Усещам..

Усещам се виновна за болката му във сърцето. Усещам се виновна и за моите безсънни нощи.. Сама съм си виновна, че го нямам и не срещам щастие без него.. Усещам укорителните погледи на хората, които го познават, сякаш казват "По-добър едва ли ще намериш", а после виновно поглеждам надолу, разбрала отново колко изпуснах, когато го пуснах..
Усещам болката в сърцето му от километри.. и виждам влюбения поглед в остарели снимки "Обичам я" повтаря всяка клетка в него, а сякаш аз не забелязвах.. Усещах колко ме обича - любовта му лъхаше в любовни СМС-и и песни, сякаш писани за мен.. Усещах, че му липсвам всичките години, но усетих и че съм ненужна.. Затова сега усещам, че е време да си тръгна и никога при него да се върна...