четвъртък, 24 ноември 2011 г.

И двете във мене живеят..

Красива съм..
А тя студена.
Добричка съм,
а тя е твърда..
не прощава на никой за нищо..
а аз съм мека като желе..
прощавам на всички за лъжи и обиди..
а тя помни всичко.
Записва в тефтера лъжите..
и след време си връща..
Тя пред хората е силна..
а аз вечер в тъмното поплаквам..
Тя се смее, а очите й блестят,
а аз се крия, за да не личат сълзите..
Тя е буйна, аз пък кротка..
Аз съм мила, тя е котка..
Решителна и смела..
а аз премислям всичко до последно..
Аз мразя и никой не харесвам,
а тя от обич се разтапя..
Когато види цвете се разнежва,
а аз от книгите плача..
Аз се усмихвам,
а тя крещи от болка..
Аз му се смея,
а тя плаче..
За мен красивото е важно,
за нея само най-доброто.
Аз искам да живея, да съм луда,
а тя за любовта на всичко е готова.
Аз искам да обиколя Света,
а тя - да бъде булка..
Когато се усмихна, всички радват се със мен,
а като заплаче тя, тъгуват всички покрай нея..
В очите ми - блести омраза,
а нейните "Обичам те" повтарят..

Такива сме - различни,
но и двете ни обичат..
Една без друга не можем
Искаш ли мен - получаваш и нея..
Защото и двете във мене живеят..

Няма коментари:

Публикуване на коментар