Цял един живот не ще ми стигне..

Цял един живот не ще ми стигне,
да се извинявам и да ми прощаваш..
Хиляда години да минат,
не ще изкупят вината и болката,
които ти причиних…
Обичах те, за теб умирах,
а от глупост чувствата си крих..
Сънувах те, бленувах те,
и тъй жестоко себе си раних.
Милиони грешки бих простила,
само една не успях..
Че сърцето си лъгах, без тебе че мога
и че щастлива ще бъда без теб.

Три живота да имам
пак искам тебе да срещна..
Да те обичам и да ме искаш,
да не допускам грешки като преди.
Като пустиня е сърцето ми без тебе
празно.. тъжно – безкрайно самотно.
А колко щастливо беше
когато до мене стоеше..
Като във тъмна кутия са мислите
във дните, когато те няма..
Блъскат се тъжни, студени и мрачни
без обичта ти, която ги сгрява.

Ако можех отново да те имам
и цялата любов във времето да върна,
не знаеш само колко бих била щастлива,
да знам, че си до мен и че те има..
Ако можех на себе си да простя
за всички грешки, които допуснах
и всички неща, които пропуснах..
заради ината си и глупостта..
Сега щях поне да бъда спокойна..
да си кажа „Не исках да го ранявам..
и не исках да го предавам.. „
щях да тъгувам за тебе, да страдам, но
да знам, че от обич било е..