Целувай я сега,
че после е късно.
Обичай я днес,
че от утре е с него!
Бори се за нея,
че без нея си НИКОЙ!
Мрази я за всичките пъти,
когато греши.
Ще виждаш очите й
пълни с мечти,
а след тебе останаха
безплътните дни.
Ще галиш косата й
по-мека от вятъра.
Ще се любуваш на усмивката
по-детска от всякога
Понякога ще мислиш, че е твоя,
а всъщност, тя е негова, нали?!
Ще се радваш на усмивката й,
криеща хиляда и една сълзи.
Ще съжаляваш, че понякога
виновният за тях си ТИ!
Понякога, само понякога,
когато до болка си сам,
ще помниш, че някога била е ТАМ!
И само нощем отвреме, навреме
когато с агонията станеш другар,
ще й разказваш за нея,
и че била е дар.
Ще й разказваш за нея
ще я търсиш с очи
а в мислите мрачни
ще дойде след дни
ще бъде със него,
ще се усмихва щастлива.
Както я помниш,
безкрайно красива!
Ще блъскаш, че си я имал,
а само за дни
пеперудите златни,
си превърнал в сълзи...
и ще молиш за момичето,
което обича в мечти..
Искаш я, а тя е негова,
май че от това боли?
Обичаш я, а щом е негова,
безкрайни ще са твойте дни.
Искаш я, а щом е негова
най-силно боли!.
Няма коментари:
Публикуване на коментар