, които най-много обичаш..
Няма по-мила гледка от две тъмни очи, рано сутрин, загледани в още мътния ти поглед, без думи казващи "Само твой съм"
Няма по-стоплящ спомен от прегръдките на някой, който те стиска до задушаване, защото думите не стигат да се опише това, което изпитва..
И от ръце, чиито кокалчета побеляват от стискане на ръката ти, за да ти напомнят, че няма така лесно да те пуснат..
Няма по-разтуптяващ сърцето спомен, от този за целувки, но не от онези нежните, сякаш за пръв път.. а от онези лудите, горещите, след няколкодневна раздяла, повреме на които коленете ти омекват..
И добре, че е той да те държи..

И когато неусетно разбереш, че той е броял дните, в които сте заедно..
Когато за "само няколко седмици" сте правили вече толкова много неща заедно..
Когато започвате да кроите малки планове, за съвсем скоро, но заедно..
.. в такива моменти, ти става ясно, че колкото и да отричаш любовта, е хубаво да има някой до теб.. Някой, с когото да говориш преди да заспиш.. някой, когото да прегръщаш през нощта, когато ти е студено.. някой, когото да гледаш с умиление, докато спи.. някой, който да те целува по челото и да ти казва колко по-добра отколкото си мислиш всъщност си .. някой, с когото просто да се чувстваш малка.. усмихната, красива, сияеща, готова на всичко..

сряда, 12 март 2014 г.

It's the way we are ..

Не е заради начина, по който ме гледаше,
а топлината във погледът ми..
Не е заради начина, по който ме целуваше,
а тръпката, която оставаше след устните ми..
Не е заради начина, по който ме докосваше,
а дирята, която оставяше пръстът ми по кожата ти..
Не е заради начина, по който ме държеше,
а споменът от студените ми ръце..
Не е заради начина, по който ме гледаше,
а невинността на усмивката ми..
Не е заради начина, по който ме прегръщаше,
а за полудяващото ти сърце и присъствието ми...
Не е заради спокойствието ти с мен,
а думите, които са те приспивали нощем...
Не е заради начинът, по който ме целуваше сутрин,
а усмивката ми, преди да отворя очи..
Не е заради начинът, по който си тръгна,
а как промених Света ти..
Не е заради начина, по който ти липсвам,
а че без мен нищо не е същото..
Не е заради начина, по който си празен,
а затова, че след мен
с никоя
никога
няма да
усетиш
удоволствие
да топлиш студени ръце,
да потръпваш с пламтящо сърце,
да се превърнеш във мъж,
като си още момче.