Нямах нищо за губене.

Нямах нищо за губене.
Нищичко.
Беше най-студения слънчев ден.. Но той проклетникът, ме накара да мечтая. Стопли го. И деня и нощта. И мечтите ми стопли... А аз май още тогава се влюбих. Да му се не види.
Не исках мъж. Нито връзка. Нито подкрепа. Нито обич. Прегръдки. Усмивки. И нищо. Нищичко не исках. А той се появи. И ме накара да мечтая. Безсрамник. За него. За кой друг.
Нямах какво да губя. Опитах го. Ей така на шега. Изобщо не беше наистина. А и колко истина да има в няколко прекрасни, зашеметяващи, умопомрачителни, "каращи-те-да-забравиш-за-какво-мислиш" усмивки. Правилно. Не губех.
Само започнах да мечтая.
Още повече. И за него.
И ей така.. На шега. От нищото. За да видя какво е, още съм с него. Дълго време вече. Повече от половин година. Още се уча. Учи ме. На каквото се сетиш. Да се смея. Да вярвам. Да мечтая. Да мълча. Да се усмихвам. Да съм благодарна. Да обичам. Като малко дете. Учи ме. Най-добрия е.
Наистина.. Нямах какво да губя тогава. Аз и сега нямам. Ако си тръгне, губя само едно. Себе си.

- Ти с колко си бил преди нея?
- Не много. Тя ми е обаче за 20 различни.
- Не разбрах...
- Лудостта й я прави различна всеки нов ден.
Една е като се смее. Съвсем друга като реши да се сърди. Чак небето потъмнява със нея.
Като се усмихва, разцъфват цветята. Ако реши да мълчи, пък чувам вълните.. Такава пустота ни изпълва. Тъжна с мен поне не е била... И не искам да бъде...
Ревността й води до усмивки.. Кара ме да си мисля, че съм с различни по всяко време на деня.
Дете, Жена, Богиня, Ангел, а после Дявол, Вещица и Злото във едно... А не мога без нея. Не искам, свикнах до болка. Луда е. За 10 не, ами 20. Скача във локвите и танцува под дъжда, обича пеперуди и цветя до безпаметност. В ума ми е перфектната жена.
Ще я обичам до безумие поне до края на света....
И още малко, ако пък си тръгне, умира ми смеха. Усмивката ми. Звездите. Слънцето. Уран. Изчезва всичко без единствената на света...

Той е от онези милите, дори когато съм до болка остра..
От загрижените е, дори когато не съм за търпене..
От обичащите е, когато най-не съм за харесване...
И е влюбен, когато се мразя до ненавист.
Прекрасен е във всеки момент от живота ми! Мил до безпаметност! Прегръщащ до бездиханност!
Нощем ме завива и се буди всеки път, щом се завъртя с думите "Как си?".. Най-добрият е. Никой друг не прави с мен закуска и не се усмихва сладко като чака да му сготвя късно посреднощ.
Никой друг не е опитвал да доказва, че мога да му вярвам. И се старае за 200. По-невероятно истински и непрестанно мой. Ще спра да дишам, ако си отиде. Сърцето ми ще спре да бие, знаейки, че няма да ги има очите му, в които се оглеждам..ръцете му, които да ме топлят..устните му, които да будя..и челото, което целувам, когато си тръгвам... Спокойствието, което излъчва, докато го гледам как сладко поспива и усмивката му -най-прелестната в целия свят. Ще спре да бие, няма да дишам, знаейки, че няма да го има..и няма кого да прегръщам докато спя. Няма да има кой да ме стиска силно в обятията си, докато заспивам. И няма да има до кого да сънувам и да мечтая.
Не мога да си представя да бъда без него. Всичко давам да е мой, до безкрайност!

Юни

Не казвай, че ме обичаш.
Не е нужно да казваш, че ме обичаш.
Чувам го, всеки път, когато ме погледнеш.
Ръцете ти, стискащи ме до посиняване, крещяха "Благодаря, че си тук"
Очите ти, изгарящи за час почивка, и гледащи в мен, ми шепнеха "Радвам се, че си тук"
Когато ме целуваш с първите лъчи на слънцето сутрин, съненият ти поглед тишичко казва "Дори във съня си, мисля за теб"
Прегръдката ти като на малко бебе, без думи казваше "Ще те топля до края"
Когато вечер заспиваш и стискаш до бездиханност, наум ми повтаряш "Не. Няма да те пусна"
Целувките ти всеки път ми напомнят "Ти си тази, която искам"
А когато ми говориш пред другите, дори когато ме дразниш, без думи казваш "Само ти си! Никоя друга"

Не казвай, че ме обичаш!
Не е нужно!
Чувам го всеки път!
Дори, когато кажеш, че ме мразиш, ще чувам "ОБИЧАМ ТЕ!"

Maй

Виждам, искаш да знаеш кое му е толкова специалното?
Защо държа на тази връзка?
Казваш, че не искам да съм сама! Така е!
Хубаво е. Още по-хубавото е, че не съм задушена.
Дишам. Живея. Мечтая.
И се събуждам от някой, който вярва в мен!
Най-хубавото е, че не е обсебен от мен! Не е влюбен, не прави планове за далечното бъдеще и не очаква и от мен подобно нещо!
Блажено спокойно и невероятно прекрасно е да знам, че имам някой, който не припада заради мисълта, че утре може да си тръгна и в същото време се старае да не ме изгуби! Трудно е да се опише правилно и още повече да се разбере! Не. Не целя да търся разбирае от когото и да е! Аз просто ти споделям.. искаше да знаеш защо все още съм с него.
Не, казах ти, не съм влюбена! Харесвам идеята, че не съм влюбена, че той не иска да бъда влюбена, но иска да е със мен! Обожавам мисълта, че го мотивирам за куп неща и че ме кара да се чувствам малка.
За пръв път съм с някой, на когото не се налага да казвам, че обичам, който не ми казва, че ме обича, но ме стиска толкова силно, дори когато спи! Той е първият, който прави нещата, които ми харесват, само защото иска да ме вижда усмихната и все пак бих пуснала, ако иска да бъде щастлив - САМ! ...
Понякога и сама се обърквам, но .. не искам да ме разбираш!
Не е нужно.. Ако беше толкова просто за обяснение, просто нямаше да е същото! Но.. нищо. На мен така ми харесва!

"El amor es la cosa mas bonita del mundo que cambia totalmente a una persona y gana siempre"

Всъщност, да, няма по-сладко чувство от това да знаеш, че в края на деня, ще легнеш в студеното легло и нечии 2 топли ръце ще стоплят твоите..
Няма по-сладко от това да се събудиш целувана от някой, който вече просто не издържа да не те нацелува..
Някой, който дълго преди това те е гледал как "спиш сладко като бебе"
Същия някой, който цяла нощ не те изпуска от обятията си и те завива, ако успееш да помръднеш от ръцете му.
Няма по-стопляща мисъл от тази, че някъде има човек, който мисли за теб и слуша какво му говориш..
Няма по-голяма радост от това да видиш човека, който е откраднал сърцето ти с цветята, които най-много обичаш..
Няма по-мила гледка от две тъмни очи, рано сутрин, загледани в още мътния ти поглед, без думи казващи "Само твой съм"
Няма по-стоплящ спомен от прегръдките на някой, който те стиска до задушаване, защото думите не стигат да се опише това, което изпитва..
И от ръце, чиито кокалчета побеляват от стискане на ръката ти, за да ти напомнят, че няма така лесно да те пуснат..
Няма по-разтуптяващ сърцето спомен, от този за целувки, но не от онези нежните, сякаш за пръв път.. а от онези лудите, горещите, след няколкодневна раздяла, повреме на които коленете ти омекват..
И добре, че е той да те държи..

И когато неусетно разбереш, че той е броял дните, в които сте заедно..
Когато за "само няколко седмици" сте правили вече толкова много неща заедно..
Когато започвате да кроите малки планове, за съвсем скоро, но заедно..
.. в такива моменти, ти става ясно, че колкото и да отричаш любовта, е хубаво да има някой до теб.. Някой, с когото да говориш преди да заспиш.. някой, когото да прегръщаш през нощта, когато ти е студено.. някой, когото да гледаш с умиление, докато спи.. някой, който да те целува по челото и да ти казва колко по-добра отколкото си мислиш всъщност си .. някой, с когото просто да се чувстваш малка.. усмихната, красива, сияеща, готова на всичко..

It's the way we are ..

Не е заради начина, по който ме гледаше,
а топлината във погледът ми..
Не е заради начина, по който ме целуваше,
а тръпката, която оставаше след устните ми..
Не е заради начина, по който ме докосваше,
а дирята, която оставяше пръстът ми по кожата ти..
Не е заради начина, по който ме държеше,
а споменът от студените ми ръце..
Не е заради начина, по който ме гледаше,
а невинността на усмивката ми..
Не е заради начина, по който ме прегръщаше,
а за полудяващото ти сърце и присъствието ми...
Не е заради спокойствието ти с мен,
а думите, които са те приспивали нощем...
Не е заради начинът, по който ме целуваше сутрин,
а усмивката ми, преди да отворя очи..
Не е заради начинът, по който си тръгна,
а как промених Света ти..
Не е заради начина, по който ти липсвам,
а че без мен нищо не е същото..
Не е заради начина, по който си празен,
а затова, че след мен
с никоя
никога
няма да
усетиш
удоволствие
да топлиш студени ръце,
да потръпваш с пламтящо сърце,
да се превърнеш във мъж,
като си още момче.

Най-добре да те оставя.

Най-добре да те оставя
без мен ще бъдеш по-добре..

Кого залъгвам? Без тебе АЗ ще съм добре!

Ще съжаляваш, че си тръгнах,
ще ме молиш да се върна,
ще ме търсиш, ще ме искаш,
ще си платиш за всяка долна,
мръсна, мъничка лъжа!

Най-добре да те напусна!
Стига толкова лъжи!
Сърцето ми не е играчка, да го мачкаш!
Тръгвам! Стига толкова игри!

Най-добре да тръгна още днес!
Без мен ще си щастлив, нали?!
Съмняваш се? Недей!
Не заслужаваш усмивчица дори!

Тръгвам! Сбогом! За проследен път!
Този път го казвам АЗ
и няма връщане назад!
Не казвай, че ме искаш,
че ще липсвам, че сънуваш, че си с мен
Недей! Не усложнявай всичко
без теб по-лек е всеки ден!

Отивам си.
Но този път е за последно, чу ли?!
Няма връщане назад!
"Ще бъдем ли приятели поне?"
Не зная, ти реши!

Хайде вече, тръгвам!
Довиждане, бъди щастлив,
нали това желаеш цял живот?

 

С.

Животът не свършва с края на една любов.

Ще ти кажа нещо.. и ако искаш ме послушай.. Ще ти кажа нещо.. и само ако искаш се замисли над него, но моля те, поне ме изслушай.
Знам, че го обичаш. Зная го, както знам, че си до мен. Знам, че си готова на всичко за него, но момиче, едно момче не е цялото щастие на света. Знам също колко много искаш да сте заедно, но помисли, заслужава ли си? Струва ли си да си с някой, който те лъже по-често, отколкото поглежда в очите ти? Струва ли си да си с човек, който излиза с ДРУГАТА по-често, отколкото с ТЕБ - ЕДИНСТВЕНАТА, която обича? Замисли се, струват ли си годините, които си прекарала в борба за нещо толкова хубаво, сега да бъдат пропилявани, в жалки опити да върнете нещо, което знаеш, че няма да се върне.
Познаваш го по-добре от самата себе си, тогава защо не познаваш погледа, който вече не блести от искри и от желание да бъде с теб? Не забелязваш ли, че този поглед вече е отегчен от всичко, абсолютно всичко?!
Сама разбираш, че иска да е с нея. И двете знаем, че пред тебе, тя е нищо. Но защо, защо се наказваш като оставаш с него? Остави го, знам че е трудно, но знам и че можеш. Ще се справиш, ще бъдеш дори по-щастлива, отколкото си била с него. Вярно, прекарахте заедно толкова години, но.. ще има и други. Факта, че е пръв, поне в този случай, не значи и че ще е последен. Ще има много след него.. и след теб. Приеми го. Просто го остави. Напусни го. Тръгни си. Докажи на себе си и на него, че можеш да живееш без него. Покажи му какво е изгубил като е предпочел някоя, която дори не може да се сравни с теб. Намери някой друг. Някой нов, Напълно различен. Така ще му докажеш, че не само той продължава.. ще му покажеш, че има хора, които те оценяват, без да са те изгубили. Ще видиш.
Тръгни си и ще видиш всички красоти на света, за които досега дори не си помисляла. Ще бъдеш щастлива. Необяснимо щастлива. Ще видиш.
Животът не свършва с края на една любов.

Страшна сила е събрана в желанието на една жела да бъде красива. Бури и урагани се вият всеки път, щом оправи грима и косата си.
Като фурия е всяко женско желание да направи впечатление в мъжките очи. Но и милион влюбени погледи и въздишки не са достатъчни, ако не получи поне един единствен кратък, откраднат, поглед от онзи, за когото се е "контила".
Неописуема е силата на един влюбен женски поглед, готов на всичко, за да покори две мъжки очи, които сякаш не подозират за какво е цялата суетня около цялата тази красота, която зари от нея. Най-могъщата сила на земята е събрана в желанието на жената да бъде красива и да впечатли мъжа, когото желае.

Inspiration..

Може да не е най-силният, нито най-красивият, но ако те стиска за ръката и те гледа с усмивка, какво друго има значение?
Понякога ще греши, но няма да е единственият.. може да те ядосва и понякога да те разплаква, но все пак - и ти не си перфектна. Обичал е преди, може би ще обича и след теб, но ако ти казва, че те обича СЕГА - казвай му го и ти. Не сте перфектни, но заедно може да изглеждате перфектно и да се допълвате взаимно. Ако те кара да се усмихваш, ако те разсмива и с него забравяш за всичко друго - НЕ ГО ОСТАВЯЙ.
Доказвай му, че го цениш, и че ти е хубаво с него. С времето ще се научиш да го обичаш и ще оцениш истинската му стойност.. дотогава го подкрепяй във всичко.
Усмихвай се и му вярвай. НЕ ГО ЛЪЖИ - тези преди теб са го правили достатъчно. Не бъди като тях. Направи така, че да бъдеш УНИКАЛНА за него..
Не е най-умния, но за теб е готов да каже какво ли не, за да види само за миг усмивката ти и пламъче в погледа ти.
Не е най-красивия, но усмивката, която виждаш всеки път, когато те целуне е НАЙ-ЩАСТЛИВАТА.. и причината за това може би си ТИ.

Обичам и него, и теб, и себе си обичам

Обичам тебе и тебе..
и тебе ..
Безброй твои снимки около мен..
Обичам и него.. макар, че
не трябва.
И двамата знаем.
Но снимките му не чуват.
Запазили са спомена за
обичам те,
което му шепнех и
толкова.
Не искат да тръгват.
Добре им е тук.
Обичам и него,
и теб,
и себе си обичам,
а не мога да го пусна ..
Не иска да си тръгне...
Обичам тебе.. и тебе..
Снимките му
са навсякъде
край мен..
Но повече от тебе,
обичам вече НЕГО,
само той е в моя ден.
Обичам теб.. и
теб.. и теб!
Единственият мъж за мен..

Ех.. любов

.. И след всички разсъждения, след всички страсти, размисли, пожари, които вилнеят в теб, в един миг разбираш нещо - Мамка му! Не спираш да мислиш за този човек. Тази мисъл изгаря всичко. С въглени прогаря съзнанието ти. Сърцето ти се подпалва от една малка искрица - спомен. За какво ти е? Точно сега ли трябваше да се сещаш за НЕГО. Ама, ех, глупаво сърце. Не.. не не.. той не е правилния, друг трябва да искаш. Друг трябва да обичаш.
Глухо е. Не му се чува. Не иска да чуе "обичам те, които му казва". Знае си неговото. Чака грешния.
"Ама и ти си една".. Сама си си виновна. Кой те кара да му говориш.. Ех.. любов"..
И все несподелена.
"По-скоро недооценена" ..
Ама на мен така не ми харесва. Омръзна ми да слушам разума да ми говори. Не съм толкова малка. Голяма съм вече. Знам какво искам. Да го забравя.
"Не става"..
И сега какво? Ще оставя всичко така.
"Докога?"

Докато изчезне напълно. Жалко. такъв мъж се не забравя. Цял живот се помни. Обичаш го и толкова. Не прави нищо, само вечер тайно идва в съня ти.. в безсънието.. в леглото ляга сянката му.. и ти пречи да спиш.. Пречи през деня - в училище, на работа, с приятели - със него. Застава между вас и.. Толкова. Пречи. Не иска с теб, а без тебе не може.. Ами сега?
"Какво сега? Живееш така толкова години. Станала си добра актриса. Преструваш се. Не разбират - отлична си. Продължавай така. Може и да си тръгне.."
След всички бури, урагани, наводнения от чувства - той остава. Не за да те предпази. Не.. а да докара още.

От такива жени бягат всички мъже..

Няма по-силна жена от тази, която въпреки всичко, намира сили да тръгне, въпреки, че всичко в нея крещи "ОСТАНИ", намира смелост и заминава. Не се връща. Въпреки, че боли. Сякаш две невидими ръце те дърпат назад, но как да се върнеш? Как? Какво печелиш? Това, което искаш, така или иначе, не го получаваш..
Няма по-вдъхновяваща гледка от жена, която се е преборила с всичките си страхове, илюзии, мечти.. и е продължила напред. Няма. В жените буди възхищение и завист, а в мъжете страх. От такива жени бягат всички мъже. Без един. Той остава. Когато всички други си тръгнат, той е там. В края на деня, той е с нея - възхитен и притеснен, че може би и той не е достоен да я има...

Не искам да ти се нарадвам.

- Не мога да ти се нарадвам.
- Ами недей.
- Не искам да те пускам.
- И по-добре.
- Нямаш представа колко те обичам.
- Нямам.
Но ще се наситиш скоро.
- Дали?
- Да.
- И тогава какво? Ще те обичам повече от досега.
- Не няма. Ще ти омръзна.
- Няма.
- И ще тръгнеш.
- Ще те обичам както досега.
- По-бързо отколкото дойде.
- Дори по-силно.
- И ще ме забравиш.
- Няма да си тръгна отново.
- Сякаш никога не съм била.
- Не мога да си представя живота без теб
- Сякаш не си ме познавал.
- Обичам те.
- Не искам да ми се нарадваш скоро.
- Но знам, че ще тръгнеш.
- Всъщност никога не искам..
- И ще ме оставиш сам.
- Иначе ще ти омръзна.
- И пак ще е мрак.
- Не ме чуваш.
- Не слушаш.
- Не искам да ми се нарадваш.
- Не искам да ти се нарадвам.

Не съм перфектна

Не съм перфектна,
колкото ме мислиш.
Дори не съм добра
наполовина, както казваш.
Не съм момичето,
което искаш.
Не съм принцесата,
която търсиш,
Не съм перфектна
както ме описваш.
Във мене няма капка
от това, което търсиш.
Не съм принцеса, фея
и красавица дори.
Не ходя по вода
и не говоря с еднорози.
Не съм перфектна,
както ме описваш.
Не съм и капка
от това, което казваш.
Затова не искай
да съм твоя.
Не искай
да те рисувам със поглед.

Искам да съм си принцеса,
но без принц.
Без замъци, кули, слуги.
Без среднощни разходки.
Без целувки след 1000 години.
Без кристални пантофки.
Без карети от тикви.
Ще бъда принцеса без принц.
Във моята - новата приказка.


Д.

След теб

Кой си ти, че да го правиш?
Как и защо винаги успяваш?
Възможно ли е всеки път, когато съм щастлива,
да се появяваш.. и разваляш всичко ..
Всичко рухва на парчета, става пепел ..
Изгаря.
Разбиваш всичко на парчета..
Щастието ми.
Усмивките.
Сърцето.
Мислите.
Ума.
След тебе не остава нищо ..
Разпиляваш всичко и си тръгваш ..
А след теб оставам
изгорена,
изплашена,
че всички са такива ..
След теб оставам на парчета,
прах и спомен за една усмивка..
След теб остава само спомена за мен.
След тебе съм сама.
Изгорена.
Изплашена
Изпепелена.

Докога?

K.

02.08.2013

Единствена не бях и миг,
но дори не го очаквах..
Да съм истинска за ден
дори не позволи.

Реши, че ще съм ти перфектна,
та аз добра не съм дори!
Измисли ме Принцеса и красива,
а очите ми не ги погледна даже миг.

Не съм красавица, не съм перфектна,
не летя със феи, не рисувам залези,
не съм добра, не съм и мила,
не умея да показвам обич,
но .. прегръщам до припадък!

За романтика не ти говоря,
но не знаеш колко мога да обичам!
Не обичам да ми казват "мила",
не съм ти слънце, захарче, бонбон,
но с мене щеше да е сладък всеки ден.

Не съм виновна, че не съм това, което искаш!
(Не мога за всички да бъда перфектна!)
За миг не чу какво харесвам,
затова не ме вини, че не съм каквато
си представи, че ще бъдa.


M.

Не те виня, че я избра пред мен.

Не те виня, че я избра пред мен. Обичал си я много, преди да ме срещнеш. Проблемът е друг.
Аз съм това, което цял живот си чакал, искал си, а изпусна. Сам ме отпрати. Не, не те виня. Обичаш я, макар, че.. вие всички мъже си имате такава слабост - заради онази, със която свиквате, забравяте, че в света има други, които са хиляди, милиони пъти по-добри от нея.
Но.. не те виня. Обичаше я. Аз бях вятър. Дойдох за малко.. Знаеш, че там някъде - в света.. далеч.. съществувам.
Не. Няма да ме имаш. Просто съм там. И правя някой щастлив.
Не, че с теб щеше да се получи, но.. припомням ти - правя някой щастлив. Някой късметлия, който има приятелка, която прави всичко, което ТИ харесваш. : )

Обича ме, а аз ..

Обича ме, а
аз му давам спомени
за минали мъже,
целувки, заклинания.
падащи звезди, мечти,
и все за други..
а той дори не подозира.
Такава съм, като го няма.
Като ме погледне е различно.
Ставам кротка, тиха,
забравяме се със тъгата,
злобата и самотата.
Като ми припомня,
че ме иска, съм различна.
Нежна, тихичка, невинна.
Ставам малка, кротка
и целувам нежно.
Сякаш
дълго ме е нямало.
Обича ме, а
аз му давам обич.
Каквато никога е нямало,
но само нощем,
като легна,
като помечтая..
И като размисля..
Като забравя за другите,
за лъжите, прегръдките.
Обича ме.
Принцеса съм.

А пък аз му давам късове
спомени за обич,
късчета надежда,
останала на прах след другите.