вторник, 1 ноември 2011 г.

Уж е любов..

Уж е любов, а ме боли.. Уж обичам, а се чувствам някак празна.. Прилича ми на страст, а не усещам тръпка.. Мислех, че ми липсваш, а се оказа лъжа - за миг ме пусна и усетих, че дишам.. Задушавал си ме досега.
Нали е любов, защо тогава не усещам нищо? Защо тогава се чувствам сякаш съм сама? Нали те искам, защо тогава те целувам на сила? Защо, когато кажеш, че ти липсвам, казвам си "Защо сега?" ..
Защо сега се сещаш, че ме искаш?.. Защо сега се сети пак за мен?.. Защо сега помисли за всичко?.. Защо сега? Кажи? Защо чак сега реши, че трябва да се извиняваш и да искаш прошка за вече минали неща? Защо ме искаш? За какво ти трябвам аз? ..
Как така от теб не се отказвам? Как? След като те обичах толкова години? Как? След като мислих за теб милиони минути?.. Как? След като простих толкова грешки - безумни?
Уж е обич, а боли ме.. Уж те искам, а от теб се плаша.. Уж обичах, а сега.. Сега е късно, даже да те мразя..

Няма коментари:

Публикуване на коментар