четвъртък, 15 септември 2011 г.

Не бях до теб

Нямах възможност да съм с теб, когато беше най-щастлив.. Не ми позволи да бъда до теб, и когато бе най-самотен..Нямах шанс за пръв или последен танц.. Не получихме и целувките.. прегръдките, които заслужаваме.. Всичко, което получихме бе Любовта, която не оценихме на време.. Обичахме се, знам го.. Знам, че беше Любов, а не само заблуда.. Ти ми доказа, че ме обичаш още в нощта, когато ме видя.. Естествено-моето доказателство закъсня.. Закъсня и "Обичам те" .. След време получи и своето "Липсваш ми" .. Но ги чуваше и беше щастлив.. Аз ли? Нищо, че не получих прегръдките и целувките и нежните думи, прошепнати в ухото ми, те oбичах.. и още те обичам.. Странно е.. глупаво е.. наивно е да вярвам, че може би нещо ще се промени, но съм такава.. Още щом чуя онази песен, всичко в мен трепва.. Още щом чуя телефонът да звъни, тайничко се надявам да си ти, прошепвайки тихо "Обичам те, Слънце, липсваш ми" ..

Няма коментари:

Публикуване на коментар