"Да избягаш от любовта или сляпо да й се отдадеш? Кое от двете е по-малко разрушително?"

Спокойна.
Красива.
Усмихната.
Тиха.
Замислена.
И засмяна.
Понякога даже
от обич пияна.
Такава съм,
щом си наблизо.

"Да избягаш от любовта или сляпо да й се отдадеш? Кое от двете е по-малко разрушително?"
Има ли разлика? Дали ще избягам.. или ще остана в ръцете на този, който би дал живота си, за да бъда щастлива? Накрая и в двата случая ще боли. Всичко ще гори. Отвътре. Това сърце ще спре. Ще се откаже да воюва. Да се бори. Да живее. Да мечтае. И в двата случая умира. Изчезвам. Избледнявам.
Всичко ще стане на прах. Не мога да си тръгна.
Всъщност.. тук ми харесва. Добре съм. Щастлива. Спокойна. С усмивка. Щастлива. Обича ме. Обичам го. Добър е. Нежен. Мил. Загрижен до безкрайност. Ще се отдам сляпо на една мечта - за мъж, който ще ме иска лудо и безстрашно. За един копнеж - забравен, заровен, погребан отдавна. За една любов, която ще ме разпилее, ще ме изгори, ще ме издуха и ще ме удави в океан от чувства. За едно сърце, което бие като лудо, извървяло километри, пребягало мили, прелетяло над пустини. За едни очи - слепи за други, луди за мен. За едни ръце, които топлят посинелите от студ ръце и тялото, забравило какво е някой да стиска, сякаш ще те види за последно.
Ще се отдам напълно на една любов, на едни ръце, очи, сърце.. на един мъж, който знае, че без мен ще е никой. На един мъж, който знае, че до себе си има жена. На един мъж, който знае, че съм Любовта.
От такава Любов се не бяга. За нея се живее. За нея се бори. Воюва се с всяка капчица сила, останала в теб. За такава любов се умира. Дава се най-ценното. И последната искра за живот. За такава Любов никой, никога, за нищо, не трябва да се предава.