Това съм аз.. засмя се на себе си и продължи..
Виждам любовта.. в онази нощ..
- Само една? - попита изумена тя..
А през моята глава преминаха 1001 ..
- Спомням си онази - най-красивата..
най-нежната, най-милата и най-любимата..
- Коя?
- Онази, във която ти прошепна тези мили думи,
които стоплиха сърцето и озариха ми с усмивката лицето
когато каза, че за тебе няма друг,
когато каза ми, че ме обичаш..
Това е моя спомен за любовта..
За мен това е нощта..
Тя се обърна на страна..
Във тъмнината проблесна тихо сълза
и намокри красивата й страна..
Очите й се сляха с тъмата..
Сърцето се сви и заплака..
За него бе готова на всичко
Обичаше го повече от всички,
а той си замина без думи, без Сбогом дори..
Сега говореше така, сякаш любовта
никога не бе си заминавала..
Искаше й се да му разкаже за всички нощи,
във които го е нямало..
за милионите сълзи и тъжни песни
във миговете, когато се питаше
"Къде си?"
Избърса сълзите, отново стана силна и каза:
- A помниш ли, когато се запознахме?
- Помня.. едва ли някога ще забравя..
Онази нощ безумно красива, нежна и тиха..
На брега на езерото, музиката, усмивките
смеха ти и очите красиви..
Ти ми плени сърцето със думите нежни и мили..
А целувката първа ме разтопи
накара ме още тогава да те обикна..
Тя го погледна, но за последно..
загледа се нежно в очите кафеви..
Как искаше само всичко да беше лъжа..
.. но не беше..
Знаеше, както знаеше своето име,
че той я обича..
За съжаление всичко което можа да направи
бе да се усмихне и да си тръгне..
с последните думи, преди напълно да рухне..
- Още те обичам.. - събирах смелост да го кажа
вече цяла година..но сега си отивам..
Сбогом, любими..
Няма коментари:
Публикуване на коментар