Обича ме, а аз му давам спомени
за минали мъже,
целувки, заклинания.
падащи звезди, мечти,
и все за други..
а той дори не подозира.
Такава съм, като го няма.
Като ме погледне е различно.
Ставам кротка, тиха,
забравяме се със тъгата,
злобата и самотата.
Като ми припомня,
че ме иска, съм различна.
Нежна, тихичка, невинна.
Ставам малка, кротка
и целувам нежно.
Сякаш
дълго ме е нямало.
Обича ме, а
аз му давам обич.
Каквато никога е нямало,
но само нощем,
като легна,
като помечтая..
И като размисля..
Като забравя за другите,
за лъжите, прегръдките.
Обича ме.
Принцеса съм.
А пък аз му давам късове
спомени за обич,
късчета надежда,
останала на прах след другите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар