Старата любов ръжда (не) хваща..

Казват, че любовта, макар и стара, никога не се забравяла. Ако си обичал някой, той завинаги оставал в сърцето ти. Е.. според мен не е така.. Обичах го.. Наистина го обичах. Бях готова на всичко за него, но всичко, което днес усещам е… е.. всъщност.. не усещам нищо. Да, говорим, смеем се, но я няма онази топлина, която усещам, когато помисля за НЕГО.. когато чуя НЕГОВОТО име.. Казват, че старата любов не хващала ръжда.. явно тази е ръждясала и то упорито .. защото не само, че не изпитвам нищо.. усещам го сякаш никога не съм го обичала.. Странно.. Човек, за когото плаках 2 дни без да спра.. Когото обичах толкова дълго време, за когото бях готова на всичко, сега усещам като чужд, далечен, странен, непознат.. Не изпитвам нищо, не мисля за него .. ако може дори да не ме занимава, ще е още по-добре.. Не ми пречи, но само ми създава проблеми.. Всеки път, когато помисля, че повече няма да се появи в живота ми, той го прави.. и носи след себе си куп неприятности. Oт поредната глупава клюка до спор с една от най-добрите приятелки.. И за какво? За нищо.. Странен човек е.. Обичах го, но вече не.. днес вече не.. Опровергах мита, че „старата любов ръжда не хваща” .. За него може още да съм „момичето”, но за мен той отдавна не е „Мъжа на живота ми.. и Любовта, която търся” ..