събота, 30 ноември 2013 г.

Ех.. любов

.. И след всички разсъждения, след всички страсти, размисли, пожари, които вилнеят в теб, в един миг разбираш нещо - Мамка му! Не спираш да мислиш за този човек. Тази мисъл изгаря всичко. С въглени прогаря съзнанието ти. Сърцето ти се подпалва от една малка искрица - спомен. За какво ти е? Точно сега ли трябваше да се сещаш за НЕГО. Ама, ех, глупаво сърце. Не.. не не.. той не е правилния, друг трябва да искаш. Друг трябва да обичаш.
Глухо е. Не му се чува. Не иска да чуе "обичам те, които му казва". Знае си неговото. Чака грешния.
"Ама и ти си една".. Сама си си виновна. Кой те кара да му говориш.. Ех.. любов"..
И все несподелена.
"По-скоро недооценена" ..
Ама на мен така не ми харесва. Омръзна ми да слушам разума да ми говори. Не съм толкова малка. Голяма съм вече. Знам какво искам. Да го забравя.
"Не става"..
И сега какво? Ще оставя всичко така.
"Докога?"


Докато изчезне напълно. Жалко. такъв мъж се не забравя. Цял живот се помни. Обичаш го и толкова. Не прави нищо, само вечер тайно идва в съня ти.. в безсънието.. в леглото ляга сянката му.. и ти пречи да спиш.. Пречи през деня - в училище, на работа, с приятели - със него. Застава между вас и.. Толкова. Пречи. Не иска с теб, а без тебе не може.. Ами сега?
"Какво сега? Живееш така толкова години. Станала си добра актриса. Преструваш се. Не разбират - отлична си. Продължавай така. Може и да си тръгне.."
След всички бури, урагани, наводнения от чувства - той остава. Не за да те предпази. Не.. а да докара още.

Няма коментари:

Публикуване на коментар