"Да избягаш от любовта или сляпо да й се отдадеш? Кое от двете е по-малко разрушително?"

Спокойна.
Красива.
Усмихната.
Тиха.
Замислена.
И засмяна.
Понякога даже
от обич пияна.
Такава съм,
щом си наблизо.

"Да избягаш от любовта или сляпо да й се отдадеш? Кое от двете е по-малко разрушително?"
Има ли разлика? Дали ще избягам.. или ще остана в ръцете на този, който би дал живота си, за да бъда щастлива? Накрая и в двата случая ще боли. Всичко ще гори. Отвътре. Това сърце ще спре. Ще се откаже да воюва. Да се бори. Да живее. Да мечтае. И в двата случая умира. Изчезвам. Избледнявам.
Всичко ще стане на прах. Не мога да си тръгна.
Всъщност.. тук ми харесва. Добре съм. Щастлива. Спокойна. С усмивка. Щастлива. Обича ме. Обичам го. Добър е. Нежен. Мил. Загрижен до безкрайност. Ще се отдам сляпо на една мечта - за мъж, който ще ме иска лудо и безстрашно. За един копнеж - забравен, заровен, погребан отдавна. За една любов, която ще ме разпилее, ще ме изгори, ще ме издуха и ще ме удави в океан от чувства. За едно сърце, което бие като лудо, извървяло километри, пребягало мили, прелетяло над пустини. За едни очи - слепи за други, луди за мен. За едни ръце, които топлят посинелите от студ ръце и тялото, забравило какво е някой да стиска, сякаш ще те види за последно.
Ще се отдам напълно на една любов, на едни ръце, очи, сърце.. на един мъж, който знае, че без мен ще е никой. На един мъж, който знае, че до себе си има жена. На един мъж, който знае, че съм Любовта.
От такава Любов се не бяга. За нея се живее. За нея се бори. Воюва се с всяка капчица сила, останала в теб. За такава любов се умира. Дава се най-ценното. И последната искра за живот. За такава Любов никой, никога, за нищо, не трябва да се предава.

Някой

Някой, който те разсмива..
Някой, който бърше сълзите ти..
Някой, който те приспива..
Някой, който те събужда сутрин с целувка..
Някой, който те кара да се усмихваш..
Някой, който те успокоява..
Някой, който те изслушва..
Някой, който те разбира..
Някой, заради когото летиш от щастие..
Някой, заради когото пееш от радост..
Някой, на когото можеш да споделяш..
Някой, до когото да заспиваш..
Някой, със когото да се чувстваш цяла..
Някой, от когото не искаш да тръгнеш..
Някой, без който е празно..
Някой, който да обичаш..
НЯКОЙ, КОЙТО ТЕ ОБИЧА.

И всички тези хора да са един човек.
Всички тези Някой, всъщност са ТОЙ.

Истинската любов..

Сега ще ти кажа на какво аз казвам истинска любов.
Не. Нямам предвид целувките, прегръдките и "обичам те" по 100 пъти на ден. Нищо подобно.
Просто е. Даже много. Истинска обич, е когато мислиш за човека отсреща повече, отколкото за себе си. Още не разбираш. Това е, когато неговото щастие е с една стъпка пред твоето собствено. Да. Ти сам си решил така. просто, защото не можеш да причиниш на някой нещо подобно. Не можеш да нараниш едно перфектно чисто, стъклено за теб сърце. Не можеш да разрушиш чужди надежди ей така. Не можеш. Не е правилно.
Истинска любов е, когато той мисли за теб, повече отколкото за себе си. Когато двамата поставяте другия пред себе си. Когато знаете, че ако му се случи нещо, може би вината ще е ваша, защото не сте го предпазили. 
Когато знаеш, че причината за безсънието му нощем си ти.
Когато знае, че новата ти рокля, всъщност е за него.
Когато знаеш, че причината за сълзите му (защото и мъжете плачат) си ТИ.
Когато знае, че си облечена в любимия му цвят.. или носиш най-хубавата рокля заради него.
Когато знаеш, че искрите в очите му са дошли, защото е чул твоето име.
Когато знае, че ако мълчиш повече от 5 минути, значи ти има нещо..
Когато знаеш, че се месиш прекалено много в живота му, но не спираш, защото "така трябва" ..
Когато знае, че можеш да му отнемеш всичко за секунди.
Когато знаеш, че всичко, което е градил с години, може да си тръгне с теб..
Когато и двамата знаете, че ТИ СИ най-ценното и истинско  нещо, появявало се скоро в живота му.
Когато не можеш да си тръгнеш.. просто.. защото знаеш, че всичко в живота му, че самия той ще рухне за секунди, още щом обърнеш гръб. Когато знаеш, че причината да стане още по-добър, си ти. Когато се появят пламъчета в очите ти, щом някой заговори за него.

Не мисля, че истинска любов е да му казваш, че го обичаш.
Истинска е, когато ти казва "Още не знам защо ме обичаш".
Не е, когато ти казва, че за него си целия свят.
Истинска е, когато пред приятелките си казваш "Готов е на всичко за мен. Обожава ме. Знам го"
Истинска любов е, когато без да го казвате, знаете че сте готови на абсолютно всичко един за друг.

12 пъти в минута

Случвало ли ти се е някога да се влюбиш? Не.. Не кога да е, а в най-неподходящия момент. В най-неподходящия човек. На най-неподходящото място? Не е? На мен се случи.  Няма да забравя скоро. Съмнявам се дори, че някога ще стане.
Не се забравя някой, който всъщност никога си нямал. Нали? Най-силна била любовта към някой, който никога не е бил твой. Жалко. Само похабени чувства. И думи, които остават нечути.
Знаеш ли все пак кое е най-лошото? Не. Не е, че си обичал само някаква мечта. Не.. Далеч не е това. Щеше да е добре, ако беше това. Проблемът в цялата работа е, че винаги има някой, който обича ТЕБ.. и те чака.. Готов за твоето голямо, обичащо, биещо лудо сърце.. А ти.. просто не можеш да го дадеш. Не се получава.. Не е за този човек. Макар, че той го заслужава повече от всеки друг на планетата. Не.. Не можеш. Как? Обичаш друг. Дишаш за друг. Мислиш за друг. Живееш за друг. А този до теб, който понякога те получава, мисли че всяка усмивка е за него. Жалко. Това е жалко.
Гледаш един, а мислиш за друг.
Целуваш един, а пак мислиш за друг.
Прегръщаш го, а духът ти е при другия.
Заспиваш до този човек, а в съня ти отново е друг.
Готвиш му, а мислиш какво ли е щял да каже другия.
Усмихваш му се, а виждаш усмивката на другия по лицето си.
ТОЙ те поглежда, обсипва те с обожание, а виждаш погледа на другия - звезден като по филмите.
Шепне ти мили думи, а се чудиш какво ли щеше да е, ако ги бе казал друг.
Всяко негово докосване те пари. Как ли щеше да те целува сега другия? Как щеше да те докосва? Да те съблича? Да заспива в прегръдките ти? Да те буди с целувки? Да ти казва, че те обича? Какво ли щеше да е? Дали пък някой ден няма да се случи? Дали наистина той, другия, онзи, който никога си нямала е по-добър .. в нещо.. от този, който дава всичко.. дори живота си, за да бъде до теб?

Не ти се е случвало нищо подобно. Не знаеш за какво говоря. Дано не разбираш. Най-страшното нещо за една жена е да е с един, а да иска друг. Не. Страшното не е в това, че не може да го има.. Страшна е мисълта, че МОЖЕ да го има, но трябва да разбие живота на този, който я обича. Страшно е. Убийствено. Боли повече от забиване на пирони в тялото. Боли. Всеки миг. Сякаш сърцето ти е от стъкло.. и с всяка глътка въздух някой го чупи с чукче. Отново и отново.
12 пъти в минута.

Най-топлите ръце, са тези, които те стискат от страх да не тръгнеш..

Най-трудните думи са тези, които знаем, че няма кой да чуе..
Най-силната обич, е тази, за която знаем само ние..
Най-милите спомени не можем да споделим с никой..
Най-голямата любов, е тази, която почти сме имали..
Най-горещата ни тръпка, е човек, на който сякаш му е било все едно за нас..
Най-страшната целувка, е онази, за която тогава не сме знаели, че е последна, а ни се иска да повторим пак.. и пак..
Най-силната прегръдка е не от обич, а от страх, да не изгубим някой..
Най-тъжен е погледът, загледан в миналото..
Най-красива е усмивката на Любовта. .
Най-щастлива е обичаща жена..
Най-силен е обичан мъж..
Най-страшна е ревнуваща жена..
Най-топла е прегръдка след раздяла..
Най-луда е Любов на младини..
Най-добрите са обичани жени..
Най-сигурно е във прегръдките на някой..
Най-топлите ръце, са тези, които те стискат от страх да не тръгнеш..

Не се завръщай..

Не се завръщай,
моля те недей
ще развалиш
напразно граденото с години ..
ще провалиш мечтите ми
за няколко минути..
и ще тръгнеш..
а след тебе
ще остане ТОЙ..

останал на парчета..

Не се завръщай,
точно ТИ недей!

Най-силно боли!

Целувай я сега,
че после  е късно.
Обичай я днес,
че от утре е с него!
Бори се за нея,
че без нея си НИКОЙ!
Мрази я за всичките пъти,
когато греши.

Ще виждаш очите й
пълни с мечти,
а след тебе останаха
безплътните дни.
Ще галиш косата й
по-мека от вятъра.
Ще се любуваш на усмивката
по-детска от всякога
Понякога ще мислиш, че е твоя,
а всъщност, тя е негова, нали?!

Ще се радваш на усмивката й,
криеща хиляда и една сълзи.
Ще съжаляваш, че понякога
виновният за тях си ТИ!

Понякога, само понякога,
когато до болка си сам,
ще помниш, че някога била е ТАМ!

И само нощем отвреме, навреме
когато с агонията станеш другар,
ще й разказваш за нея,
и че била е дар.

Ще й разказваш за нея
ще я търсиш с очи
а в мислите мрачни
ще дойде след дни
ще бъде със него,
ще се усмихва щастлива.
Както я помниш,
безкрайно красива!

Ще блъскаш, че си я имал,
а само за дни
пеперудите златни,
си превърнал в сълзи...
и ще молиш за момичето,
което обича в мечти..

Искаш я, а тя е негова,
май че от това боли?

Обичаш я, а щом е негова,
безкрайни ще са твойте дни.

Искаш я, а щом е негова
най-силно боли!. 

Много съм различна.

Малко е студено.
Замръзвам покрай теб.
Сега като те няма
е жарко всеки ден..

Не ти харесва,

че съм луда.
На тебе
примерна ти трябва.
Да се усмихва кротко
И да съблазнява
с погледа смирен
в нощта..

Не съм такава.
Много съм различна -
от тук - до края на света.
Не се научих кротко
да обичам.
Желая ли те -
всичко е СЕГА.
Мислите ми -
лудите за тебе
топлят всички през нощта.
Усмихвам се да видят
колко съм щастлива
и Сега
засмея ли се
всичко пламва..
Започва дъжд
от падащи цветя.

Такава съм и затова
не ме обичаш,
оставаш си със нея, Затова
изгубиш ли ме
губиш всичките права
да ми се усмихваш,
да ме искаш
и да ме сънуваш..
Изгубиш ли ме
Губиш правото
да ме обичаш.

Нова страница

Обръщам нова страница в живота

не ме интересуват повече мъже.

Щастието и самичка се кове.

Обръщам нова страница

и гледам все напред,

където в бъдеще ме чака

някой.. по-добър от теб!

Става време за смяна на книгата!

Нови герои, нови любови,

нови слънца и без разбити сърца!

Ще бъде хубаво, ще видиш..

и без теб живота си ще продължа.

Ще бъда принцеса във книгата

и с принца някой ден

ще се срещнем!

Там - надалеч,

но не и днес.

НЕ и сега

Слънце ли си

Слънце ли си?
Или пък вятър?!
Не зная, но много болиш..
Боли от напразни надежди
и от спомени за мечти.

Любов ли си?
Или пък спомен?
Или надежда за нова мечта..

Сънувам те нощем,
бродещ из тъмното,
Търсейки спомени
За любовта..
Намиращ угарки от
чувства -
Фасове в пепелта..

Това си оставил -
това и намираш.
Недей да ме търсиш
Боли.

Знаеш, обичах те
и без теб оцелях,
И пак те искам наблизо
Да, знам, че е грях!

Идваш ли?
Или си тръгваш?
Сам си реши,
знай само, че с тебе
ще тръгнат
и моите
луди
луди мечти.. 

Сбогом! За проследен път!

Най-добре да те оставя
без мен ще бъдеш по-добре..

Кого залъгвам? Без тебе АЗ ще съм добре!

Ще съжаляваш, че си тръгнах,
ще ме молиш да се върна,
ще ме търсиш, ще ме искаш,
ще си платиш за всяка долна,
мръсна, мъничка лъжа!

Най-добре да те напусна!
Стига толкова лъжи!
Сърцето ми не е играчка,  да го мачкаш!
Тръгвам! Стига толкова игри!

Най-добре да тръгна още днес!
Без мен ще си щастлив, нали?!
Съмняваш се? Недей!
Не заслужаваш усмивчица дори!

Тръгвам! Сбогом! За проследен път!
Този път го казвам АЗ
и няма връщане назад!
Не казвай, че ме искаш,
че ще липсвам, че сънуваш, че си с мен
Недей! Не усложнявай всичко
без теб по-лек е всеки ден!

Отивам си.
Но този път е за последно, чу ли?!
Няма връщане назад!
"Ще бъдем ли приятели поне?"
Не зная, ти реши!

Хайде вече, тръгвам!
Довиждане, бъди щастлив,
нали това желаеш цял живот?

Не го оставяш - твой е роб
и цял живот за теб ще си мечтае,
а с мен готов е на любов
за хиляди години да се увенчае..

Не те забравя - за него си отрова
и е готов да пие пак и пак ..
За тебе мисли ден и нощ,
а после пак пред мен се кае..

За вас да чувам не желая!
Търпя ви? Само си играя!
Омръзнаха ми отдавна
глупавите ви игри - наивни,
детски, пълни със мечти..

За кого мечтая..

Забравям за миг,
че мечтая за него
и изгарям в прегръдки,
които след време
ще ми напомнят за тебе.

Забравих за миг,
че мечтая за него
и ето ме тук –
гореща за тебе
Имай ме днес,
че утре е късно -
ще бъда при него,
за НЕГО мечтая..

Изгарям в прегръдки,
които до болка ме парят.
Не искам със теб,
а без теб се предавам..

Без теб е студено,
без него самотно..
Без тебе изтръпвам,
а без него умирам..

Забравих за миг
за кого си мечтая..
И идвам при тебе ..
и всичко ти давам! ..

Забравих за миг,
че за него мечтая ..
И виждаш ли -
спомени мигом изскачат -
обича ме, иска ме,
а аз съм при теб,
и пак за минута от мене избяга ..

А аз пак забравих кой ли желая?!
Ти ли си? Той ли е?
Вече не зная.
Спомням си само, че без вас не мечтая..

Не ни е проблем..

Не щеш да ме виждаш..
аз теб също..
Не щеш да ме имаш..
и аз теб – също..
Връщаш се нощем,
когато за мен  ти е мъчно..

Не ща да те имам..
ти мен също..
Не ща да те искам -
ти мен също..
Връщам се само
объркала пътя
търсеща него,
намерила тебе..

Не ни е проблем
да се срещаме  тайно
Не ни е проблем
да се срещаме
нощем.
Напълно случайно…
Аз – търсеща НЕГО
и Ти, оглеждащ се
тайно за НЕЯ

От три години..

От три години със усмивка ходя,
щом за тебе помечтая ..

От три години, знаеш ли,
заспивам с мисълта за теб..

Представям си, че си до мен
в леглото и ме гушкаш докато заспя..

От три години, знаеш ли,
сънувам, че се будиш с мен..
Поглеждаш ме щастлив,
и знаеш ли, добре започва моят ден..

От три години, знаеш ли,
не зная, знаеш ли, не е изминал НИТО ДЕН,
във който да не мисля колко те обичам
и колко щастие би бил ТИ ЗА МЕН..

От три години, само нощем
тайно във съня си се усмихвам,
защото само там те виждам
и ме искаш.. и няма друго щастие край мен..

Не е проблем

Не ни е проблем
да се срещаме тайно,
когато градът
е отдавна заспал.
Не ни е проблем
да си даваме
ласки, които сме чакали
други, да им дадем..

Не ни е проблем да
се срещаме тайно,
далече от погледите
на всички край нас.
Не ни е проблем да
шепнем думи,
предназначени за други.

Не пречи, че
"Искам те" означава
"Умирам за него!"
и че твоето
" Липсваш ми"
всъщност е
"Мисля за нея!"

Не пречи, че
щом те погледна,
мечтая за него,
и щом се усмихваш,
знам, че в ума ти е тя..

Не пречи, че нощем,
щом те прегърщам,
затварям очи,
и мечтая за него.
 Не ти е проблем
и щом дишам дълбоко,
желаеща тайно,
сега да е той.

Не ти е проблем,
че съм с теб,
а жадувам за него.

Не е проблем, че
всяка частица
във мене,
 УМИРА ЗА НЕГО!

В живота на всяка жена ..

В живота на всяка жена има няколко мъже, които оставят трайни следи в сърцето й - Първата любов - мъжът, който я е научил да обича и й е показал какво да търси във живота след него.. Мъж, който винаги ще я обича, но никога няма да е достоен за нея - добър и мил, отнасящ се с нея като принцеса, но.. просто нещо не му достига, за да бъде с нея.. Мъж, който се е оказал най-голямата грешка в живота й, но който оставя траен отпечатък във сърцето й.. онзи, след който сърцето й става на прашинки, на милион малки стъкълца, по които стъпва и отваря нови рани всеки път, когато отново се доближи до него.. онзи, който я е наранявал толкова много, причинил й е толкова болка, а всеки път, щом каже някоя мила дума, се връща при него, въпреки че знае колко греши и колко болка си причинява, но нещо в него я привлича до лудост.. Такъв мъж служи за урок - да знае какво да избягва от сега нататък..

Мъж, който ще обича винаги, но никога няма да има.. Любовта на живота й, нейната несбъдната любов, сънят, който никога няма да стане реалност, мечтата, която никога няма да осъществи.. онзи, който само с 2 думи я прави най-щастливата и я кара да се чувства като принцеса, онзи, който само с усмивка я кара да се разтопи, на който е готова да изкрещи "Обичам те" пред всички.. мъжът, който я е променил само за миг, любовта от пръв поглед, най-изгарящата стихия, най-горещото желание, най-силната тръпка, любовта след която вече нищо не е същото - мъжът, с който сравнява всички останали..
Мъжът, за когото цял живот мечтае, но никога няма да срещне..
Мъжът, който цял живот мечтае за нея, но не може да я срещне и най-добрият приятел - мъжът, който дава по-добри съвети от всеки психолог, мъжът, който застава до нея във всеки момент от живота й, на когото може да сподели всичко.. човека, с когото говори на всякакви теми.. някой, с който ще се обичат вечно - защото други такива приятели няма..
В живота на всяка жена има няколко мъже, които я променят, показват й грешките, карат я да плаче и да се смее, мъже, които я подкрепят, които я обичат, които я правят щастлива и които тя прави щастливи.. След тези мъже в живота си, никоя жена, никога няма да бъде същата ..

Лунна светлина, нежност, погледи, които крещят "Искам те! Тук! Сега! На момента! Само за мен!" две сърца, които бият като луди, две тела, слети в най-горещата прегръдка.. тишина и дълбоки въздишки.. Малки, сладки думи, създадени за тишина, не за разговор:
- Липсваше ми.
- И ти на мен..
Празен поглед, който сякаш казва "Къде е той, за да ме чуе?"
- Искам те!
- И аз те искам!
Изчезнала усмивка и поглед, изпълнен със спомени със някой друг..
- Искам само теб! Не искам друга! С теб е толкова хубаво!
- На мен също ми е хубаво с теб!
И сърце умиращо от мъка, че не може да е с друг, с когото бе щастливо..
Целувки - малки и сладки, а в същото време каращи едно сърце да тръпне, сравнявайки ги с други.. и две очи, които се борят да не потекат сълзи..
Тишина и малки думи, правещи мига перфектен, само името, което трябва да изрича е различно! Защо на най-красивата усмивка се налага да се бори със сълзите? Защо на този весел поглед се налага да прикрива, че обича друг?
Тиха нощ, звезди, луна и лек ветрец, прегръдки, които прогарят шоколадовата кожа, спомняща си как я галеха две други ръце..
- Обичам те..
И тишина.. празни думи, останали без отговор, сякаш вятъра довял отнякъде.. Две думи, за които всеки цял живот мечтае.. Две думи, разбили за секунда на милион прашинки едно добро сърце.. Думи, след които изчезна усмивката на едно добро дете.. След тези думи всичко е различно! След тези думи всичко друго е лъжа.. Думи, които остават без отговор..
Eдно сърце, готово да се бори.. и друго - искащо да полети, но надалеч, за да не чува повече подобно нещо.. Не от него, не и днес.. Едно сърце, изпълнено със мъка, че не може да му отговори.. че ще трябва да се предаде..
Тишина и думи, останали сякаш нечути, отвени от вятъра надалеч..
.. Тиха нощ, спокойна, нежна, лек ветрец и две тела, слети във вцепеняваща прегръдка..

За кого мечтаем ..

Слушаш "вашите" песни и мислиш, че дори не забелязвам.. Поздравяваш ме с любимите й песни и усмивката ми заблуждава, че съм ги харесала.. Не знаеш, че знам, че това пред очите ти не съм аз.. Не знаеш, че знам, че това в мислите ти е ТЯ.. Винаги ще бъде ТЯ.. Колкото и да не искам да го казвам, знам че е така.. Не те познавам от вчера .. Този твой наивен, виновен поглед, го знам от 4 години.. Той говори повече от всичко, което си ми казал. Ясен си ми. Познавам те. Особено очите ти - те.. те издават преди още да си помислил, че може да ме излъжеш..
Мислиш, че не забелязвам блуждаещия ти поглед, спомнящ си дните със нея! .. Мислиш, че не усещам, че когато ме целуваш, си спомняш за нея.. Мислиш, че не знам, че когато дори за миг се замислиш за нещо, всъщност мислиш за нея! Грешиш! Знам всичко! И аз като теб мечтая за друг! Разликата е, че аз поне съм добра в прикриването за кого мечтая..

Една минута и думи, които не искам да чувам..

 Само за минута чух всичко, което исках да чуя.. Всички думи, за които бях мечтала толкова нощи, които сънувах, че изричаш толкова пъти.. Слушах как шепнеш най-мечтаните от мен, някога, думи.. и се топях, но не от радост.. не.. късно е да чувам това от теб.. Закъсня със 3 години.. Какво да правя след всичко, което ми каза? Как да продължа? Как ще се бориш? Не искам. Не трябва. Няма смисъл. Късно е. Няма да ме имаш вече. Не по онзи начин. Не като преди. Никога вече няма да ме имаш така. Не. Не. Не. Бори се за мен - макар и след три години, поне ще знаеш, че си се старал за някой, който някога те е обичал. Но сега - няма да ме имаш. Не. Няма да допусна една и съща грешка трети път. Не става. Не искам. Не мога. Няма да се наранявам за едно и също нещо  толкова пъти. Сърцето ми е ценно - единствено ми е и ще го пазя за някой, който ще се бори от начало, без да чака три години и да сменя 10ма любими.. 
 Чувствам.. празнота. Сериозно - не усещам нищо. А трябва ли? Не, нали? Загърбих чувствата в това легло, в тази стая преди време - преди много време.. Сега.. сега само проверявам дали не са останали някакви, някъде дълбоко, но не.. Всичко, което усещам е страст, привличане, нещо, което никога не са ми стигали думите, за да опиша.. Знаеш го. Всеки път, когато се доближим един до друг, нещо ни привлича.. Няма чувства. Отдавна ги няма. Просто обичам да съм с теб. Обожавам. Чувството в стомаха ми, когато ми говориш, когато ме докосваш, дори когато мисля за теб - не го усещам с никой друг.. Това е.. това изпитвам - това чувствам. Не е това, което искаше да чуеш, знам, но е това..
 Защо бях там? Не зная. Колко пъти идвах, без идея защо го правя. Никога не отговорих на този въпрос.. Може би, защото ми харесва да съм с теб..  Май наистина е затова.. Затова и ти ме искаш - добре ни е заедно, като двойка се провалихме, не ставаме, няма и да става... Така неопределено какво - е най-добре! Поне за мен.. Не влагай чувства там, където знаеш, че ги е нямало и никога няма да ги има. Не си заслужава. Бори се за друга, продължи напред, не искай мен.. И двамата знаем, че няма да се получи, че няма да ме имаш.. НЯМА ДА СПЕЧЕЛИШ ТОЗИ ПЪТ.. Не..
 Само за минута, а чух толкова мечтани думи. Само минута, която преобърна целия ми живот.. Преобърна всичко в мен - мислите, чувствата.. Пресуши устата ми, усили пулса ми, напълни очите със сълзи, а сърцето със спомени, накара ума ми да прескача във всички дни, в които съм се молила да ме обичаш.. Една минута и думи, които мечтаех да чуя.. Една минута, която ме накара да мисля за толкова неща..

 Една минута и думи, които вече не искам да чувам..