неделя, 2 декември 2012 г.

Не се завръщай..

Не се завръщай,
моля те недей
ще развалиш
напразно граденото с години ..
ще провалиш мечтите ми
за няколко минути..
и ще тръгнеш..
а след тебе
ще остане ТОЙ..

останал на парчета..

Не се завръщай,
точно ТИ недей!

неделя, 28 октомври 2012 г.

Най-силно боли!

Целувай я сега,
че после  е късно.
Обичай я днес,
че от утре е с него!
Бори се за нея,
че без нея си НИКОЙ!
Мрази я за всичките пъти,
когато греши.

Ще виждаш очите й
пълни с мечти,
а след тебе останаха
безплътните дни.
Ще галиш косата й
по-мека от вятъра.
Ще се любуваш на усмивката
по-детска от всякога
Понякога ще мислиш, че е твоя,
а всъщност, тя е негова, нали?!

Ще се радваш на усмивката й,
криеща хиляда и една сълзи.
Ще съжаляваш, че понякога
виновният за тях си ТИ!

Понякога, само понякога,
когато до болка си сам,
ще помниш, че някога била е ТАМ!

И само нощем отвреме, навреме
когато с агонията станеш другар,
ще й разказваш за нея,
и че била е дар.

Ще й разказваш за нея
ще я търсиш с очи
а в мислите мрачни
ще дойде след дни
ще бъде със него,
ще се усмихва щастлива.
Както я помниш,
безкрайно красива!

Ще блъскаш, че си я имал,
а само за дни
пеперудите златни,
си превърнал в сълзи...
и ще молиш за момичето,
което обича в мечти..

Искаш я, а тя е негова,
май че от това боли?

Обичаш я, а щом е негова,
безкрайни ще са твойте дни.

Искаш я, а щом е негова
най-силно боли!. 

петък, 12 октомври 2012 г.

Много съм различна.

Малко е студено.
Замръзвам покрай теб.
Сега като те няма
е жарко всеки ден..

Не ти харесва,

че съм луда.
На тебе
примерна ти трябва.
Да се усмихва кротко
И да съблазнява
с погледа смирен
в нощта..

Не съм такава.
Много съм различна -
от тук - до края на света.
Не се научих кротко
да обичам.
Желая ли те -
всичко е СЕГА.
Мислите ми -
лудите за тебе
топлят всички през нощта.
Усмихвам се да видят
колко съм щастлива
и Сега
засмея ли се
всичко пламва..
Започва дъжд
от падащи цветя.

Такава съм и затова
не ме обичаш,
оставаш си със нея, Затова
изгубиш ли ме
губиш всичките права
да ми се усмихваш,
да ме искаш
и да ме сънуваш..
Изгубиш ли ме
Губиш правото
да ме обичаш.

четвъртък, 4 октомври 2012 г.

Нова страница

Обръщам нова страница в живота
не ме интересуват повече мъже.
Щастието и самичка се кове.

Обръщам нова страница
и гледам все напред,
където в бъдеще ме чака
някой.. по-добър от теб!

Става време за смяна на книгата!
Нови герои, нови любови,
нови слънца и без разбити сърца!

Ще бъде хубаво, ще видиш..
и без теб живота си ще продължа.
Ще бъда принцеса във книгата
и с принца някой ден
ще се срещнем!
Там - надалеч,
но не и днес.
НЕ и сега

сряда, 3 октомври 2012 г.

Слънце ли си

Слънце ли си?
Или пък вятър?!
Не зная, но много болиш..
Боли от напразни надежди
и от спомени за мечти.

Любов ли си?
Или пък спомен?
Или надежда за нова мечта..

Сънувам те нощем,
бродещ из тъмното,
Търсейки спомени
За любовта..
Намиращ угарки от
чувства -
Фасове в пепелта..

Това си оставил -
това и намираш.
Недей да ме търсиш
Боли.

Знаеш, обичах те
и без теб оцелях,
И пак те искам наблизо
Да, знам, че е грях!

Идваш ли?
Или си тръгваш?
Сам си реши,
знай само, че с тебе
ще тръгнат
и моите
луди
луди мечти.. 

събота, 1 септември 2012 г.

Сбогом! За проследен път!

Най-добре да те оставя
без мен ще бъдеш по-добре..

Кого залъгвам? Без тебе АЗ ще съм добре!

Ще съжаляваш, че си тръгнах,
ще ме молиш да се върна,
ще ме търсиш, ще ме искаш,
ще си платиш за всяка долна,
мръсна, мъничка лъжа!

Най-добре да те напусна!
Стига толкова лъжи!
Сърцето ми не е играчка,  да го мачкаш!
Тръгвам! Стига толкова игри!

Най-добре да тръгна още днес!
Без мен ще си щастлив, нали?!
Съмняваш се? Недей!
Не заслужаваш усмивчица дори!

Тръгвам! Сбогом! За проследен път!
Този път го казвам АЗ
и няма връщане назад!
Не казвай, че ме искаш,
че ще липсвам, че сънуваш, че си с мен
Недей! Не усложнявай всичко
без теб по-лек е всеки ден!

Отивам си.
Но този път е за последно, чу ли?!
Няма връщане назад!
"Ще бъдем ли приятели поне?"
Не зная, ти реши!

Хайде вече, тръгвам!
Довиждане, бъди щастлив,
нали това желаеш цял живот?

неделя, 26 август 2012 г.

Не го оставяш - твой е роб
и цял живот за теб ще си мечтае,
а с мен готов е на любов
за хиляди години да се увенчае..


Не те забравя - за него си отрова
и е готов да пие пак и пак ..
За тебе мисли ден и нощ,
а после пак пред мен се кае..

За вас да чувам не желая!
Търпя ви? Само си играя!
Омръзнаха ми отдавна
глупавите ви игри - наивни,
детски, пълни със мечти..

четвъртък, 9 август 2012 г.

За кого мечтая..


Забравям за миг,
че мечтая за него
и изгарям в прегръдки,
които след време
ще ми напомнят за тебе.

Забравих за миг,
че мечтая за него
и ето ме тук –
гореща за тебе
Имай ме днес,
че утре е късно -
ще бъда при него,
за НЕГО мечтая..

Изгарям в прегръдки,
които до болка ме парят.
Не искам със теб,
а без теб се предавам..

Без теб е студено,
без него самотно..
Без тебе изтръпвам,
а без него умирам..

Забравих за миг
за кого си мечтая..
И идвам при тебе ..
и всичко ти давам! ..

Забравих за миг,
че за него мечтая ..
И виждаш ли -
спомени мигом изскачат -
обича ме, иска ме,
а аз съм при теб,
и пак за минута от мене избяга ..

А аз пак забравих кой ли желая?!
Ти ли си? Той ли е?
Вече не зная.
Спомням си само, че без вас не мечтая..

Не ни е проблем..


Не щеш да ме виждаш..
аз теб също..
Не щеш да ме имаш..
и аз теб – също..
Връщаш се нощем,
когато за мен  ти е мъчно..

Не ща да те имам..
ти мен също..
Не ща да те искам -
ти мен също..
Връщам се само
объркала пътя
търсеща него,
намерила тебе..

Не ни е проблем
да се срещаме  тайно
Не ни е проблем
да се срещаме
нощем.
Напълно случайно…
Аз – търсеща НЕГО
и Ти, оглеждащ се
тайно за НЕЯ

сряда, 8 август 2012 г.

От три години..

От три години със усмивка ходя,
щом за тебе помечтая ..

От три години, знаеш ли,
заспивам с мисълта за теб..
Представям си, че си до мен
в леглото и ме гушкаш докато заспя..

От три години, знаеш ли,
сънувам, че се будиш с мен..
Поглеждаш ме щастлив,
и знаеш ли, добре започва моят ден..

От три години, знаеш ли,
не зная, знаеш ли, не е изминал НИТО ДЕН,
във който да не мисля колко те обичам
и колко щастие би бил ТИ ЗА МЕН..

От три години, само нощем
тайно във съня си се усмихвам,
защото само там те виждам
и ме искаш.. и няма друго щастие край мен..

понеделник, 6 август 2012 г.

Не е проблем

Не ни е проблем
да се срещаме тайно,
когато градът
е отдавна заспал.
Не ни е проблем
да си даваме
ласки, които сме чакали
други, да им дадем..

Не ни е проблем да
се срещаме тайно,
далече от погледите
на всички край нас.
Не ни е проблем да
шепнем думи,
предназначени за други.

Не пречи, че
"Искам те" означава
"Умирам за него!"
и че твоето
" Липсваш ми"
всъщност е
"Мисля за нея!"

Не пречи, че
щом те погледна,
мечтая за него,
и щом се усмихваш,
знам, че в ума ти е тя..

Не пречи, че нощем,
щом те прегърщам,
затварям очи,
и мечтая за него.
 Не ти е проблем
и щом дишам дълбоко,
желаеща тайно,
сега да е той.

Не ти е проблем,
че съм с теб,
а жадувам за него.

Не е проблем, че
всяка частица
във мене,
 УМИРА ЗА НЕГО!

четвъртък, 2 август 2012 г.

В живота на всяка жена ..

В живота на всяка жена има няколко мъже, които оставят трайни следи в сърцето й - Първата любов - мъжът, който я е научил да обича и й е показал какво да търси във живота след него.. Мъж, който винаги ще я обича, но никога няма да е достоен за нея - добър и мил, отнасящ се с нея като принцеса, но.. просто нещо не му достига, за да бъде с нея.. Мъж, който се е оказал най-голямата грешка в живота й, но който оставя траен отпечатък във сърцето й.. онзи, след който сърцето й става на прашинки, на милион малки стъкълца, по които стъпва и отваря нови рани всеки път, когато отново се доближи до него.. онзи, който я е наранявал толкова много, причинил й е толкова болка, а всеки път, щом каже някоя мила дума, се връща при него, въпреки че знае колко греши и колко болка си причинява, но нещо в него я привлича до лудост.. Такъв мъж служи за урок - да знае какво да избягва от сега нататък..
Мъж, който ще обича винаги, но никога няма да има.. Любовта на живота й, нейната несбъдната любов, сънят, който никога няма да стане реалност, мечтата, която никога няма да осъществи.. онзи, който само с 2 думи я прави най-щастливата и я кара да се чувства като принцеса, онзи, който само с усмивка я кара да се разтопи, на който е готова да изкрещи "Обичам те" пред всички.. мъжът, който я е променил само за миг, любовта от пръв поглед, най-изгарящата стихия, най-горещото желание, най-силната тръпка, любовта след която вече нищо не е същото - мъжът, с който сравнява всички останали..
Мъжът, за когото цял живот мечтае, но никога няма да срещне..
Мъжът, който цял живот мечтае за нея, но не може да я срещне и най-добрият приятел - мъжът, който дава по-добри съвети от всеки психолог, мъжът, който застава до нея във всеки момент от живота й, на когото може да сподели всичко.. човека, с когото говори на всякакви теми.. някой, с който ще се обичат вечно - защото други такива приятели няма..
В живота на всяка жена има няколко мъже, които я променят, показват й грешките, карат я да плаче и да се смее, мъже, които я подкрепят, които я обичат, които я правят щастлива и които тя прави щастливи.. След тези мъже в живота си, никоя жена, никога няма да бъде същата ..

вторник, 31 юли 2012 г.

Лунна светлина, нежност, погледи, които крещят "Искам те! Тук! Сега! На момента! Само за мен!" две сърца, които бият като луди, две тела, слети в най-горещата прегръдка.. тишина и дълбоки въздишки.. Малки, сладки думи, създадени за тишина, не за разговор:
- Липсваше ми.
- И ти на мен..
Празен поглед, който сякаш казва "Къде е той, за да ме чуе?"
- Искам те!
- И аз те искам!
Изчезнала усмивка и поглед, изпълнен със спомени със някой друг..
- Искам само теб! Не искам друга! С теб е толкова хубаво!
- На мен също ми е хубаво с теб!
И сърце умиращо от мъка, че не може да е с друг, с когото бе щастливо..
Целувки - малки и сладки, а в същото време каращи едно сърце да тръпне, сравнявайки ги с други.. и две очи, които се борят да не потекат сълзи..
Тишина и малки думи, правещи мига перфектен, само името, което трябва да изрича е различно! Защо на най-красивата усмивка се налага да се бори със сълзите? Защо на този весел поглед се налага да прикрива, че обича друг?
Тиха нощ, звезди, луна и лек ветрец, прегръдки, които прогарят шоколадовата кожа, спомняща си как я галеха две други ръце..
- Обичам те..
И тишина.. празни думи, останали без отговор, сякаш вятъра довял отнякъде.. Две думи, за които всеки цял живот мечтае.. Две думи, разбили за секунда на милион прашинки едно добро сърце.. Думи, след които изчезна усмивката на едно добро дете.. След тези думи всичко е различно! След тези думи всичко друго е лъжа.. Думи, които остават без отговор..
Eдно сърце, готово да се бори.. и друго - искащо да полети, но надалеч, за да не чува повече подобно нещо.. Не от него, не и днес.. Едно сърце, изпълнено със мъка, че не може да му отговори.. че ще трябва да се предаде..
Тишина и думи, останали сякаш нечути, отвени от вятъра надалеч..
.. Тиха нощ, спокойна, нежна, лек ветрец и две тела, слети във вцепеняваща прегръдка..

четвъртък, 7 юни 2012 г.

За кого мечтаем ..

Слушаш "вашите" песни и мислиш, че дори не забелязвам.. Поздравяваш ме с любимите й песни и усмивката ми заблуждава, че съм ги харесала.. Не знаеш, че знам, че това пред очите ти не съм аз.. Не знаеш, че знам, че това в мислите ти е ТЯ.. Винаги ще бъде ТЯ.. Колкото и да не искам да го казвам, знам че е така.. Не те познавам от вчера .. Този твой наивен, виновен поглед, го знам от 4 години.. Той говори повече от всичко, което си ми казал. Ясен си ми. Познавам те. Особено очите ти - те.. те издават преди още да си помислил, че може да ме излъжеш..
Мислиш, че не забелязвам блуждаещия ти поглед, спомнящ си дните със нея! .. Мислиш, че не усещам, че когато ме целуваш, си спомняш за нея.. Мислиш, че не знам, че когато дори за миг се замислиш за нещо, всъщност мислиш за нея! Грешиш! Знам всичко! И аз като теб мечтая за друг! Разликата е, че аз поне съм добра в прикриването за кого мечтая..

неделя, 27 май 2012 г.

Една минута и думи, които не искам да чувам..

 Само за минута чух всичко, което исках да чуя.. Всички думи, за които бях мечтала толкова нощи, които сънувах, че изричаш толкова пъти.. Слушах как шепнеш най-мечтаните от мен, някога, думи.. и се топях, но не от радост.. не.. късно е да чувам това от теб.. Закъсня със 3 години.. Какво да правя след всичко, което ми каза? Как да продължа? Как ще се бориш? Не искам. Не трябва. Няма смисъл. Късно е. Няма да ме имаш вече. Не по онзи начин. Не като преди. Никога вече няма да ме имаш така. Не. Не. Не. Бори се за мен - макар и след три години, поне ще знаеш, че си се старал за някой, който някога те е обичал. Но сега - няма да ме имаш. Не. Няма да допусна една и съща грешка трети път. Не става. Не искам. Не мога. Няма да се наранявам за едно и също нещо  толкова пъти. Сърцето ми е ценно - единствено ми е и ще го пазя за някой, който ще се бори от начало, без да чака три години и да сменя 10ма любими.. 
 Чувствам.. празнота. Сериозно - не усещам нищо. А трябва ли? Не, нали? Загърбих чувствата в това легло, в тази стая преди време - преди много време.. Сега.. сега само проверявам дали не са останали някакви, някъде дълбоко, но не.. Всичко, което усещам е страст, привличане, нещо, което никога не са ми стигали думите, за да опиша.. Знаеш го. Всеки път, когато се доближим един до друг, нещо ни привлича.. Няма чувства. Отдавна ги няма. Просто обичам да съм с теб. Обожавам. Чувството в стомаха ми, когато ми говориш, когато ме докосваш, дори когато мисля за теб - не го усещам с никой друг.. Това е.. това изпитвам - това чувствам. Не е това, което искаше да чуеш, знам, но е това..
 Защо бях там? Не зная. Колко пъти идвах, без идея защо го правя. Никога не отговорих на този въпрос.. Може би, защото ми харесва да съм с теб..  Май наистина е затова.. Затова и ти ме искаш - добре ни е заедно, като двойка се провалихме, не ставаме, няма и да става... Така неопределено какво - е най-добре! Поне за мен.. Не влагай чувства там, където знаеш, че ги е нямало и никога няма да ги има. Не си заслужава. Бори се за друга, продължи напред, не искай мен.. И двамата знаем, че няма да се получи, че няма да ме имаш.. НЯМА ДА СПЕЧЕЛИШ ТОЗИ ПЪТ.. Не..
 Само за минута, а чух толкова мечтани думи. Само минута, която преобърна целия ми живот.. Преобърна всичко в мен - мислите, чувствата.. Пресуши устата ми, усили пулса ми, напълни очите със сълзи, а сърцето със спомени, накара ума ми да прескача във всички дни, в които съм се молила да ме обичаш.. Една минута и думи, които мечтаех да чуя.. Една минута, която ме накара да мисля за толкова неща..

 Една минута и думи, които вече не искам да чувам..

събота, 19 май 2012 г.

Трябваше ли да живея 18 години, за да разбера, че ако обичаш някого трябва да му го кажеш веднага, защото не знаеш колко скоро можеш да го изгубиш... Трябваше ли да се заблуждавам толкова време с неправилни хора, мислейки, че ще помогнат да забравя единствения, когото съм обичала.. Трябваше ли да се срещна с всичката тази болка, за да осъзная, че друг като този, едва ли някога ще срещна. Трябва ли толкова силно да ме пробожда отляво всеки път, когато помисля за него.. и когато осъзная колко слаба съм всъщност, страхувайки се да му кажа, че още го обичам. Нужна ли ми е всичката тази слабост, когато знам, че той никога.. никога няма да бъде мой? Нужно ли е да ме боли толкова, след като добре съм запозната с факта, че той няма да бъде мой, няма да бъде с мен НИКОГА? Нужно ли ми е сама да си причинявам болка всяка сутрин и всяка вечер, когато заспивам и се събуждам, да си припомням колко силно ме прегръщаше, сякаш не искаше НИКОГА ДА МЕ ОСТАВИ..
Защо ми е да си припомням какво е чувството да е наблизо?
За какво ми е да изтръпвам всеки път, когато някой ме хване за ръка, не за друго, просто защото това не са неговите ръце? Сигурно за да ми напомня, че друг като него няма да има...
Всичко това е за да ме кара да спирам понякога на земята.. да ме кара да осъзная, че всъщност не съм толкова силна.. че .. че без него съм празна, студена, самотна, отчуждена от всичко и всички, опитваща се да се бори.. но неуспяваща.. Не за друго, а защото я няма искрата.. Няма я искрата, която ме кара да се чувствам жива - няма го!.. А проблемът не е в това, че го няма, а че просто не искам да продължа без него..

време за последни думи.. и (не)скрити чувства..

Всъщност.. ако имаше смелост.. и шанс да му каже само едно нещо, а после да изчезне за няколко дни, това щеше да е "Обичам те" .. И после наистина щеше да изчезне. Да се скрие някъде. Да отиде някъде далеч. На тихо и спокойно място. Щеше да го остави да помисли - за думите й. Щеше да му даде шанс да разбере, че наистина го обича, и че той още я обича. Със заминаването си щеше да му покаже, че за него е всичко, което има, че без нея, той остава сам. Но той го знаеше. Нямаше нужда от заминаване, за да осъзнае, че без тази жена, без това момиче, без нея дори за миг би бил най-самотния човек на света. Просто и той нямаше смелост да й го признае - страхът, че ще го отхвърли с думите "Къде беше досега? Сега ли се сети?" го пронизваха денонощно, не му даваха мира, не можеше да спи, затова и не й каза "Обичам те. Винаги съм те обичал и не искам никога да си тръгваш." От страх ней каза, че му липсва.. от страх, че може би само ще се отдалечи от него, не й каза, че мисли за нея постоянно, че мисълта, с която ляга и става е тя. Страхуваше се, защото знаеше какво е да живее без нея. Веднъж вече бе сгрешил - остави я сама, изчезна за известно време, но като разбра, че не може без нея, се върна. Върна се и от тогава нищо не беше както преди. И все пак - нормално. Остави я сама, без да каже думичка си тръгна.. Затова се страхуваше, че ако каже нещо ще я накара да му припомни за времето, когато го е нямало и сега толкова време след това отново и говори за чувства. Беше грешка. Страхуваше се, че ще я изгуби. И с основание. Предпочиташе да бъде без нея, но на близо, отколкото да я изгуби завинаги. Залогът беше наистина голям, но поне според него си струваше.
"Колко съм бил глупав - помисли си - за миг държах най-красивото цвете в ръцете си, но го изгубих. От страх изгубих най-хубавото нещо в живота си. Оставих красивото цвете без вода - и овяхна. Любовта, като цвета й изчезна. Усмивката й се промени, думите, чувствата, действията, смеха - всичко се промени. Но най-много съжалявам, че заради мен и глупостта ми се промениха най-доброто сърце и най-искрените очи. Не заслужаваха да се променят заради мен. Не заслужавам толкова добър човек в живота си. Тя - красивото цвете - дивото момиче, лудетината, красавицата, побойничката, нежната жена, които живеят в нея се промениха заради мен. Те ми показаха какво е да обичаш, а аз просто и тръгнах. И въпреки всичко ми простиха - не е ли това Любов. Истинска Любов? За такава Жена, за такава Любов си струва всяка промяна. За тях си струва да се бориш - и ще го направя! От днес си обещавам да се се променя - да бъда силен и да й докажа всичките си чувства! Обещавам си, че ще направя всичко, за да й докажа, че не съм момчето, което я остави! Ще го направя за красивото цвете, което ме обичаше!"

Старата любов ръжда (не) хваща..

Казват, че любовта, макар и стара, никога не се забравяла. Ако си обичал някой, той завинаги оставал в сърцето ти. Е.. според мен не е така.. Обичах го.. Наистина го обичах. Бях готова на всичко за него, но всичко, което днес усещам е… е.. всъщност.. не усещам нищо. Да, говорим, смеем се, но я няма онази топлина, която усещам, когато помисля за НЕГО.. когато чуя НЕГОВОТО име.. Казват, че старата любов не хващала ръжда.. явно тази е ръждясала и то упорито .. защото не само, че не изпитвам нищо.. усещам го сякаш никога не съм го обичала.. Странно.. Човек, за когото плаках 2 дни без да спра.. Когото обичах толкова дълго време, за когото бях готова на всичко, сега усещам като чужд, далечен, странен, непознат.. Не изпитвам нищо, не мисля за него .. ако може дори да не ме занимава, ще е още по-добре.. Не ми пречи, но само ми създава проблеми.. Всеки път, когато помисля, че повече няма да се появи в живота ми, той го прави.. и носи след себе си куп неприятности. Oт поредната глупава клюка до спор с една от най-добрите приятелки.. И за какво? За нищо.. Странен човек е.. Обичах го, но вече не.. днес вече не.. Опровергах мита, че „старата любов ръжда не хваща” .. За него може още да съм „момичето”, но за мен той отдавна не е „Мъжа на живота ми.. и Любовта, която търся” ..

неделя, 13 май 2012 г.

Усещам..

Усещам се виновна за болката му във сърцето. Усещам се виновна и за моите безсънни нощи.. Сама съм си виновна, че го нямам и не срещам щастие без него.. Усещам укорителните погледи на хората, които го познават, сякаш казват "По-добър едва ли ще намериш", а после виновно поглеждам надолу, разбрала отново колко изпуснах, когато го пуснах..
Усещам болката в сърцето му от километри.. и виждам влюбения поглед в остарели снимки "Обичам я" повтаря всяка клетка в него, а сякаш аз не забелязвах.. Усещах колко ме обича - любовта му лъхаше в любовни СМС-и и песни, сякаш писани за мен.. Усещах, че му липсвам всичките години, но усетих и че съм ненужна.. Затова сега усещам, че е време да си тръгна и никога при него да се върна...

неделя, 6 май 2012 г.

So, what?!

Виждам, че му липсвам. Усещам го. Разбирам го. Знам го. Но..какво от това.. На мен ми липсва 1000 пъти повече, но никой не разбира, нали!?!
Разбирам, че му липсвам! Нормално е. На кого не му трябва силна жена да го подкрепя.. Виждам.. ясно ми е че му липсвам, и че ще е по-добре с диаманд като мен.. Кой мъж не би бил по-добре с красива и умна жена? Няма такъв!
Зная! Зная, че му липсвам и че иска да съм на близо и да ме вижда. И аз искам.. Но.. не! Няма да стане! Изминаха се почти 3 години, откато се запознахме и му стана ясно, че празнината в сърцето му ще се запълни само от мен, но между нас не върви, никога не е вървяло и няма да върви! Искам го! Обичам го. Липсва ми, но никога няма да бъда с него. Не е мъжа за мен.. Просто.. не е мъж за никоя от жените като мен! На нас ни трябва някой, който не бяга, когато стане трудно..
Знам, че му липсвам. Виждам го. Разбирам го. Но не мога да му помогна. Той сам прави така, че да ме няма до него..

четвъртък, 3 май 2012 г.

На всички "обичани" преди

Всъщност.. всички мъже в живота ми разбраха, че най-хубавото нещо, което е присъствало в животите им съм била АЗ... Жалкото беше само, че го рзбраха дълго след като направиха така, че да нямат нищо общо с моя живот.. Иронията в цялата тази работа е, че щом те разбраха, че моята персона е била светлия лъч в животите им, аз разбирах, че съм отделила време и съм обичала пълни идиоти. Хора, които ни най-малко не са заслужавали подобно нещо..
Всеки път, щом някой от тях - "мъжете" в живота ми, кажеха, че най-накрая са осъзнали какво съм значела за тях, колко са били глупави, че са ме оставили да си тръгна, или просто, че съжаляват, че са ме изгубили, аз разбирах точно обратното: "Не си заслужавал времето, което прекарах с теб! Нито една моя дума, нито един поглед!" Да не говорим за въздишките, напразните мечти и сълзите.. Жалко само, че никога не го казах на нито един от тях.. Само се съгласявах с казаното, все пак - не грешаха. За пръв път в живота си осъзнаваха нещо и то беше напълно вярно.
Всичко, което правех след техните самопризнания беше да им докажа, че са прави. Показвах им, че АЗ наистина съм най-хубавото нещо, което някога са държали в ръце и никога повече няма да имат възможността да докоснат..

вторник, 1 май 2012 г.

Happy B-day to МЕ!


Как ще духна 18 свещички?
Как? Виждат ми се много!

От днес и аз пораствам!
Иска ми се да съм малка
и за нищо да не отговарям..

18 години.
Станах голяма и пак
ще бъда гордостта на мама.
Пораснах. Не исках да
вляза в капана на старите
със проблемите,
на хората със задачи. .

Стига, 18 не са чак толкова много ..
От днес ми започва живота..
от днес се очаква да бъда сериозна
и отговорна..
от днес се очаква да бъда голяма,
да мисля за бъдеще,
да завърша, да уча ,
да гоня мечтата голяма..
От днес ми започва живота,
От днес очакват да мисля реално,
да забравя за всичко скандално..

Не. Днес не ставам голяма ..
Още съм момичето на мама.
Още съм малка и луда.
 Още ще скачам във локви,
ще създавам проблеми,
ще бъда фея, ще бъда принцеса..
 Ще бъда малката – голяма дама..

събота, 28 април 2012 г.

Живот.. Любов.. Май никой, никога няма да ги разбере..

Там е цялата работа - прекалено много ни пука за хора, които сякаш са забравили за нашето съществуване и обичаме тези, за които любовта ни сякаш е проклятие.. От друга страна пък, има толкова хора, които са готови да убият заради нас, а ние ги отблъскваме с такава лекота, сякаш са стоки втора ръка. Ирония.. всичко това е такава ирония, че .. дори не ми стигат думите да го опиша. Целият живот.. Всеки един миг, всеки един човек в този наш "живот, изпълнен с любов" .. Цяял живот се раздаваме напразно за хора, които не правят дори минимално усилие, за да бъдат със нас и накрая пропускаме тези, които дават всичко свято, за да ни докажат, че може би ще си заслужава да бъдем до тях. Колко сме наивни и глупави само. И така минава целия ни живот. Целият.
 Години наред бягаш след някой, преследваш го като луд, за да му покажеш, че го обичаш, да го обичаш и поне за миг да се радваш на присъствието и "любовта" му, а през цялото това време зад теб бяга друг - също готов на всичко, за да се радва на обичта ти.. А ти въпреки, че вече знаеш какво е, го отблъскваш, искаш някой друг, който дори не заслужава да мислиш за него, но .. Живот.. Любов.. Май никой, никога няма да ги разбере..

неделя, 22 април 2012 г.

Подай ми усмивката


Постоянно ме обличаш в самота.
Недей! Не ми стои добре..
Щастието ми подай.
Подай ми усмивката..
С нея изглеждам добре.
Страхотно.
Няма я?
Къде е? Намери я.
Изгубена е?
Заради теб е.
Казвам ти, намери я!
Ти направи така, че да я няма..
Търсиш ли?
Виждаш ми сълзите?!
Не. Не ги искам!
Потърси усмивка, ти казвам.
С нея съм красива.
Намираш само празно сърце?!
Ти го изпразни.
Като замина!
Върни се, а
усмивката ще те последва.
Ще се върне
и ще си я сложа.
С нея съм красива!

неделя, 1 април 2012 г.

Ще се лъжа.. Ще те лъжа

Ще се излъжа, че не те обичам
и за миг поне ще си повярвам..

Ще те излъжа, че не липсваш,
а ти отново ще повярваш..

Ще излъжа ръцете си, че други
по-добри ще ги галят..
Ще излъжа очите, че други
по-силно ще ме палят..
Ще излъжа ума си,
че за мене си никой
и кажа на сърцето, че
отдавна вече не те обича..

Ще се излъжа отново, че не те искам..
Ще се заблудя, че без теб съм добре..
Ще си кажа, че си този, който ме съсипва
И ще си отида.
Ще си тръгна доживот.

Ще се лъжа.
Ще те лъжа.
И ще вярвам,
че си вярвам..

А ти ще си отидеш,
повярвал на заблудите
на до болка влюбено дете ..

събота, 10 март 2012 г.

Не искам, но ще забравя..

Не искам, но щом се налага, ще забравя за теб.. Ще забравя изгарящите ти ръце.. кожата ми още помни докосванията ти.. Пръстите ми помнят как се преплитаха с твоите.. След теб ничии други не са заемали мястото им.. Ничии други ръце не успяват така добре да запълнят мястото между пръстите ми, както твоите..
Не искам, но ще забравя за погледите ти.. Какви погледи само.. Колко любов имаше в тях.. Нямаше те толкова време, а няколкото часа до мен ми показаха нещо, което толкова силно опитваше да прикриеш.. Жалко, че не успя. Този поглед и сега още ме мъчи. Заради него не мога нощем да спя. Щом затворя очи и виждам твоите очи.. и онзи поглед, който казваше "Искам те! Обичам те, но не мога да бъда с теб. Съжалявам!" Мразя го този поглед. Заради него вечер не мога да спя.. Заради него по цял ден мисля ЗАЩО!? ЗАЩО НЕ МОЖЕШ? НАЛИ ЗА ЛЮБОВТА РАЗСТОЯНИЕТО НЕ ЗНАЧЕЛО НИЩО? .. Ще забравя погледите, които повтаряха "Обичам те! Обичам те! Обичам те! Не мога без теб!" Ще забравя и онзи поглед, когато ме видя за пръв път! Ще забравя за всичко!..
Не искам, но щом трябва ще забравя усмивката ти. Ще забравя смеха ти.. гласа ти.. Ще забравя за всичко, свързано с теб.. Ще забравя за устните, за голямата усмивка, за всеки път, когато се смееше, когато започнех да говоря глупости.. Ще забравя за всичко. Дори за целувките и милионите "Обичам те", които ми каза! ..
Не искам, но мога да забравя. Ако това е единствения начин да ти спестя болката и разочарованието, което ти причиних като ме видя преди няколко дни, ще го направя, ще забравя за всичко. Не искам, но ще го направя. Поне така ще намаля желанието да те имам..

петък, 9 март 2012 г.

Изгубена в мечти

Изгубих се в мечти за любов - несподелена..
Изгубих се, все вярвам на лъжи..
Изгубих малкото, което ми остана ..
Изгубих се във свят, изпълнен със мечти...

неделя, 26 февруари 2012 г.

Здравей..

Здравей, отдавна се познаваме,
Но много искам да ти кажа
Обичам те и май е време да докажа
За мен си всичко – въздух, сол, вода
За теб живея, за мен си света..

Здравей, отдавна се познаваме
Ала до днес се крих
Исках само да ти кажа, че
В твоите очи магията любов открих..

Здравей, отдавна се познаваме
Не искам вече да мълча
"Обичам те" говова съм
Пред всички да крещя.

неделя, 19 февруари 2012 г.

Не съм за теб!

- Не съм за теб!.. Не ме моли да бъда с теб насила!..
- Напротив! Ти си всичко, което ми трябва..
- Не. Не съм достатъчно добра. Не те заслужавам. Спри. Не го повтаряй. Не ти трябвам!..
- Но защо? Защо!? ТОЧНО ТИ МИ ТРЯБВАШ:
ТИ ме караш да се усмихвам!..
ТИ си мисълта, с която заспивам..
ТИ се появяваш всяка вечер във съня ми!
ТИ си първото, за което мисля, когато се събудя..
ТИ си тази, която искам до мен!
ТИ си тази, която знае всичките ми тайни
ТИ си тази, която знае какво харесвам и какво мразя..
ТИ си тази, която ме познава най-добре.
ТИ си тази, която искам да бъде до мен..
ТИ си тази, която искам да представям пред приятелите си!..
ТИ си тази, която искам да слушам как се оплаква..
ТИ си тази, която искам да нося вечер на път за вкъщи..
ТИ си тази, която искам да глезя от време на време..
ТИ си тази, която искам да ме буди сутрин!
ТИ си тази, заради която вечер съм буден до среднощ
ТИ си тази, която всички приятели харесват!..
ТИ си тази, която свързвам с думата "Любов"
Ти си тази, чието щастие ме вълнува най-много..
ТИ си тази, чиято усмивка ме кара да потрепвам от радост!
ТИ си тази, която ме кара да бъда щастлив от факта, че те познавам!
ТИ си тази, която ми прощава вече 1000 издънки!
ТИ си тази, която ме слуша във захлас!..
ТИ си тази, която искам да държа за ръка!
ТИ си тази, която искам да слушам как пее!
ТИ си тази, която ме разсмива всеки ден!
ТИ си тази, която ме прави щастлив!
ТИ си тази, за която искам и си струва да се боря!..
ТЕБ искам да представя на родителите си с думите "Това е ТЯ"

Ако можех бих останала до края

Ако можех
бих останала до края,
но не искаш
и не трябва.
Бих простила,
бих била добра,
щях да те обичам,
щеше да ме искаш
и да бъде все така
до края на света.
Ако можех
щях да остана,
но не искаш
и сърцето е рана.
Щеше да бъдеш до мен
и да бъдеш щастлив,
щеше да си добре.
да бъдеш обичан,
защитен и закрилян..
Ако можех да остана, щях.
И пак за тебе всичко бих била
готова да направя.
Ако можех да остана, щях!
Не не искаш.
Затова си тръгвам..
ти бъди щастлив.

четвъртък, 9 февруари 2012 г.

Разбитото сърце

Давам ти го - твое е
за какво ми е разбитото сърце
без тебе да живее не успя
Липсваш му - обича те безкрайно
и винаги ще е така..
Повтаряше ми "Силна си, бори се",
но колко болка само бе това..
Искаше те, а от глупост нищо не стори,
затова и е развалина..

Като стара машинка
ще пробваш да го поправиш -
ще затиктака, ще заподскача,
ще ти повтаря, че обича
и пак ще вярва в Любовта.

Обича те, защо и то не знае,
май харесва му така
ще му припомня само
колко бързо се сбогува с Любовта..
Ако не искаш да спира - не тръгвай!
След тебе няма кой да човърка -
ще го боли и ще крещи, но
няма да даде на друг да бърка..
Обича те, недей го лъга,
ще съжаляваш за това..
Разбитото сърце не се лекува,
а само се сбогува с Любовта

Не казвай нищо

Не казвай нищо - само се усмихвай
и ще се здрависаш с Любовта
Ще ви запозная и ще я харесаш
и ще те побърква мисълта
без мен, че не можеш,
че за тебе АЗ съм света...

Не казвай нищо - само ме слушай
и ще се влюбиш в гласа,
който вечер ще те топли
с прегръдката на Любовта..

Не тръгвай никъде, а остани до мен
ще видиш щастие какво е,
ще бъдем заедно до сетния си ден..

Не тръгвай - остани,
бъди до мен - щастлив и със усмивка
ще прескачаме вълните на живота,
един до друг ще крачим във бедите..

Стой, мълчи, усмихвай се и слушай
ще ти подаря живот, изпълнен
с радост, обич, щастие и смях..
Обичай ме, подкрепяй ме и ме сънувай
и ще бъдеш най-богат и най-обичан ..
до безкрая на света..

сряда, 8 февруари 2012 г.

Откривам те ...

Откривам те в тишината, когато не ми се говори
Откривам те в болката и когато за теб заговорят
Откривам те в книгите, дори във усмивките
Откривам те в танците, когато за миг те забравя
Откривам те в рисунките, които тайничко за тебе правя
Откривам те в телевизора, дори когато мълчи
Откривам те в тъмнината.. и зад затворена врата
Откривам те в огледалото.. и в леглото докато спя
Откривам те в песните, които за теб ми напомнят
Откривам те в думите, които дори ме е страх да изричам
Откривам те на местата, където повтарях, че те обичам
Откривам те в раните, които за теб ми напомнят
Откривам те в сълзите, които по тебе другите ронят
Откривам те във всеки поглед, въздишка и всяка усмивка
Откривам те в музиката, в смеха, във лъчите
Откривам те в деня, във нощта и в мечтите..
Откривам те навсякъде, а всъщност ..
.. теб никъде те няма..

петък, 27 януари 2012 г.

Хапче за любов



На етикета пишеше „Не пипай”
а аз най-нагло във ръце  го взех
„За нищо на света не го отваряй”
а аз избързах и с това..

Във страничните ефекти
имаше потеж, усмивки, трепет и мечти,
а никой никъде не споменава за избягали мъже..

Пишеше, че по едно на ден ми трябва
и ще се сбъднат всичките мечти,
а и със шепа да ги вземам
пак няма спомен от добрите дни..

 Странно хапче – само при мен ли не действа?
Само при мене ли има обратен ефект?
Само аз ли останах нещастна?
Само за мен ли вместо усмивки има тъга?

Май, че на хапчето срока изтече
и затова е така..

Тогава защо пък „Не пипай” ще пише?
За да не причинява тъга?
О, стига! Мен ме отдавна споходи
и няма да ме остави сама.

Уж за любов, а причинява несгоди,
да не е развалено това, което съм пила?
Нима? Най-вероятно ще е това! ..

събота, 21 януари 2012 г.

Обичаше го.. беше толкова просто..

Обичаше го. Беше толкова просто.. Това беше решението на всички проблеми. Обичаше го, повече отколкото някой можеше да си представи. Дори самата тя не вярваше, че може да обича така, но ето - случи й се. И все пак болеше. Не беше той мъжа, когото трябваше да обича.. "И никога не е бил" - помисли си.
Всеки път, когато помислеше за него, очите й се изпълваха с такъв блясък, който никой досега никъде не бе виждал. Все път, когато го споменеше, усмивката й озаряваше всичко наоколо.. Всеки път, когато чуеше някой да говори за него, сърцето й забиваше лудо като на малко дете.. всеки път, когато чуеше гласа му в корема й запърхваха пеперуди. Всеки път, когато той минаваше през ума й цялото й същество се променяше.
Определено го обичаше. Жалко само, че не можеше да го има. Толкова силна, изгаряща, нестихваща, опустошаваща, изпепеляваща, всеотдайна, връхлитаща като магия любов, любов, която никой досега не бе срещал, а не можеше да я сподели. Това я побъркваше. Толкова го обичаше, а не можеше да го има.. "И никога няма" - отговори ума й ..
Как е възможно да обичаш някой толкова силно, а да нямаш право да бъдеш със него? Нима бе възможно да правиш щастлив някой,а в същото време да изгаряш нещастен в прегръдките му? Съществуваше ли друг толкова добър човек като нея? Някой, който жертваше своето собствено щастие в името на нечие друго? Живееше ли някой друг толкова мил, загрижен за хората човек, колкото беше ТЯ? Имаше ли някой, който да се бори със самия себе си, за да направи щастлив човек, който всъщност не обичаше? Едва ли. Нямаше друга такава жена. Тя беше единствена. Никоя друга не би заменила изгарящия поглед на мъжа, когото обича, за тъжната усмивка, която имаше и лудия пулс на мъжа, който я обичаше толкова силно. Никоя друга не би пожертвала щастието си, за да направи щастлив някой, който всъщност не обичаше.. Той. Той беше мъжа, който правеше "най-щастливия човек на света". Трябваше да го обича. "Само че не мога" - каза със въздишка..
Обичаше него. Обичаше го повече от всичко. Любовта му беше изхода на всички проблеми. Само и единствено неговата. Жалко, че той никога нямаше да научи.. Никога нямаше да разбере, че с две думи може да направи едно толкова добро и нежно създание най-щастливата жена на Планетата. Никога нямаше да разбере, че онова, което тя можеше да му даде, всичката онази обич и топлина щяха да го направят най-големия късметлия някога. Неговата обич щеше да реши всички проблеми. Тя беше капчицата, която щеше да изпълни доброто й сърце със щастие и красивите й очи със звездите, които той някога виждаше.. Той беше всичко, което някога е обичала.. и Всичко, което някога щеше да обича.. Той беше мъжа на живота й.. "Жалко, че не знае!" ....

понеделник, 16 януари 2012 г.

Пак те сънувах

Пак те сънувах.. Не ти ли омръзна да влизаш в ума ми? Не стига, че го правиш по цял ден,а  и вечер.. Беше толкова мил, толкова добър.. и.. ме обичаше.. Постоянно ми натякваше, че не съм ти доказала, че те обичам, а чак тази сутрин разбрах, че ти не го направи нито веднъж!.. НО .. снощи.. снощи беше различно..
Изкрещя го пред всички.. Буквално целия свят разбра, че ме обичаш.. Твоето "Обичам те, слънчице! Толкова много те обичам, че не искам да има човек, който не го знае" ме направи най-щастливия човек. До 6.30 - когато разбрах, че всичко и сън.. А и все пак - ти никога не би направил нещо подобно в действителност! Никой не би го направил..
И все пак бях толкова щастлива, а в същото време засрамена. Представяш ли си, чак се изчервих от думите ти, но събрах смелост и аз изкрещях "И аз те обичам!" Наистина и сега искам да го изкрещя, но знам, че няма да го чуе, който трябва, а какъв е смисълът да хабя думи, които ще останат нечути? Какъв е смисълът да се бора за някой, който никога не е бил и няма да бъде мой? Къде е смисълът да се боря за човек, за който всъщност май не означавам нищо? Няма го.. Затова трябва да спра да мисля за теб!.. Така, че СПРИ да се появяваш в мислите ми! Спри да изплуваш в съзнанието ми всеки път, когато някой спомене името ти, въпреки, че говори за друг човек. Спри да изгряваш като светъл лъч в ума ми всеки път, когато се усмихна. СПРИ да изникваш в главата ми и в сърцето ми винаги, когато чуя някоя бавна и тъжна песен. Спри да се появяваш и когато слушам моите-"наши" песни. СПРИ, за да продължа напред щастлива..

Знаеш ли, толкова е добър, че ...

Знаеш ли, толкова е добър, че чак не мога да повярвам, че е истински .. Толкова е мил с мен, а аз .. аз чак не мога да разбера защо се отнасям толкова зле с него?... Толкова нежен.. толкова грижовен, замислен за мен, за здравето, за щастието ми.. за всичко.. Обича ме.. обича всичко в мен.. Обича всяка частица, всеки милиметър, всяка моя глупост. Всичко. Обича ме!..
Знаеш ли, дори може и да се получи между нас.. Добър е.. Толкова добър, че чак не го заслужавам.. И все пак между нас може и да потръгне. Ще бъдем добра двойка.. Не.. ще бъдем перфектни..
Но, знаеш ли, все пак може и да не се получи.. ТИ пречиш. ТИ винаги си пречил.. Винаги си бил ТИ.. Той ме обсипва с толкова много внимание, той прави всичко за мен, а аз през цялото време си мисля какво щеше да бъде, ако сега ТИ беше на неговото място.. Определено щеше да бъде различно.. Но не е. Ако беше ТИ.. щяхме да сме повече от перфектни.. но не сме.. и няма да бъдем никога.. Никога. Жалко.. 

четвъртък, 12 януари 2012 г.

is he the one who...

Той ли е мъжът, който ще ме буди сутрин със целувка?
Той ли е мъжът, до когото вечер ще заспивам със усмивка? ..
Той ли е мъжът, когото ще изпращам със целувка? ..
Той ли е мъжът, когото ще посрещам вечер със прегръдка? ..
Той ли е този, за когото ще мисля всеки ден? ..
Той ли е този, който ще сънувам вечер? ..
Той ли е мъжът, с когото искам да споделя всяка свободна минута? ..
Той ли е мъжът, когото ще обичам вечно? ..
Той ли е този, който във дъжда ще чака да ме види, дори и само за минута?
Той ли е този, с когото ще споделя мечтите и тревогите си ?
Той ли е този, на когото ще доверя и най-подтисканите тайни?
Той ли е този, който е готов на всичко, за да държи ръката ми, когато съм най-тъжна?
Той ли е този, който със зъби и нокти ще се бори, за да бъде до мен в най-щастливия ми ден?
Той ли е този, който ще бъде до мен и ще се бори за мен, дори когато знае, че ще бъда безусловно, само негова?
Той ли е този, който ще ме обича като за двама?
Той ли е този, който само с поглед ще ме подлудява?
Той ли е този, който ще знае какво обичам и кого не мога д атърпя?
Той ли е този, който ще ме познава както самата аз?
Той ли е този, който ще ме обича, но заради характера, а не дългите крака и перфектното тяло?
Той ли ще е този, който със затворени очи ще ме познава?
Той ли е този, който дори на километри ще знае, че нещо с мен не е наред?
Той ли ще е този, който въпреки усмивката, ще вижда тъгата в очите ми?
Той ли ще е този, който ще ме изпраща със целувка.. и ще брои минутите, докато се върна?
Той ли ще е този, който ще засиява от радост, когато ме види да се връщам?
Той ли е този, на когото ще пея всички песни, които толкова обичам?
Той ли ще ме гледа с възхищение и радост, с мисълта "Това е тя! Обичам я такава!"
Той ли ще ме гледа влюбено, когато не изглеждам никак добре?
Той ли ще прощава всяка глупост, която правя?
Той ли ще обича всяка моя странност? Всяка ругатня, която чуе да изричам?
Той ли ще се бори, за да е мъжа, когото ще обичам?
Той ли ще е този, който с усмивка ще гледа и ще си спомня за белезите по тялото ми?
Той ли е този, който ще иска да лежи до мен, докато чета книга?
Той ли е този, с който ще споделя 90% от живота си?
Той ли е този, който ще се влюбва в мен всеки път, когато ме види?
Той ли е? Той ли е моето бъдеще?
Аз ли съм тази, за която цял живот мечтае?
Аз ли съм тази, чиято усмивка го прави щастлив?
Аз ли съм тази, която сънува всяка вечер?
Аз ли съм тази, за чиито ласки копнее?
Аз ли съм тази, чиито очи вижда всеки път, когато за миг дори си затвори очите?
Аз ли съм тази, на която мечтае да прави закуска?
Аз ли съм тази, която ще води на скъпи вечери?
Аз ли съм единствената, която ще вижда от сега нататък?
Аз ли съм единствената, за която ще се усмихва толкова щастливо ?
Аз ли съм тази, за която понякога ще плаче?
И в нощите, когато ме няма - ще тъгува?
Аз ли съм единствената, на която иска да подарява цветя?
Аз ли съм тази, до която иска да заспива?
Аз ли съм тази, чиито характер ще го кара да се чувства като хлапе?
Аз ли съм тази, чиито глупости ще го разсмиват?
Аз ли съм тази, чиито остри забележки и тъпи коментари, ще го карат да се радва, че е с мен?
Аз ли съм тази, в чиито очи и усмивка, той ще вижда щастието си?
Аз ли съм тази, чиято коса ще гали сутрин, докато се излежавам?
Аз ли съм тази, чиито крака ще топли вечер, преди да заспим?
Аз ли съм тази, с която ще гледа мачовете и ще се ядосва?
Аз ли съм тази, която ще му пее песните, които мрази?
Аз ли съм тази, която във клуба ще гледа и с усмивка ще казва "Да! Това е тя!
Аз ли съм тази, която и без грим ще го впечатлява?
Аз ли съм тази, чиито таланти ще смята за най-невероятни?
Аз ли съм тази, чиято сила ще го вдъхновява?
Аз ли съм тази, чиито досадни оплаквания той ще слуша с интерес?
Аз ли съм тази, чиито глупави истории ще слуша за милионен път?
Аз ли съм тази, с която ще се кара за глупости?
Аз ли съм тази, в която ще преоткрива любовта всеки ден?
Аз ли съм тази, до която няма да може да заспи, просто от радост, че ме има?
Аз ли съм тази, без която няма да може да живее?
Аз ли съм таз, без която ще се чувства сам и празен?
Аз ли съм тази, която ще го прави най-щастливия човек на планетата?