Знаеш ли? Често, когато лежа, гледам тавана и мисля за теб, за мен, за нас, за това какво е било.. какво е сега.. и какво можеше да бъде.. Мисля си колко много те обичах.. и как бях готова на всичко за теб.. Спомням си всичко, което си ми казал от първия път, когато се видяхме.. Сещам се и за първия път, когато ми каза, че ме обичаш.. Мисля си.. Често се чудя дали вината не е моя.. Дали пък аз не съм виновна, задето сега само стоя и гледам тавана, мислейки за теб, вместо да стоя до теб и да държа ръцете ти.. Moже би аз сгреших някъде, но къде? Защо, ако наистина си ме обичал, не ми каза, че съм сгрешила? Защо не ми помогна да поправя грешката, за да продължим напред? Друг път пък мисля, че не си ме обичал.. и всичко, което си ми казал, е било лъжа.. А има и дни, когато се чудя дали и ти понякога не лежиш и не гледаш тавана, мислейки за мен, за теб, за нас.. за това какво е било и какво можеше да е.. Мисля, че трябва да ти кажа, че все още те обичам, но се страхувам, че съм станала прекалено уязвима.. страх ме е от това, което ще ми отговориш.. затова и само ще си стоя и загледана в тавана ще мисля за теб..
Няма коментари:
Публикуване на коментар