събота, 18 октомври 2014 г.

- Ти с колко си бил преди нея?
- Не много. Тя ми е обаче за 20 различни.
- Не разбрах...
- Лудостта й я прави различна всеки нов ден.
Една е като се смее. Съвсем друга като реши да се сърди. Чак небето потъмнява със нея.
Като се усмихва, разцъфват цветята. Ако реши да мълчи, пък чувам вълните.. Такава пустота ни изпълва. Тъжна с мен поне не е била... И не искам да бъде...
Ревността й води до усмивки.. Кара ме да си мисля, че съм с различни по всяко време на деня.
Дете, Жена, Богиня, Ангел, а после Дявол, Вещица и Злото във едно... А не мога без нея. Не искам, свикнах до болка. Луда е. За 10 не, ами 20. Скача във локвите и танцува под дъжда, обича пеперуди и цветя до безпаметност. В ума ми е перфектната жена.
Ще я обичам до безумие поне до края на света....
И още малко, ако пък си тръгне, умира ми смеха. Усмивката ми. Звездите. Слънцето. Уран. Изчезва всичко без единствената на света...

Няма коментари:

Публикуване на коментар