Той е от онези милите, дори когато съм до болка остра..
От загрижените е, дори когато не съм за търпене..
От обичащите е, когато най-не съм за харесване...
И е влюбен, когато се мразя до ненавист.
Прекрасен е във всеки момент от живота ми! Мил до безпаметност! Прегръщащ до бездиханност!
Нощем ме завива и се буди всеки път, щом се завъртя с думите "Как си?".. Най-добрият е. Никой друг не прави с мен закуска и не се усмихва сладко като чака да му сготвя късно посреднощ.
Никой друг не е опитвал да доказва, че мога да му вярвам. И се старае за 200. По-невероятно истински и непрестанно мой. Ще спра да дишам, ако си отиде. Сърцето ми ще спре да бие, знаейки, че няма да ги има очите му, в които се оглеждам..ръцете му, които да ме топлят..устните му, които да будя..и челото, което целувам, когато си тръгвам... Спокойствието, което излъчва, докато го гледам как сладко поспива и усмивката му -най-прелестната в целия свят. Ще спре да бие, няма да дишам, знаейки, че няма да го има..и няма кого да прегръщам докато спя. Няма да има кой да ме стиска силно в обятията си, докато заспивам. И няма да има до кого да сънувам и да мечтая.
Не мога да си представя да бъда без него. Всичко давам да е мой, до безкрайност!