събота, 21 януари 2012 г.

Обичаше го.. беше толкова просто..

Обичаше го. Беше толкова просто.. Това беше решението на всички проблеми. Обичаше го, повече отколкото някой можеше да си представи. Дори самата тя не вярваше, че може да обича така, но ето - случи й се. И все пак болеше. Не беше той мъжа, когото трябваше да обича.. "И никога не е бил" - помисли си.
Всеки път, когато помислеше за него, очите й се изпълваха с такъв блясък, който никой досега никъде не бе виждал. Все път, когато го споменеше, усмивката й озаряваше всичко наоколо.. Всеки път, когато чуеше някой да говори за него, сърцето й забиваше лудо като на малко дете.. всеки път, когато чуеше гласа му в корема й запърхваха пеперуди. Всеки път, когато той минаваше през ума й цялото й същество се променяше.
Определено го обичаше. Жалко само, че не можеше да го има. Толкова силна, изгаряща, нестихваща, опустошаваща, изпепеляваща, всеотдайна, връхлитаща като магия любов, любов, която никой досега не бе срещал, а не можеше да я сподели. Това я побъркваше. Толкова го обичаше, а не можеше да го има.. "И никога няма" - отговори ума й ..
Как е възможно да обичаш някой толкова силно, а да нямаш право да бъдеш със него? Нима бе възможно да правиш щастлив някой,а в същото време да изгаряш нещастен в прегръдките му? Съществуваше ли друг толкова добър човек като нея? Някой, който жертваше своето собствено щастие в името на нечие друго? Живееше ли някой друг толкова мил, загрижен за хората човек, колкото беше ТЯ? Имаше ли някой, който да се бори със самия себе си, за да направи щастлив човек, който всъщност не обичаше? Едва ли. Нямаше друга такава жена. Тя беше единствена. Никоя друга не би заменила изгарящия поглед на мъжа, когото обича, за тъжната усмивка, която имаше и лудия пулс на мъжа, който я обичаше толкова силно. Никоя друга не би пожертвала щастието си, за да направи щастлив някой, който всъщност не обичаше.. Той. Той беше мъжа, който правеше "най-щастливия човек на света". Трябваше да го обича. "Само че не мога" - каза със въздишка..
Обичаше него. Обичаше го повече от всичко. Любовта му беше изхода на всички проблеми. Само и единствено неговата. Жалко, че той никога нямаше да научи.. Никога нямаше да разбере, че с две думи може да направи едно толкова добро и нежно създание най-щастливата жена на Планетата. Никога нямаше да разбере, че онова, което тя можеше да му даде, всичката онази обич и топлина щяха да го направят най-големия късметлия някога. Неговата обич щеше да реши всички проблеми. Тя беше капчицата, която щеше да изпълни доброто й сърце със щастие и красивите й очи със звездите, които той някога виждаше.. Той беше всичко, което някога е обичала.. и Всичко, което някога щеше да обича.. Той беше мъжа на живота й.. "Жалко, че не знае!" ....

Няма коментари:

Публикуване на коментар