вторник, 31 юли 2012 г.

Лунна светлина, нежност, погледи, които крещят "Искам те! Тук! Сега! На момента! Само за мен!" две сърца, които бият като луди, две тела, слети в най-горещата прегръдка.. тишина и дълбоки въздишки.. Малки, сладки думи, създадени за тишина, не за разговор:
- Липсваше ми.
- И ти на мен..
Празен поглед, който сякаш казва "Къде е той, за да ме чуе?"
- Искам те!
- И аз те искам!
Изчезнала усмивка и поглед, изпълнен със спомени със някой друг..
- Искам само теб! Не искам друга! С теб е толкова хубаво!
- На мен също ми е хубаво с теб!
И сърце умиращо от мъка, че не може да е с друг, с когото бе щастливо..
Целувки - малки и сладки, а в същото време каращи едно сърце да тръпне, сравнявайки ги с други.. и две очи, които се борят да не потекат сълзи..
Тишина и малки думи, правещи мига перфектен, само името, което трябва да изрича е различно! Защо на най-красивата усмивка се налага да се бори със сълзите? Защо на този весел поглед се налага да прикрива, че обича друг?
Тиха нощ, звезди, луна и лек ветрец, прегръдки, които прогарят шоколадовата кожа, спомняща си как я галеха две други ръце..
- Обичам те..
И тишина.. празни думи, останали без отговор, сякаш вятъра довял отнякъде.. Две думи, за които всеки цял живот мечтае.. Две думи, разбили за секунда на милион прашинки едно добро сърце.. Думи, след които изчезна усмивката на едно добро дете.. След тези думи всичко е различно! След тези думи всичко друго е лъжа.. Думи, които остават без отговор..
Eдно сърце, готово да се бори.. и друго - искащо да полети, но надалеч, за да не чува повече подобно нещо.. Не от него, не и днес.. Едно сърце, изпълнено със мъка, че не може да му отговори.. че ще трябва да се предаде..
Тишина и думи, останали сякаш нечути, отвени от вятъра надалеч..
.. Тиха нощ, спокойна, нежна, лек ветрец и две тела, слети във вцепеняваща прегръдка..

Няма коментари:

Публикуване на коментар