неделя, 22 април 2012 г.

Подай ми усмивката


Постоянно ме обличаш в самота.
Недей! Не ми стои добре..
Щастието ми подай.
Подай ми усмивката..
С нея изглеждам добре.
Страхотно.
Няма я?
Къде е? Намери я.
Изгубена е?
Заради теб е.
Казвам ти, намери я!
Ти направи така, че да я няма..
Търсиш ли?
Виждаш ми сълзите?!
Не. Не ги искам!
Потърси усмивка, ти казвам.
С нея съм красива.
Намираш само празно сърце?!
Ти го изпразни.
Като замина!
Върни се, а
усмивката ще те последва.
Ще се върне
и ще си я сложа.
С нея съм красива!

неделя, 1 април 2012 г.

Ще се лъжа.. Ще те лъжа

Ще се излъжа, че не те обичам
и за миг поне ще си повярвам..

Ще те излъжа, че не липсваш,
а ти отново ще повярваш..

Ще излъжа ръцете си, че други
по-добри ще ги галят..
Ще излъжа очите, че други
по-силно ще ме палят..
Ще излъжа ума си,
че за мене си никой
и кажа на сърцето, че
отдавна вече не те обича..

Ще се излъжа отново, че не те искам..
Ще се заблудя, че без теб съм добре..
Ще си кажа, че си този, който ме съсипва
И ще си отида.
Ще си тръгна доживот.

Ще се лъжа.
Ще те лъжа.
И ще вярвам,
че си вярвам..

А ти ще си отидеш,
повярвал на заблудите
на до болка влюбено дете ..

събота, 10 март 2012 г.

Не искам, но ще забравя..

Не искам, но щом се налага, ще забравя за теб.. Ще забравя изгарящите ти ръце.. кожата ми още помни докосванията ти.. Пръстите ми помнят как се преплитаха с твоите.. След теб ничии други не са заемали мястото им.. Ничии други ръце не успяват така добре да запълнят мястото между пръстите ми, както твоите..
Не искам, но ще забравя за погледите ти.. Какви погледи само.. Колко любов имаше в тях.. Нямаше те толкова време, а няколкото часа до мен ми показаха нещо, което толкова силно опитваше да прикриеш.. Жалко, че не успя. Този поглед и сега още ме мъчи. Заради него не мога нощем да спя. Щом затворя очи и виждам твоите очи.. и онзи поглед, който казваше "Искам те! Обичам те, но не мога да бъда с теб. Съжалявам!" Мразя го този поглед. Заради него вечер не мога да спя.. Заради него по цял ден мисля ЗАЩО!? ЗАЩО НЕ МОЖЕШ? НАЛИ ЗА ЛЮБОВТА РАЗСТОЯНИЕТО НЕ ЗНАЧЕЛО НИЩО? .. Ще забравя погледите, които повтаряха "Обичам те! Обичам те! Обичам те! Не мога без теб!" Ще забравя и онзи поглед, когато ме видя за пръв път! Ще забравя за всичко!..
Не искам, но щом трябва ще забравя усмивката ти. Ще забравя смеха ти.. гласа ти.. Ще забравя за всичко, свързано с теб.. Ще забравя за устните, за голямата усмивка, за всеки път, когато се смееше, когато започнех да говоря глупости.. Ще забравя за всичко. Дори за целувките и милионите "Обичам те", които ми каза! ..
Не искам, но мога да забравя. Ако това е единствения начин да ти спестя болката и разочарованието, което ти причиних като ме видя преди няколко дни, ще го направя, ще забравя за всичко. Не искам, но ще го направя. Поне така ще намаля желанието да те имам..

петък, 9 март 2012 г.

Изгубена в мечти

Изгубих се в мечти за любов - несподелена..
Изгубих се, все вярвам на лъжи..
Изгубих малкото, което ми остана ..
Изгубих се във свят, изпълнен със мечти...

неделя, 26 февруари 2012 г.

Здравей..

Здравей, отдавна се познаваме,
Но много искам да ти кажа
Обичам те и май е време да докажа
За мен си всичко – въздух, сол, вода
За теб живея, за мен си света..

Здравей, отдавна се познаваме
Ала до днес се крих
Исках само да ти кажа, че
В твоите очи магията любов открих..

Здравей, отдавна се познаваме
Не искам вече да мълча
"Обичам те" говова съм
Пред всички да крещя.

неделя, 19 февруари 2012 г.

Не съм за теб!

- Не съм за теб!.. Не ме моли да бъда с теб насила!..
- Напротив! Ти си всичко, което ми трябва..
- Не. Не съм достатъчно добра. Не те заслужавам. Спри. Не го повтаряй. Не ти трябвам!..
- Но защо? Защо!? ТОЧНО ТИ МИ ТРЯБВАШ:
ТИ ме караш да се усмихвам!..
ТИ си мисълта, с която заспивам..
ТИ се появяваш всяка вечер във съня ми!
ТИ си първото, за което мисля, когато се събудя..
ТИ си тази, която искам до мен!
ТИ си тази, която знае всичките ми тайни
ТИ си тази, която знае какво харесвам и какво мразя..
ТИ си тази, която ме познава най-добре.
ТИ си тази, която искам да бъде до мен..
ТИ си тази, която искам да представям пред приятелите си!..
ТИ си тази, която искам да слушам как се оплаква..
ТИ си тази, която искам да нося вечер на път за вкъщи..
ТИ си тази, която искам да глезя от време на време..
ТИ си тази, която искам да ме буди сутрин!
ТИ си тази, заради която вечер съм буден до среднощ
ТИ си тази, която всички приятели харесват!..
ТИ си тази, която свързвам с думата "Любов"
Ти си тази, чието щастие ме вълнува най-много..
ТИ си тази, чиято усмивка ме кара да потрепвам от радост!
ТИ си тази, която ме кара да бъда щастлив от факта, че те познавам!
ТИ си тази, която ми прощава вече 1000 издънки!
ТИ си тази, която ме слуша във захлас!..
ТИ си тази, която искам да държа за ръка!
ТИ си тази, която искам да слушам как пее!
ТИ си тази, която ме разсмива всеки ден!
ТИ си тази, която ме прави щастлив!
ТИ си тази, за която искам и си струва да се боря!..
ТЕБ искам да представя на родителите си с думите "Това е ТЯ"

Ако можех бих останала до края

Ако можех
бих останала до края,
но не искаш
и не трябва.
Бих простила,
бих била добра,
щях да те обичам,
щеше да ме искаш
и да бъде все така
до края на света.
Ако можех
щях да остана,
но не искаш
и сърцето е рана.
Щеше да бъдеш до мен
и да бъдеш щастлив,
щеше да си добре.
да бъдеш обичан,
защитен и закрилян..
Ако можех да остана, щях.
И пак за тебе всичко бих била
готова да направя.
Ако можех да остана, щях!
Не не искаш.
Затова си тръгвам..
ти бъди щастлив.

четвъртък, 9 февруари 2012 г.

Разбитото сърце

Давам ти го - твое е
за какво ми е разбитото сърце
без тебе да живее не успя
Липсваш му - обича те безкрайно
и винаги ще е така..
Повтаряше ми "Силна си, бори се",
но колко болка само бе това..
Искаше те, а от глупост нищо не стори,
затова и е развалина..

Като стара машинка
ще пробваш да го поправиш -
ще затиктака, ще заподскача,
ще ти повтаря, че обича
и пак ще вярва в Любовта.

Обича те, защо и то не знае,
май харесва му така
ще му припомня само
колко бързо се сбогува с Любовта..
Ако не искаш да спира - не тръгвай!
След тебе няма кой да човърка -
ще го боли и ще крещи, но
няма да даде на друг да бърка..
Обича те, недей го лъга,
ще съжаляваш за това..
Разбитото сърце не се лекува,
а само се сбогува с Любовта

Не казвай нищо

Не казвай нищо - само се усмихвай
и ще се здрависаш с Любовта
Ще ви запозная и ще я харесаш
и ще те побърква мисълта
без мен, че не можеш,
че за тебе АЗ съм света...

Не казвай нищо - само ме слушай
и ще се влюбиш в гласа,
който вечер ще те топли
с прегръдката на Любовта..

Не тръгвай никъде, а остани до мен
ще видиш щастие какво е,
ще бъдем заедно до сетния си ден..

Не тръгвай - остани,
бъди до мен - щастлив и със усмивка
ще прескачаме вълните на живота,
един до друг ще крачим във бедите..

Стой, мълчи, усмихвай се и слушай
ще ти подаря живот, изпълнен
с радост, обич, щастие и смях..
Обичай ме, подкрепяй ме и ме сънувай
и ще бъдеш най-богат и най-обичан ..
до безкрая на света..

сряда, 8 февруари 2012 г.

Откривам те ...

Откривам те в тишината, когато не ми се говори
Откривам те в болката и когато за теб заговорят
Откривам те в книгите, дори във усмивките
Откривам те в танците, когато за миг те забравя
Откривам те в рисунките, които тайничко за тебе правя
Откривам те в телевизора, дори когато мълчи
Откривам те в тъмнината.. и зад затворена врата
Откривам те в огледалото.. и в леглото докато спя
Откривам те в песните, които за теб ми напомнят
Откривам те в думите, които дори ме е страх да изричам
Откривам те на местата, където повтарях, че те обичам
Откривам те в раните, които за теб ми напомнят
Откривам те в сълзите, които по тебе другите ронят
Откривам те във всеки поглед, въздишка и всяка усмивка
Откривам те в музиката, в смеха, във лъчите
Откривам те в деня, във нощта и в мечтите..
Откривам те навсякъде, а всъщност ..
.. теб никъде те няма..

петък, 27 януари 2012 г.

Хапче за любов



На етикета пишеше „Не пипай”
а аз най-нагло във ръце  го взех
„За нищо на света не го отваряй”
а аз избързах и с това..

Във страничните ефекти
имаше потеж, усмивки, трепет и мечти,
а никой никъде не споменава за избягали мъже..

Пишеше, че по едно на ден ми трябва
и ще се сбъднат всичките мечти,
а и със шепа да ги вземам
пак няма спомен от добрите дни..

 Странно хапче – само при мен ли не действа?
Само при мене ли има обратен ефект?
Само аз ли останах нещастна?
Само за мен ли вместо усмивки има тъга?

Май, че на хапчето срока изтече
и затова е така..

Тогава защо пък „Не пипай” ще пише?
За да не причинява тъга?
О, стига! Мен ме отдавна споходи
и няма да ме остави сама.

Уж за любов, а причинява несгоди,
да не е развалено това, което съм пила?
Нима? Най-вероятно ще е това! ..

събота, 21 януари 2012 г.

Обичаше го.. беше толкова просто..

Обичаше го. Беше толкова просто.. Това беше решението на всички проблеми. Обичаше го, повече отколкото някой можеше да си представи. Дори самата тя не вярваше, че може да обича така, но ето - случи й се. И все пак болеше. Не беше той мъжа, когото трябваше да обича.. "И никога не е бил" - помисли си.
Всеки път, когато помислеше за него, очите й се изпълваха с такъв блясък, който никой досега никъде не бе виждал. Все път, когато го споменеше, усмивката й озаряваше всичко наоколо.. Всеки път, когато чуеше някой да говори за него, сърцето й забиваше лудо като на малко дете.. всеки път, когато чуеше гласа му в корема й запърхваха пеперуди. Всеки път, когато той минаваше през ума й цялото й същество се променяше.
Определено го обичаше. Жалко само, че не можеше да го има. Толкова силна, изгаряща, нестихваща, опустошаваща, изпепеляваща, всеотдайна, връхлитаща като магия любов, любов, която никой досега не бе срещал, а не можеше да я сподели. Това я побъркваше. Толкова го обичаше, а не можеше да го има.. "И никога няма" - отговори ума й ..
Как е възможно да обичаш някой толкова силно, а да нямаш право да бъдеш със него? Нима бе възможно да правиш щастлив някой,а в същото време да изгаряш нещастен в прегръдките му? Съществуваше ли друг толкова добър човек като нея? Някой, който жертваше своето собствено щастие в името на нечие друго? Живееше ли някой друг толкова мил, загрижен за хората човек, колкото беше ТЯ? Имаше ли някой, който да се бори със самия себе си, за да направи щастлив човек, който всъщност не обичаше? Едва ли. Нямаше друга такава жена. Тя беше единствена. Никоя друга не би заменила изгарящия поглед на мъжа, когото обича, за тъжната усмивка, която имаше и лудия пулс на мъжа, който я обичаше толкова силно. Никоя друга не би пожертвала щастието си, за да направи щастлив някой, който всъщност не обичаше.. Той. Той беше мъжа, който правеше "най-щастливия човек на света". Трябваше да го обича. "Само че не мога" - каза със въздишка..
Обичаше него. Обичаше го повече от всичко. Любовта му беше изхода на всички проблеми. Само и единствено неговата. Жалко, че той никога нямаше да научи.. Никога нямаше да разбере, че с две думи може да направи едно толкова добро и нежно създание най-щастливата жена на Планетата. Никога нямаше да разбере, че онова, което тя можеше да му даде, всичката онази обич и топлина щяха да го направят най-големия късметлия някога. Неговата обич щеше да реши всички проблеми. Тя беше капчицата, която щеше да изпълни доброто й сърце със щастие и красивите й очи със звездите, които той някога виждаше.. Той беше всичко, което някога е обичала.. и Всичко, което някога щеше да обича.. Той беше мъжа на живота й.. "Жалко, че не знае!" ....

понеделник, 16 януари 2012 г.

Пак те сънувах

Пак те сънувах.. Не ти ли омръзна да влизаш в ума ми? Не стига, че го правиш по цял ден,а  и вечер.. Беше толкова мил, толкова добър.. и.. ме обичаше.. Постоянно ми натякваше, че не съм ти доказала, че те обичам, а чак тази сутрин разбрах, че ти не го направи нито веднъж!.. НО .. снощи.. снощи беше различно..
Изкрещя го пред всички.. Буквално целия свят разбра, че ме обичаш.. Твоето "Обичам те, слънчице! Толкова много те обичам, че не искам да има човек, който не го знае" ме направи най-щастливия човек. До 6.30 - когато разбрах, че всичко и сън.. А и все пак - ти никога не би направил нещо подобно в действителност! Никой не би го направил..
И все пак бях толкова щастлива, а в същото време засрамена. Представяш ли си, чак се изчервих от думите ти, но събрах смелост и аз изкрещях "И аз те обичам!" Наистина и сега искам да го изкрещя, но знам, че няма да го чуе, който трябва, а какъв е смисълът да хабя думи, които ще останат нечути? Какъв е смисълът да се бора за някой, който никога не е бил и няма да бъде мой? Къде е смисълът да се боря за човек, за който всъщност май не означавам нищо? Няма го.. Затова трябва да спра да мисля за теб!.. Така, че СПРИ да се появяваш в мислите ми! Спри да изплуваш в съзнанието ми всеки път, когато някой спомене името ти, въпреки, че говори за друг човек. Спри да изгряваш като светъл лъч в ума ми всеки път, когато се усмихна. СПРИ да изникваш в главата ми и в сърцето ми винаги, когато чуя някоя бавна и тъжна песен. Спри да се появяваш и когато слушам моите-"наши" песни. СПРИ, за да продължа напред щастлива..

Знаеш ли, толкова е добър, че ...

Знаеш ли, толкова е добър, че чак не мога да повярвам, че е истински .. Толкова е мил с мен, а аз .. аз чак не мога да разбера защо се отнасям толкова зле с него?... Толкова нежен.. толкова грижовен, замислен за мен, за здравето, за щастието ми.. за всичко.. Обича ме.. обича всичко в мен.. Обича всяка частица, всеки милиметър, всяка моя глупост. Всичко. Обича ме!..
Знаеш ли, дори може и да се получи между нас.. Добър е.. Толкова добър, че чак не го заслужавам.. И все пак между нас може и да потръгне. Ще бъдем добра двойка.. Не.. ще бъдем перфектни..
Но, знаеш ли, все пак може и да не се получи.. ТИ пречиш. ТИ винаги си пречил.. Винаги си бил ТИ.. Той ме обсипва с толкова много внимание, той прави всичко за мен, а аз през цялото време си мисля какво щеше да бъде, ако сега ТИ беше на неговото място.. Определено щеше да бъде различно.. Но не е. Ако беше ТИ.. щяхме да сме повече от перфектни.. но не сме.. и няма да бъдем никога.. Никога. Жалко.. 

четвъртък, 12 януари 2012 г.

is he the one who...

Той ли е мъжът, който ще ме буди сутрин със целувка?
Той ли е мъжът, до когото вечер ще заспивам със усмивка? ..
Той ли е мъжът, когото ще изпращам със целувка? ..
Той ли е мъжът, когото ще посрещам вечер със прегръдка? ..
Той ли е този, за когото ще мисля всеки ден? ..
Той ли е този, който ще сънувам вечер? ..
Той ли е мъжът, с когото искам да споделя всяка свободна минута? ..
Той ли е мъжът, когото ще обичам вечно? ..
Той ли е този, който във дъжда ще чака да ме види, дори и само за минута?
Той ли е този, с когото ще споделя мечтите и тревогите си ?
Той ли е този, на когото ще доверя и най-подтисканите тайни?
Той ли е този, който е готов на всичко, за да държи ръката ми, когато съм най-тъжна?
Той ли е този, който със зъби и нокти ще се бори, за да бъде до мен в най-щастливия ми ден?
Той ли е този, който ще бъде до мен и ще се бори за мен, дори когато знае, че ще бъда безусловно, само негова?
Той ли е този, който ще ме обича като за двама?
Той ли е този, който само с поглед ще ме подлудява?
Той ли е този, който ще знае какво обичам и кого не мога д атърпя?
Той ли е този, който ще ме познава както самата аз?
Той ли е този, който ще ме обича, но заради характера, а не дългите крака и перфектното тяло?
Той ли ще е този, който със затворени очи ще ме познава?
Той ли е този, който дори на километри ще знае, че нещо с мен не е наред?
Той ли ще е този, който въпреки усмивката, ще вижда тъгата в очите ми?
Той ли ще е този, който ще ме изпраща със целувка.. и ще брои минутите, докато се върна?
Той ли ще е този, който ще засиява от радост, когато ме види да се връщам?
Той ли е този, на когото ще пея всички песни, които толкова обичам?
Той ли ще ме гледа с възхищение и радост, с мисълта "Това е тя! Обичам я такава!"
Той ли ще ме гледа влюбено, когато не изглеждам никак добре?
Той ли ще прощава всяка глупост, която правя?
Той ли ще обича всяка моя странност? Всяка ругатня, която чуе да изричам?
Той ли ще се бори, за да е мъжа, когото ще обичам?
Той ли ще е този, който с усмивка ще гледа и ще си спомня за белезите по тялото ми?
Той ли е този, който ще иска да лежи до мен, докато чета книга?
Той ли е този, с който ще споделя 90% от живота си?
Той ли е този, който ще се влюбва в мен всеки път, когато ме види?
Той ли е? Той ли е моето бъдеще?
Аз ли съм тази, за която цял живот мечтае?
Аз ли съм тази, чиято усмивка го прави щастлив?
Аз ли съм тази, която сънува всяка вечер?
Аз ли съм тази, за чиито ласки копнее?
Аз ли съм тази, чиито очи вижда всеки път, когато за миг дори си затвори очите?
Аз ли съм тази, на която мечтае да прави закуска?
Аз ли съм тази, която ще води на скъпи вечери?
Аз ли съм единствената, която ще вижда от сега нататък?
Аз ли съм единствената, за която ще се усмихва толкова щастливо ?
Аз ли съм тази, за която понякога ще плаче?
И в нощите, когато ме няма - ще тъгува?
Аз ли съм единствената, на която иска да подарява цветя?
Аз ли съм тази, до която иска да заспива?
Аз ли съм тази, чиито характер ще го кара да се чувства като хлапе?
Аз ли съм тази, чиито глупости ще го разсмиват?
Аз ли съм тази, чиито остри забележки и тъпи коментари, ще го карат да се радва, че е с мен?
Аз ли съм тази, в чиито очи и усмивка, той ще вижда щастието си?
Аз ли съм тази, чиято коса ще гали сутрин, докато се излежавам?
Аз ли съм тази, чиито крака ще топли вечер, преди да заспим?
Аз ли съм тази, с която ще гледа мачовете и ще се ядосва?
Аз ли съм тази, която ще му пее песните, които мрази?
Аз ли съм тази, която във клуба ще гледа и с усмивка ще казва "Да! Това е тя!
Аз ли съм тази, която и без грим ще го впечатлява?
Аз ли съм тази, чиито таланти ще смята за най-невероятни?
Аз ли съм тази, чиято сила ще го вдъхновява?
Аз ли съм тази, чиито досадни оплаквания той ще слуша с интерес?
Аз ли съм тази, чиито глупави истории ще слуша за милионен път?
Аз ли съм тази, с която ще се кара за глупости?
Аз ли съм тази, в която ще преоткрива любовта всеки ден?
Аз ли съм тази, до която няма да може да заспи, просто от радост, че ме има?
Аз ли съм тази, без която няма да може да живее?
Аз ли съм таз, без която ще се чувства сам и празен?
Аз ли съм тази, която ще го прави най-щастливия човек на планетата?

сряда, 7 декември 2011 г.

Искам да бъда добра с него и да го обичам..

Толкова искам да бъда добра с него и да го обичам.. Иска ми се да можех да му дам това, което заслужава, но не мога.. Всеки път, когато си помисля, че може би мога да бъда с него ме заболява в ляво.. Да. Наистина боли. Сякаш някой ме ръчка с нещо силно в сърцето и не позволява дори за миг да си помисля, че мога да обичам някой друг.. Само един е.. И може би дълго ще бъде само един.. Глупаво сърце.. глупаво.. Знае кое е най-доброто за него, а не може да се съгласи.. Глупаво сърце.. Отрича любовта заради една мечта.. Глупаво.. Наивно..
.. Жалко.. но нека го боли.. то само избира да е така.. Може би знае, че някой ден ще бъде дори милион пъти по-щастливо, затова сега да отказва да бъда с НАЙ-ДОБРИЯ.. Може би скоро.. съвсем скоро ПРИНЦА ще дойде и болката, която усеща сега, ще се превърне в усмивки и споделена обич.. може би след време ръчкането ще се превърне в пеперуди..
.. Може би.. Дано да е така.. Колкото и да е глупаво, е добро.. заслужава мъничко щастие..

четвъртък, 24 ноември 2011 г.

Трябва да си сляп.

Трябва да си сляп, за да не забележиш искрите във очите на влюбена жена. Трябва да си глух, за да не чуеш призива й за любов..
Най-глупавия трябва да си, за да не разбереш, че всяка нейна стъпка е, защото те обича.. И че всяка друга иска на нея да прилича. Не виждаш ли, че тя те иска.. и всички други искат нея.. Заради теб, пред тях очи затваря. Непоклатима е "Обичам него" само им повтаря и с усмивка ги отпраща. Чака теб, а ти дори не забелязваш. Правиш се на луд, пред тази, която всичко свое даде да си неин.. Тази, която се надява най-накрая да се сетиш, че всичко заради теб го прави. Не се прави на глупав и не забелязващ колко много те обича. Бъди силен, признай, че умираш за нея, но се страхуваш, че не си достоен за нея. Бъди смел, кажи й "Обичам те. Искам те. Само за мен" .. Кажи й го и ще видиш как от радост й изгарят очите.. Ще видиш как от щастие ще се усмихва и ще е готова да крещи пред всички "Той е мой" .. Не бъди глупак. Кажи й всичко и я направи щастлива, най-малкото, което можеш да направиш за жена такава е това..

И двете във мене живеят..

Красива съм..
А тя студена.
Добричка съм,
а тя е твърда..
не прощава на никой за нищо..
а аз съм мека като желе..
прощавам на всички за лъжи и обиди..
а тя помни всичко.
Записва в тефтера лъжите..
и след време си връща..
Тя пред хората е силна..
а аз вечер в тъмното поплаквам..
Тя се смее, а очите й блестят,
а аз се крия, за да не личат сълзите..
Тя е буйна, аз пък кротка..
Аз съм мила, тя е котка..
Решителна и смела..
а аз премислям всичко до последно..
Аз мразя и никой не харесвам,
а тя от обич се разтапя..
Когато види цвете се разнежва,
а аз от книгите плача..
Аз се усмихвам,
а тя крещи от болка..
Аз му се смея,
а тя плаче..
За мен красивото е важно,
за нея само най-доброто.
Аз искам да живея, да съм луда,
а тя за любовта на всичко е готова.
Аз искам да обиколя Света,
а тя - да бъде булка..
Когато се усмихна, всички радват се със мен,
а като заплаче тя, тъгуват всички покрай нея..
В очите ми - блести омраза,
а нейните "Обичам те" повтарят..

Такива сме - различни,
но и двете ни обичат..
Една без друга не можем
Искаш ли мен - получаваш и нея..
Защото и двете във мене живеят..

вторник, 1 ноември 2011 г.

Уж е любов..

Уж е любов, а ме боли.. Уж обичам, а се чувствам някак празна.. Прилича ми на страст, а не усещам тръпка.. Мислех, че ми липсваш, а се оказа лъжа - за миг ме пусна и усетих, че дишам.. Задушавал си ме досега.
Нали е любов, защо тогава не усещам нищо? Защо тогава се чувствам сякаш съм сама? Нали те искам, защо тогава те целувам на сила? Защо, когато кажеш, че ти липсвам, казвам си "Защо сега?" ..
Защо сега се сещаш, че ме искаш?.. Защо сега се сети пак за мен?.. Защо сега помисли за всичко?.. Защо сега? Кажи? Защо чак сега реши, че трябва да се извиняваш и да искаш прошка за вече минали неща? Защо ме искаш? За какво ти трябвам аз? ..
Как така от теб не се отказвам? Как? След като те обичах толкова години? Как? След като мислих за теб милиони минути?.. Как? След като простих толкова грешки - безумни?
Уж е обич, а боли ме.. Уж те искам, а от теб се плаша.. Уж обичах, а сега.. Сега е късно, даже да те мразя..

Никога не те заболя..

Никога не те заболя..
Никога не заплака..
Никога не показа, че ти пука..
Не показа, че изпитваш нещо..
Аз исках само любовта ни да се съхрани..
Никога не показа, че ме искаш..
Не показа, че ти липсвам..
Дори не каза, че обичаш..
А всичко, което аз исках, беше да си мой за дълго..
Не показа слабост..
Не показа болка..
Никога не каза, че ти трябвам..
А аз като луда те обичах..
Никога не показа, дори и грам топлина..
Цял живот ще си такъв студен..
Никога не поиска помощ..
Всичко цял живот сама го преживявам!..
Не поиска да съм с теб!
Никога не показа, че си сам!..
Не показа нищо! Никога! На никой!..
А аз.. аз още те обичам и те искам..