Не искам, но ще забравя..

Не искам, но щом се налага, ще забравя за теб.. Ще забравя изгарящите ти ръце.. кожата ми още помни докосванията ти.. Пръстите ми помнят как се преплитаха с твоите.. След теб ничии други не са заемали мястото им.. Ничии други ръце не успяват така добре да запълнят мястото между пръстите ми, както твоите..
Не искам, но ще забравя за погледите ти.. Какви погледи само.. Колко любов имаше в тях.. Нямаше те толкова време, а няколкото часа до мен ми показаха нещо, което толкова силно опитваше да прикриеш.. Жалко, че не успя. Този поглед и сега още ме мъчи. Заради него не мога нощем да спя. Щом затворя очи и виждам твоите очи.. и онзи поглед, който казваше "Искам те! Обичам те, но не мога да бъда с теб. Съжалявам!" Мразя го този поглед. Заради него вечер не мога да спя.. Заради него по цял ден мисля ЗАЩО!? ЗАЩО НЕ МОЖЕШ? НАЛИ ЗА ЛЮБОВТА РАЗСТОЯНИЕТО НЕ ЗНАЧЕЛО НИЩО? .. Ще забравя погледите, които повтаряха "Обичам те! Обичам те! Обичам те! Не мога без теб!" Ще забравя и онзи поглед, когато ме видя за пръв път! Ще забравя за всичко!..
Не искам, но щом трябва ще забравя усмивката ти. Ще забравя смеха ти.. гласа ти.. Ще забравя за всичко, свързано с теб.. Ще забравя за устните, за голямата усмивка, за всеки път, когато се смееше, когато започнех да говоря глупости.. Ще забравя за всичко. Дори за целувките и милионите "Обичам те", които ми каза! ..
Не искам, но мога да забравя. Ако това е единствения начин да ти спестя болката и разочарованието, което ти причиних като ме видя преди няколко дни, ще го направя, ще забравя за всичко. Не искам, но ще го направя. Поне така ще намаля желанието да те имам..

Изгубена в мечти

Изгубих се в мечти за любов - несподелена..
Изгубих се, все вярвам на лъжи..
Изгубих малкото, което ми остана ..
Изгубих се във свят, изпълнен със мечти...