понеделник, 16 януари 2012 г.

Пак те сънувах

Пак те сънувах.. Не ти ли омръзна да влизаш в ума ми? Не стига, че го правиш по цял ден,а  и вечер.. Беше толкова мил, толкова добър.. и.. ме обичаше.. Постоянно ми натякваше, че не съм ти доказала, че те обичам, а чак тази сутрин разбрах, че ти не го направи нито веднъж!.. НО .. снощи.. снощи беше различно..
Изкрещя го пред всички.. Буквално целия свят разбра, че ме обичаш.. Твоето "Обичам те, слънчице! Толкова много те обичам, че не искам да има човек, който не го знае" ме направи най-щастливия човек. До 6.30 - когато разбрах, че всичко и сън.. А и все пак - ти никога не би направил нещо подобно в действителност! Никой не би го направил..
И все пак бях толкова щастлива, а в същото време засрамена. Представяш ли си, чак се изчервих от думите ти, но събрах смелост и аз изкрещях "И аз те обичам!" Наистина и сега искам да го изкрещя, но знам, че няма да го чуе, който трябва, а какъв е смисълът да хабя думи, които ще останат нечути? Какъв е смисълът да се бора за някой, който никога не е бил и няма да бъде мой? Къде е смисълът да се боря за човек, за който всъщност май не означавам нищо? Няма го.. Затова трябва да спра да мисля за теб!.. Така, че СПРИ да се появяваш в мислите ми! Спри да изплуваш в съзнанието ми всеки път, когато някой спомене името ти, въпреки, че говори за друг човек. Спри да изгряваш като светъл лъч в ума ми всеки път, когато се усмихна. СПРИ да изникваш в главата ми и в сърцето ми винаги, когато чуя някоя бавна и тъжна песен. Спри да се появяваш и когато слушам моите-"наши" песни. СПРИ, за да продължа напред щастлива..

Няма коментари:

Публикуване на коментар