събота, 9 юли 2011 г.

..

За хората, които бяха около него, бях поредната..
За приятелите му бях, момичето, което въпреки глупостите, които е вършил, го обича, момичето, което го плени още с първата усмивка...
За него бях най-светлото, най-доброто, най-хубавото нещо в живота му..
 За хората около мен той беше един от многото, които вървят след мен..
За приятелите ми той беше човека, който беше грабнал сърцето ми още от първия път, когато го видях..
За мен той беше слънцето в дъждовен ден, усмивката, която не слизаше от лицето ми,
беше всичко, от което имах нужда.. беше човека, който обичам и който ме обича, повече от който и да е друг на тази Земя..
 Сега ли?
За хората около нас сега.. ..всичко свърши...
За приятелите ни все още се обичаме, но от инат не го признаваме..
Сега сме само двама познати, които си говорят, споделят как е минал деня или седмицата, разказват си какво са правили, докато не са си говорили, споделят за празнината в сърцата си, но нищо повече..
Сега повече от всякога имаме нужда един от друг, но от инат не го признаваме..

Няма коментари:

Публикуване на коментар