четвъртък, 3 май 2012 г.

На всички "обичани" преди

Всъщност.. всички мъже в живота ми разбраха, че най-хубавото нещо, което е присъствало в животите им съм била АЗ... Жалкото беше само, че го рзбраха дълго след като направиха така, че да нямат нищо общо с моя живот.. Иронията в цялата тази работа е, че щом те разбраха, че моята персона е била светлия лъч в животите им, аз разбирах, че съм отделила време и съм обичала пълни идиоти. Хора, които ни най-малко не са заслужавали подобно нещо..
Всеки път, щом някой от тях - "мъжете" в живота ми, кажеха, че най-накрая са осъзнали какво съм значела за тях, колко са били глупави, че са ме оставили да си тръгна, или просто, че съжаляват, че са ме изгубили, аз разбирах точно обратното: "Не си заслужавал времето, което прекарах с теб! Нито една моя дума, нито един поглед!" Да не говорим за въздишките, напразните мечти и сълзите.. Жалко само, че никога не го казах на нито един от тях.. Само се съгласявах с казаното, все пак - не грешаха. За пръв път в живота си осъзнаваха нещо и то беше напълно вярно.
Всичко, което правех след техните самопризнания беше да им докажа, че са прави. Показвах им, че АЗ наистина съм най-хубавото нещо, което някога са държали в ръце и никога повече няма да имат възможността да докоснат..

1 коментар: