време за последни думи.. и (не)скрити чувства..

Всъщност.. ако имаше смелост.. и шанс да му каже само едно нещо, а после да изчезне за няколко дни, това щеше да е "Обичам те" .. И после наистина щеше да изчезне. Да се скрие някъде. Да отиде някъде далеч. На тихо и спокойно място. Щеше да го остави да помисли - за думите й. Щеше да му даде шанс да разбере, че наистина го обича, и че той още я обича. Със заминаването си щеше да му покаже, че за него е всичко, което има, че без нея, той остава сам. Но той го знаеше. Нямаше нужда от заминаване, за да осъзнае, че без тази жена, без това момиче, без нея дори за миг би бил най-самотния човек на света. Просто и той нямаше смелост да й го признае - страхът, че ще го отхвърли с думите "Къде беше досега? Сега ли се сети?" го пронизваха денонощно, не му даваха мира, не можеше да спи, затова и не й каза "Обичам те. Винаги съм те обичал и не искам никога да си тръгваш." От страх ней каза, че му липсва.. от страх, че може би само ще се отдалечи от него, не й каза, че мисли за нея постоянно, че мисълта, с която ляга и става е тя. Страхуваше се, защото знаеше какво е да живее без нея. Веднъж вече бе сгрешил - остави я сама, изчезна за известно време, но като разбра, че не може без нея, се върна. Върна се и от тогава нищо не беше както преди. И все пак - нормално. Остави я сама, без да каже думичка си тръгна.. Затова се страхуваше, че ако каже нещо ще я накара да му припомни за времето, когато го е нямало и сега толкова време след това отново и говори за чувства. Беше грешка. Страхуваше се, че ще я изгуби. И с основание. Предпочиташе да бъде без нея, но на близо, отколкото да я изгуби завинаги. Залогът беше наистина голям, но поне според него си струваше.
"Колко съм бил глупав - помисли си - за миг държах най-красивото цвете в ръцете си, но го изгубих. От страх изгубих най-хубавото нещо в живота си. Оставих красивото цвете без вода - и овяхна. Любовта, като цвета й изчезна. Усмивката й се промени, думите, чувствата, действията, смеха - всичко се промени. Но най-много съжалявам, че заради мен и глупостта ми се промениха най-доброто сърце и най-искрените очи. Не заслужаваха да се променят заради мен. Не заслужавам толкова добър човек в живота си. Тя - красивото цвете - дивото момиче, лудетината, красавицата, побойничката, нежната жена, които живеят в нея се промениха заради мен. Те ми показаха какво е да обичаш, а аз просто и тръгнах. И въпреки всичко ми простиха - не е ли това Любов. Истинска Любов? За такава Жена, за такава Любов си струва всяка промяна. За тях си струва да се бориш - и ще го направя! От днес си обещавам да се се променя - да бъда силен и да й докажа всичките си чувства! Обещавам си, че ще направя всичко, за да й докажа, че не съм момчето, което я остави! Ще го направя за красивото цвете, което ме обичаше!"