Юни

Не казвай, че ме обичаш.
Не е нужно да казваш, че ме обичаш.
Чувам го, всеки път, когато ме погледнеш.
Ръцете ти, стискащи ме до посиняване, крещяха "Благодаря, че си тук"
Очите ти, изгарящи за час почивка, и гледащи в мен, ми шепнеха "Радвам се, че си тук"
Когато ме целуваш с първите лъчи на слънцето сутрин, съненият ти поглед тишичко казва "Дори във съня си, мисля за теб"
Прегръдката ти като на малко бебе, без думи казваше "Ще те топля до края"
Когато вечер заспиваш и стискаш до бездиханност, наум ми повтаряш "Не. Няма да те пусна"
Целувките ти всеки път ми напомнят "Ти си тази, която искам"
А когато ми говориш пред другите, дори когато ме дразниш, без думи казваш "Само ти си! Никоя друга"

Не казвай, че ме обичаш!
Не е нужно!
Чувам го всеки път!
Дори, когато кажеш, че ме мразиш, ще чувам "ОБИЧАМ ТЕ!"