Най-добре да те оставя.

Най-добре да те оставя
без мен ще бъдеш по-добре..

Кого залъгвам? Без тебе АЗ ще съм добре!

Ще съжаляваш, че си тръгнах,
ще ме молиш да се върна,
ще ме търсиш, ще ме искаш,
ще си платиш за всяка долна,
мръсна, мъничка лъжа!

Най-добре да те напусна!
Стига толкова лъжи!
Сърцето ми не е играчка, да го мачкаш!
Тръгвам! Стига толкова игри!

Най-добре да тръгна още днес!
Без мен ще си щастлив, нали?!
Съмняваш се? Недей!
Не заслужаваш усмивчица дори!

Тръгвам! Сбогом! За проследен път!
Този път го казвам АЗ
и няма връщане назад!
Не казвай, че ме искаш,
че ще липсвам, че сънуваш, че си с мен
Недей! Не усложнявай всичко
без теб по-лек е всеки ден!

Отивам си.
Но този път е за последно, чу ли?!
Няма връщане назад!
"Ще бъдем ли приятели поне?"
Не зная, ти реши!

Хайде вече, тръгвам!
Довиждане, бъди щастлив,
нали това желаеш цял живот?

 

С.

Животът не свършва с края на една любов.

Ще ти кажа нещо.. и ако искаш ме послушай.. Ще ти кажа нещо.. и само ако искаш се замисли над него, но моля те, поне ме изслушай.
Знам, че го обичаш. Зная го, както знам, че си до мен. Знам, че си готова на всичко за него, но момиче, едно момче не е цялото щастие на света. Знам също колко много искаш да сте заедно, но помисли, заслужава ли си? Струва ли си да си с някой, който те лъже по-често, отколкото поглежда в очите ти? Струва ли си да си с човек, който излиза с ДРУГАТА по-често, отколкото с ТЕБ - ЕДИНСТВЕНАТА, която обича? Замисли се, струват ли си годините, които си прекарала в борба за нещо толкова хубаво, сега да бъдат пропилявани, в жалки опити да върнете нещо, което знаеш, че няма да се върне.
Познаваш го по-добре от самата себе си, тогава защо не познаваш погледа, който вече не блести от искри и от желание да бъде с теб? Не забелязваш ли, че този поглед вече е отегчен от всичко, абсолютно всичко?!
Сама разбираш, че иска да е с нея. И двете знаем, че пред тебе, тя е нищо. Но защо, защо се наказваш като оставаш с него? Остави го, знам че е трудно, но знам и че можеш. Ще се справиш, ще бъдеш дори по-щастлива, отколкото си била с него. Вярно, прекарахте заедно толкова години, но.. ще има и други. Факта, че е пръв, поне в този случай, не значи и че ще е последен. Ще има много след него.. и след теб. Приеми го. Просто го остави. Напусни го. Тръгни си. Докажи на себе си и на него, че можеш да живееш без него. Покажи му какво е изгубил като е предпочел някоя, която дори не може да се сравни с теб. Намери някой друг. Някой нов, Напълно различен. Така ще му докажеш, че не само той продължава.. ще му покажеш, че има хора, които те оценяват, без да са те изгубили. Ще видиш.
Тръгни си и ще видиш всички красоти на света, за които досега дори не си помисляла. Ще бъдеш щастлива. Необяснимо щастлива. Ще видиш.
Животът не свършва с края на една любов.

Страшна сила е събрана в желанието на една жела да бъде красива. Бури и урагани се вият всеки път, щом оправи грима и косата си.
Като фурия е всяко женско желание да направи впечатление в мъжките очи. Но и милион влюбени погледи и въздишки не са достатъчни, ако не получи поне един единствен кратък, откраднат, поглед от онзи, за когото се е "контила".
Неописуема е силата на един влюбен женски поглед, готов на всичко, за да покори две мъжки очи, които сякаш не подозират за какво е цялата суетня около цялата тази красота, която зари от нея. Най-могъщата сила на земята е събрана в желанието на жената да бъде красива и да впечатли мъжа, когото желае.

Inspiration..

Може да не е най-силният, нито най-красивият, но ако те стиска за ръката и те гледа с усмивка, какво друго има значение?
Понякога ще греши, но няма да е единственият.. може да те ядосва и понякога да те разплаква, но все пак - и ти не си перфектна. Обичал е преди, може би ще обича и след теб, но ако ти казва, че те обича СЕГА - казвай му го и ти. Не сте перфектни, но заедно може да изглеждате перфектно и да се допълвате взаимно. Ако те кара да се усмихваш, ако те разсмива и с него забравяш за всичко друго - НЕ ГО ОСТАВЯЙ.
Доказвай му, че го цениш, и че ти е хубаво с него. С времето ще се научиш да го обичаш и ще оцениш истинската му стойност.. дотогава го подкрепяй във всичко.
Усмихвай се и му вярвай. НЕ ГО ЛЪЖИ - тези преди теб са го правили достатъчно. Не бъди като тях. Направи така, че да бъдеш УНИКАЛНА за него..
Не е най-умния, но за теб е готов да каже какво ли не, за да види само за миг усмивката ти и пламъче в погледа ти.
Не е най-красивия, но усмивката, която виждаш всеки път, когато те целуне е НАЙ-ЩАСТЛИВАТА.. и причината за това може би си ТИ.

Обичам и него, и теб, и себе си обичам

Обичам тебе и тебе..
и тебе ..
Безброй твои снимки около мен..
Обичам и него.. макар, че
не трябва.
И двамата знаем.
Но снимките му не чуват.
Запазили са спомена за
обичам те,
което му шепнех и
толкова.
Не искат да тръгват.
Добре им е тук.
Обичам и него,
и теб,
и себе си обичам,
а не мога да го пусна ..
Не иска да си тръгне...
Обичам тебе.. и тебе..
Снимките му
са навсякъде
край мен..
Но повече от тебе,
обичам вече НЕГО,
само той е в моя ден.
Обичам теб.. и
теб.. и теб!
Единственият мъж за мен..

Ех.. любов

.. И след всички разсъждения, след всички страсти, размисли, пожари, които вилнеят в теб, в един миг разбираш нещо - Мамка му! Не спираш да мислиш за този човек. Тази мисъл изгаря всичко. С въглени прогаря съзнанието ти. Сърцето ти се подпалва от една малка искрица - спомен. За какво ти е? Точно сега ли трябваше да се сещаш за НЕГО. Ама, ех, глупаво сърце. Не.. не не.. той не е правилния, друг трябва да искаш. Друг трябва да обичаш.
Глухо е. Не му се чува. Не иска да чуе "обичам те, които му казва". Знае си неговото. Чака грешния.
"Ама и ти си една".. Сама си си виновна. Кой те кара да му говориш.. Ех.. любов"..
И все несподелена.
"По-скоро недооценена" ..
Ама на мен така не ми харесва. Омръзна ми да слушам разума да ми говори. Не съм толкова малка. Голяма съм вече. Знам какво искам. Да го забравя.
"Не става"..
И сега какво? Ще оставя всичко така.
"Докога?"

Докато изчезне напълно. Жалко. такъв мъж се не забравя. Цял живот се помни. Обичаш го и толкова. Не прави нищо, само вечер тайно идва в съня ти.. в безсънието.. в леглото ляга сянката му.. и ти пречи да спиш.. Пречи през деня - в училище, на работа, с приятели - със него. Застава между вас и.. Толкова. Пречи. Не иска с теб, а без тебе не може.. Ами сега?
"Какво сега? Живееш така толкова години. Станала си добра актриса. Преструваш се. Не разбират - отлична си. Продължавай така. Може и да си тръгне.."
След всички бури, урагани, наводнения от чувства - той остава. Не за да те предпази. Не.. а да докара още.

От такива жени бягат всички мъже..

Няма по-силна жена от тази, която въпреки всичко, намира сили да тръгне, въпреки, че всичко в нея крещи "ОСТАНИ", намира смелост и заминава. Не се връща. Въпреки, че боли. Сякаш две невидими ръце те дърпат назад, но как да се върнеш? Как? Какво печелиш? Това, което искаш, така или иначе, не го получаваш..
Няма по-вдъхновяваща гледка от жена, която се е преборила с всичките си страхове, илюзии, мечти.. и е продължила напред. Няма. В жените буди възхищение и завист, а в мъжете страх. От такива жени бягат всички мъже. Без един. Той остава. Когато всички други си тръгнат, той е там. В края на деня, той е с нея - възхитен и притеснен, че може би и той не е достоен да я има...

Не искам да ти се нарадвам.

- Не мога да ти се нарадвам.
- Ами недей.
- Не искам да те пускам.
- И по-добре.
- Нямаш представа колко те обичам.
- Нямам.
Но ще се наситиш скоро.
- Дали?
- Да.
- И тогава какво? Ще те обичам повече от досега.
- Не няма. Ще ти омръзна.
- Няма.
- И ще тръгнеш.
- Ще те обичам както досега.
- По-бързо отколкото дойде.
- Дори по-силно.
- И ще ме забравиш.
- Няма да си тръгна отново.
- Сякаш никога не съм била.
- Не мога да си представя живота без теб
- Сякаш не си ме познавал.
- Обичам те.
- Не искам да ми се нарадваш скоро.
- Но знам, че ще тръгнеш.
- Всъщност никога не искам..
- И ще ме оставиш сам.
- Иначе ще ти омръзна.
- И пак ще е мрак.
- Не ме чуваш.
- Не слушаш.
- Не искам да ми се нарадваш.
- Не искам да ти се нарадвам.