понеделник, 19 януари 2015 г.

От мъжа, който се радва на най-прекрасната усмивка...

Хей ти,
 

До болка познат, непознати. 
Прав си, не се познаваме, но знаем един за друг, явно аз не чак толкова за теб, но все пак напоследък слушам за теб редовно.
Знаеш ли, в един момент, чак се страхувах от теб. Ако си беше тръгнала от мен, за да дойде при теб.. Щях да полудея. Не знаеш това, нали. И тя не знае. И не искам да научава.
Знаеш ли, аз наистина оценявам какво имам до себе си.. И ще се постарая да го запазя до края. Докато наистина й омръзна и стана най-скучния човек на света.

 Не съм сигурен, че тя знае, но досега не съм срещал толкова инатлив човек като нея. И обожавам този инат. 
Радвам се, че не си успял да я опознаеш чак толкова добре. Има неща, които искам само аз да съм виждал. Например очите й рано сутрин-още мътни, нежелаещи да се отворят, но виждайки ме-заискряват. Прекрасни са. Начина, по който ме стиска, когато се страхува, но не си признава. Звездичките в очите й, когато й подаря цветя. Истинското щастие, когато танцува.. Трепета, с който говори за нещата, които прави. Енергията за всичко, което за повечето хора е безсмислено. Нежеланието й да се снимаме. Радостта, когато пътуваме.
Начинът, по който говори за най-добрите си приятелки. Липсата й, когато уж е в стаята, а всъщност е в света на книгата.. Реещият се някъде из небесата поглед, когато говори за мечтите си. Усмивката й, докато топля ръцете й.
Червеното й лице след тренировка. Гузният поглед след няколко палачинки. Смиреността й вечер, когато заспива до мен. 

Ами лудият поглед, когато мисли за лилаво!
Яростта, когато работата й не е оценена.. Дивото, кипящо от енергия дете, което се крие в нея. Безразсъдно лудото момиче, което "само пробва водата в морето" през декември..
Мечтаещата.
Влюбената в живота. Обичащата децата.
Крещящата.
Буйната. Дивата.
Само от мен укротимата.
Всички лица на това момиче - жена. Принцеса. Кралица. Единствена. Смисъла на цял един живот.

Такава е за мен. Такава я виждам всеки ден.. И не искам никой друг да я вижда такава, защото е такава за мен. Прекрасна е, невинна, чиста по детски. Ще се постарая да запазя тази чистота. И ще продължа да й се радвам.

Радвам се, че има нещо в мен, което я е накарало да остане с мен, въпреки всичко, което е преживяла със теб. Заради нея съм егоист. Искам я само за себе си. 


От мъжа, който вече толкова време се радва на най-прекрасната усмивка, на най- прекрасната жена.

Няма коментари:

Публикуване на коментар